Пролетта ми по други улици
се затича.
Светна небесното жълто кълбо,
ала то... пак на твоето
лице ми прилича. ...

Дочувам плясък, вдигат се веслата,
изплува малка лодка сякаш от мъгла
в една неравноделна, прозаична дата,
която някак сива, безпределна е била,
но лодка сякаш тук не съществува, ...

Любов ли е, кажи или нещо друго?
Щом погледна те, изгарям лудо.
Пред очите ти ще се предам
без да лутам се и тук, и там.
Ще запазя този миг за мен ...

След потопа
Бих искала да се наричам радост,
бих искала вода от извора да бъда:
да ме очакваш жадна да ти давам
от тайните на първия и първата. ...

Да седнеш под смокиновите листи
и да запееш тихи трели поривисти,
като славей на гората жадна,
като есен с тонове необятна,
да запееш на душата будна, ...

Отминал сезон,
отминало приказно лято.
Отминал нежен зов,
отминали птици в ято.
Отминал празничен ден, ...

Ех, не можеш - не можеш
(аз дори и не питам,
щом е толкова трудно).
Но поне се опитваш
да направиш по чудо ...

Старите момчета - поема
Ах, глава как боли ме ужасно,
как ме гони проклет махмурлук.
'щот натрясках се снощи ужасно
със ракия и печен суджук! ...

Ласка
Със ръка докосваш рамо,
Нежна и добра.
С поглед ме обгръщаш цяла,
Стихвам и мълча ...

Разправят, че на път към мен е
тръгнал вестоносец благ,
а тук под почернели кестени
от чакане превтасва хляб
и червей рибата дълбае, ...

Как облачно е пак небето!
Дъжд пороен навън вали.
Но днес щастливо е сърцето,
щом сме двама тук, нали!
Вървим си във пороя двама ...

Ленка Черната беше едра жена - не само че имаше едър кокал, но и беше доста пълна. Наричаха я Черната, за да я различават от Ленка Русата. А и беше с гарваново черни коси, матово лице, изпъстрено с лунички и бенки, и с много, ама много черни очи - винаги усмихнати, блестящи и движещи се, толкова под ...

Мравки по гърба,
свидетели на чудо
... сърцето ми видя те.

УЧИТЕЛЯТ
Ограбена душата ме събужда.
С вятъра смълчава се. Отсъжда.
От този свят заминаха мнозина.
За тях и Слънцето - заспа. ...

Ако ви кажа -
няма никаква вечност!
Ще ме намразите....
Този живот е единствен.
Противен. ...

От векове, формулата, даваща резултата на това колко успяла на мъжкия хоризонт е една жена е следната - количеството мъжко внимание, което е завоювала, умножено по качеството на всеки един мъжки екземпляр. Елена от Троя, Клеопатра, Мерилин Монро - издигнати в култ дами. Но култ към какво? Не е красо ...

Постоянно
Напоследък трудно проронвам сълзи. Уморен съм и чувствам без чувство.
Сякаш хаосът във мен и отвън ме смрази. Сякаш някакво ново изкуство
ме влече към коптор безстопанствен насън. Стопанисва го призрачна болка.
И от подлия праг тя наднича навън. И ме вижда. А аз със двуколка ...

Ден Пети (Проклятието)
/Превод от сръбски език/
Както си му е адетът,
аз и при кръстника ходя.
Всеки път, ...

Утре всичко ще бъде различно,
даже синия цвят на небето.
Уж се движим в позната цикличност,
а е нов всеки миг в битието.
И денят с друга мисъл пристига ...

... "И ако някой от тук присъстващите знае причина двамата млади да не сключат този брачен съюз - да говори СЕГА или да замълчи ЗАВИНАГИ!"...
Аз зная! И ще изкрещя сега,
та ако ще земята да се срине!
Промълви ли той думичката "да",
едно сърце от мъка ще загине! ...

Новите кални обувки
Вървиш през калта. Тъмно е. Краката ти затъват в тинята и при всяка следваща крачка, ти се струва, че ще изгубиш обувките си. Трудно ти е, но продължаваш. Чуваш вятъра, който сякаш се опитва да те спре. Не се отказваш, бориш се…със себе си и с нищото около теб.
За малко спираш, и ...

С ожулена буза
оставям недорисуван залеза
и се втурвам по нощните пътища
на самотата...
Към ръба на тъгата, ...

Синя мъгла над синьо море
разстила се. Синьо безвремие.
Каква тишина под синьо небе!
Дочува се - синьо мълчание.
Изгрев сънлив над син полумрак ...

Празникът на Велико Търново- прослава на българската чест и величие
Празникът на старопрестолния град има стара и славна история. Датата е избрана неслучайно. Първото честване на 22 март като празник на Търново е на 22 март 1879 г. в църквата "Св. четиридесет мъченици", където е отслужен молебен. По ...

На лов за самота
Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въ ...

САТИРА ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте който се тревожи!?
И тича с "Злато" на галоп...
Какъв народ станахме, Боже!? ...

Към прогрес и бъдеще светло напред,
да се борим тук да има справедлив ред!
Парламентарните "избраници" не са народни*.
От тях хората искат да са свободни.
Пак повтарят се събитията стари - ...

По стъпките на време бурно
към неизвестното пътувам.
По мойто минало лазурно
до края аз ще си тъгувам.
Неказаните още думи ...

Дори насън
Не мога да съм твоето момиче.
Дори насън не смей да се надяваш,
че някога за миг ще те обичам.
Измисленото двойно наранява. ...

Слушах бавната монотонна музика, припомняйки си всеки момент сякаш беше вчера, сякаш само преди един миг бях най-щастливият човек на света. Нежното ухание на лавандула и допирът на копринената кожа по моята ръка, всеки един атом от моето тяло изпитваше нуждата да бъде докосвано, дълбоко и чувствено. ...

неподходящо за малолетни, макар че те знаят (английски) повече от нас - пълнолетните
"ГОЛОГЪЗОВИ" - ENTERPRISE
("Streeped assol's" - enterprise)
PREZENTED
The Bulgarian-English Coop production ...

Да горя силно и пламенно опитах
докато дъжд от сълзи ме валеше.
Дълго без път и посока се скитах
докато пожар в сърцето ми гореше.
С въпроси душата си без жал раздирах ...

Не от този свят не съм,
Не съм, моят е различен,
Тук всичко тъне в мрак и кал,
А моят, моят е различен.
Не, не искам свят такъв, ...

Не мога да съм клоун под дъжда.
Абсурдно - да съм дъжд от клоунада.
Раняват ме най-дребните неща,
а едрите ме изпаряват.
Истината влача със въже, ...

Духът на Манастира...
А кой знай Вятърът къде
отмъкна и Луната,
остана черното небе
със мълнии засято... ...

Ти рисувай по мене невъзможните срещи,
невъзможното бяло, невъзможно стои.
Ти не гледай далече, че след нашите грешки,
тази бяла луна – с невъзможност броим.
Тихи стъпки отекват от последните нощи, ...