Ще чакам аз да дойде куриера,
с писмата – не, че са за мен.
И леко ще го щипна по ревера,
ще кажа: Друже, добър ден!
Тогава той ще се усмихне, ...

УЙДУРМА
(Едноактова нискобюджетна пиеса в три действия)
Действащи лица:
1. Митьо Семето (дребно копие на Парцалев, но с по-рунтави вежди), защото ми е приятел.
2. Дешка Дашната (с пищна снага), щото само на мен не даде. ...

Звяр във тъмното протяга
страшни пипала.
Уж юнак съм, а се питам
що ли е това?
Мигом му се появява ...

СЛУЧКА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ
Лято. Жега. Някъде в центъра на столицата. Пресечка на главна улица. На тротоара група от случайни минувачи се опитва да свести добре облечена гражданка на солидна възраст. Иначе казано: баба, тръгнала в горещините без да знае по каква причина, какво иска да постигне и докъ ...

В ръцете ти листенце алено съм
Ще се надигнат гърдите ти... Силни... Но чувствено
мускусно ще е. Сън. И нищо. Нищо не ще ме спаси
от близостта ти. Дива. А листенца от рози в алено
ще покрият леглото ни. Искащи. И разпилени коси ...

Афродита почти не обърна внимание на изумлението на Лина. Само ѝ хвърли един поглед и продължи грациозно да крачи към Макс. Той беше стъписан. Към него идваше богинята на любовта и красотата, самата прелест и елегантност. Той беше безмълвен. И остана безмълвен след като тя съвсем спокойно мина през ...

Кръвта ми се превръща в алкохол,
а думите - в безропотно мълчание.
Някой пръста на вретено си убол,
друг с вещица попаднал в пререкание.
Все едни такива странности се случват ...

В любовта непокорството и гордостта са грях...
Грешна ли съм, кажи, че сега до смърт ме боли?
Колекция от разбити сърца и изгубени души имам аз,
но твоето присъствие там ми тежи!
Тежи, че по-добър от всички си ти, ...

За старата любов сега ще пиша,
онази дето носи бури и разбити мечти.
След нея никой за нищо не пита.
Всеки си тръгва и всеки мълчи.
И след време се връщаме двама, ...

Нарочно прегърна ме юли,
в ухото ми страстно зашепна.
Търкулна по моите скули
сълза маргаритено летна.
Небето със длани погали ...

След две години пак съм тук!? Не... Това е просто сън, спомен. Нали!? А ти... Ти трябва да си призрак от миналото... По-скоро ангел... Какво правя тук отново!?... Пламъците по стените, огледалото на тавана, голямото легло с чаршафи на рози... Май всичко е истинско... Прекалено, дори непокътнато. Все ...

Сгреших ли, че не съм с теб сега,
сгреших ли, но сега съм вече сам сама.
Пречка ли е това, че разстояние разделя ни любовта.
Може би така е по-добре за теб и мен,
но тъга царува в душата всеки ден. ...

Черупка за празни души,
зад бюрата лъснати скрити,
зад бюрата подреждат съдби.
Те са силните, на тях е простено
Хляба да ти вземат, да не ти дадат. ...

Грешна съм...
За думи неизказани,
за минути преглътнати,
откраднати, ненаказани
мечтания неразпъпнати... ...

Когато майките умират
в душите ни откъсва се скала,
сърцата ни в пространството се спират
на всяка стъпка с име самота!...
Когато майките умират ...

Аз знам, и не един е случай:
в недрата изворът се скрива,
набира мощ и се отключва
на воля струя с нова сила.
И с нас е тъй – живот тече, ...

Искам те, фонтанна от слова.
Капки радост в тебе да открия.
В шепота на стръкче от трева.
В нежността на ласкава стихия.
Искам те с възторга на врабче, ...

Колело е Живота. От малък
завъртял съм педалите.
Ще спра до вас за малко.
Здравейте! Как сте?
Влюбени! Разлюбени? ...

За Женската любов...
(разсъждение по зададена тема)
Загадка е всяка Жена на Земята
и век да си с нея- е пак непозната!...
И първо донася нектар за наслада, ...

По миглите й се прокрадва есен
отмива лятото в очите й и теб
и с мънички листенца ниже песен
звучи дъждът неканен точно в пет
а някъде към щест изгрява утро ...

ФАБРИЦИО БЕЛЛИ
р о м а н
Росица Василева
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...
* * * ...

Моите мъже не са малко.
Добре познавам всеки един от тях.
Да гледам само, колко жалко,
че с един поне не извърших грях.
Вярна съм, за мен нехарактерно, ...

Аз съм бряг за безумните твои вълни,
ден и нощ със прибоя ме търсиш,
а скалите са моите мъжки вини –
в тях душата ти времето стърже.
Векове те очаквам и съм жив затова, ...

МИЛОСТ
Улових на Живота юздите
и обърнах на земното гръб,
преди да почерня и дните –
ще заскита духът ми беззъб. ...

Слънцето отдавна се беше скрило зад необятния хоризонт. Небето беше придобило призрачни краски. Излязох навън, с надеждата, че ще видя Млечния път в пълния му блясък. Погледнах над главата си и видях доста звезди, които обаче бяха странно замъглени. Озъртах се наляво и надясно и пред очите ми се мяр ...

СОЛНИЦА
Какво ли е? Не зная. Но белее.
Прилича ми на скулптура със лира.
Морето неразумно обич лее
към оня бряг. И сякаш ме разбира. ...

Усмивка ли е, Господи, това?
Погледне ли ме, сякаш ме изгаря.
Разбива всичките мои стени
и после в миг изгражда нови...
Прегръдка ли е неговото това? ...

Мислех, че мога да те погреба, любов,
че вятърът на времето ще те отвее,
че като сълза от очите ми ще изтечеш,
като усмивка от устните ми ще изчезнеш,
като крадец от мислите ми ще избягаш. ...