С натрапчивата мисъл, че е забравил нещо
си отива залезът...
Непрогледналите през деня очи
на хорските надежди -
постепенно се унесоха във спомени… ...

ОГЛЕДАЛО
Сама тишината разбрах си,
отваря покой окрилен.
Но първите стъпки са плахи
да видя пак себе си в мен. ...

Мисълта за нея беше единствената, която го крепеше, която поддържаше пламъка в сърцето му, той заспиваше и се събуждаше с нейния образ в съзнанието си. Липсата й се усещаше във всяка една секунда, съмненията започнаха да се зараждат и параноята ставаше неимоверно силна въпреки да нямаше причина за т ...

Този текст за песен е написан за музикалната композиция „Носталгия”, чийто автор е margen (Мртин Генчев). При негово желание му давам пълни права да използва моя текст за създаване на песен. Ето и линк към мелодията:
0 min 0 sec - 2 min 0 sec
Изгубени търся ръцете ти
и влюбено плаче сърцето ми –
под ...

Трябваше да йù кажа още когато се запознахме, но не очаквах, че ще хлътне толкова по мен.
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това когато се запознахме, тя си имаше приятел, по–късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...

Мъгла от пепел,
секнали въздишки,
замлъкнал златен огън,
тишина от пойни птички.
Замряла къща, ...

Жълъдини – жълъди,
в жълтите листа
плакали са гълъби –
паднала роса.
Съмнало. Едва сега ...

Омагьосан кръг
Миналото помним смътно,
настоящето си хвърка,
в ежедневие безпътно
бъдещето спи и хърка! ...

О, зад прозореца,
навънка е студено.
Денят се влачи бавно
уморен.
И всичко е ...

Гнездата
на щъркелите и лястовиците
са произведение на изкуството.
Дизайн съвършен
за труда им по тях. ...

В детската градина
Сутрин рано ставам аз
и обличам се завчас,
с кукла, с дрешка във ръка
аз поемам от дома, ...

... Може дълго да бягаш
преди да решиш да останеш,
можеш дълго да мислиш,
може дълго да искаш, може дълго
да се криеш, може дълго ...

Моето сърце...
Моето сърце…
единствено теб обича,
само то иска „миличка“ да те нарича.
Моето сърце… ...

Уроците си ги уча с любов
Уроците си ги уча с любов.
С грешките и с поуките.
След тежките разпятия,
през чистилища ...

когато разделиш света
между небето и земята
и в тихата добра трева
полегне тихичко сърцето
ще се роди една сълза... ...

Тих ромон на дъжд
удря по прозореца ми...
удря по душата ми,
струйки дъжд пречистват сърцето ми...
Шепти ми за спомени... ...

Ти с природата донасяш
уханието на любовта,
докоснато от твоята
божествена ръка.
След твоите стъпки ...

Хартиени мечти –
цветя в небето
и детски смях ги следва
като празник...
Една сълза ...

Обичане
Подреждаш живота ми.
С дума, с жест, с усмивка
казваш ми хиляди неща.
Докосваш душата ми, ...

Пази любовта си за утре
и нежните ласки за летните вечери,
сега вече е есен и трябва да тръгваш...
по пътя, унесен в мислите си...
Пази радостния трепет в гърдите си, ...

Объркана е, но защо ли?
Май че и до днес не знае тя.
Все някой ще ù плаче, ще се моли,
А тя ще тръшва входната врат
Дали е към дома ù или към сърцето, ...

За кратко отдай се,
вярвай и мечтай.
Представи си завинаги
и люби ме така.
Сякаш любовта ни ...

имам нужда от силен човек
такъв който да може да свие
снопове светлина
да направи въже
с яко морски възли ...

Какво е и каква е любовта?
Такава е, каквато ни се случи.
Понякога е слънчев водопад,
понякога е като тъжен ручей.
Понякога – подплашена сърна, ...

Устата ми изпръхват от студеното.
Парцалчета прехапвам, мълчалив.
Самотен вятър хваща си вретеното
и бялото засуква в кръг мъглив.
Усмихвам се на тъжната феерия, ...

Приятели, приятели, къде сте,
когато сладкото вгорчи?
Когато слизат боговете
да видят моите очи
обърнати към красотите, ...

От любов дойдох на този свят,
с нея аз израснах и живях,
завивка бе на скиталеца номад,
докато неусетно бавно остарях.
Загърнах с нея моя син, ...

В предчувствия тъгувам обезлистен,
от сбъднати тревоги уморен.
И късна есен вее поривисто
прощалната си изповед за мен.
“Отивам си. След мене идва зима. ...

Спомням „лошото” ни време
днес, като минавам тук,
а край улицата дреме
цял завод. И нито звук
от просторните му зали ...

Анелия и Емилия
Глава пета
Архитект Анелия Тимева паркира колата си на площадчето пред кооперацията с паметна плоча на голямия български актьор Константин Кисимов, който беше живял тук. Днес тя беше с друга кола. Ярко червеното спортно “Алфа Ромео” се открояваше на фона на другите коли. Когато врата ...