Безлунна и проклета нощ.
Звездите до една се скриха.
А мрака - да го режеш с нож.
С тъга очите се покриха.
И стана тъмно, като в гроб. ...

Ще чакам аз да дойде куриера,
с писмата – не, че са за мен.
И леко ще го щипна по ревера,
ще кажа: Друже, добър ден!
Тогава той ще се усмихне, ...

УЙДУРМА
(Едноактова нискобюджетна пиеса в три действия)
Действащи лица:
1. Митьо Семето (дребно копие на Парцалев, но с по-рунтави вежди), защото ми е приятел.
2. Дешка Дашната (с пищна снага), щото само на мен не даде. ...

Звяр във тъмното протяга
страшни пипала.
Уж юнак съм, а се питам
що ли е това?
Мигом му се появява ...

СЛУЧКА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ
Лято. Жега. Някъде в центъра на столицата. Пресечка на главна улица. На тротоара група от случайни минувачи се опитва да свести добре облечена гражданка на солидна възраст. Иначе казано: баба, тръгнала в горещините без да знае по каква причина, какво иска да постигне и докъ ...

В ръцете ти листенце алено съм
Ще се надигнат гърдите ти... Силни... Но чувствено
мускусно ще е. Сън. И нищо. Нищо не ще ме спаси
от близостта ти. Дива. А листенца от рози в алено
ще покрият леглото ни. Искащи. И разпилени коси ...

Афродита почти не обърна внимание на изумлението на Лина. Само ѝ хвърли един поглед и продължи грациозно да крачи към Макс. Той беше стъписан. Към него идваше богинята на любовта и красотата, самата прелест и елегантност. Той беше безмълвен. И остана безмълвен след като тя съвсем спокойно мина през ...

Кръвта ми се превръща в алкохол,
а думите - в безропотно мълчание.
Някой пръста на вретено си убол,
друг с вещица попаднал в пререкание.
Все едни такива странности се случват ...

В любовта непокорството и гордостта са грях...
Грешна ли съм, кажи, че сега до смърт ме боли?
Колекция от разбити сърца и изгубени души имам аз,
но твоето присъствие там ми тежи!
Тежи, че по-добър от всички си ти, ...

За старата любов сега ще пиша,
онази дето носи бури и разбити мечти.
След нея никой за нищо не пита.
Всеки си тръгва и всеки мълчи.
И след време се връщаме двама, ...

Нарочно прегърна ме юли,
в ухото ми страстно зашепна.
Търкулна по моите скули
сълза маргаритено летна.
Небето със длани погали ...

След две години пак съм тук!? Не... Това е просто сън, спомен. Нали!? А ти... Ти трябва да си призрак от миналото... По-скоро ангел... Какво правя тук отново!?... Пламъците по стените, огледалото на тавана, голямото легло с чаршафи на рози... Май всичко е истинско... Прекалено, дори непокътнато. Все ...

Сгреших ли, че не съм с теб сега,
сгреших ли, но сега съм вече сам сама.
Пречка ли е това, че разстояние разделя ни любовта.
Може би така е по-добре за теб и мен,
но тъга царува в душата всеки ден. ...

Черупка за празни души,
зад бюрата лъснати скрити,
зад бюрата подреждат съдби.
Те са силните, на тях е простено
Хляба да ти вземат, да не ти дадат. ...

Грешна съм...
За думи неизказани,
за минути преглътнати,
откраднати, ненаказани
мечтания неразпъпнати... ...

Когато майките умират
в душите ни откъсва се скала,
сърцата ни в пространството се спират
на всяка стъпка с име самота!...
Когато майките умират ...

Аз знам, и не един е случай:
в недрата изворът се скрива,
набира мощ и се отключва
на воля струя с нова сила.
И с нас е тъй – живот тече, ...

Искам те, фонтанна от слова.
Капки радост в тебе да открия.
В шепота на стръкче от трева.
В нежността на ласкава стихия.
Искам те с възторга на врабче, ...

Колело е Живота. От малък
завъртял съм педалите.
Ще спра до вас за малко.
Здравейте! Как сте?
Влюбени! Разлюбени? ...

За Женската любов...
(разсъждение по зададена тема)
Загадка е всяка Жена на Земята
и век да си с нея- е пак непозната!...
И първо донася нектар за наслада, ...

По миглите й се прокрадва есен
отмива лятото в очите й и теб
и с мънички листенца ниже песен
звучи дъждът неканен точно в пет
а някъде към щест изгрява утро ...

ФАБРИЦИО БЕЛЛИ
р о м а н
Росица Василева
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна...
* * * ...

Моите мъже не са малко.
Добре познавам всеки един от тях.
Да гледам само, колко жалко,
че с един поне не извърших грях.
Вярна съм, за мен нехарактерно, ...

Аз съм бряг за безумните твои вълни,
ден и нощ със прибоя ме търсиш,
а скалите са моите мъжки вини –
в тях душата ти времето стърже.
Векове те очаквам и съм жив затова, ...

МИЛОСТ
Улових на Живота юздите
и обърнах на земното гръб,
преди да почерня и дните –
ще заскита духът ми беззъб. ...

Слънцето отдавна се беше скрило зад необятния хоризонт. Небето беше придобило призрачни краски. Излязох навън, с надеждата, че ще видя Млечния път в пълния му блясък. Погледнах над главата си и видях доста звезди, които обаче бяха странно замъглени. Озъртах се наляво и надясно и пред очите ми се мяр ...

СОЛНИЦА
Какво ли е? Не зная. Но белее.
Прилича ми на скулптура със лира.
Морето неразумно обич лее
към оня бряг. И сякаш ме разбира. ...

Усмивка ли е, Господи, това?
Погледне ли ме, сякаш ме изгаря.
Разбива всичките мои стени
и после в миг изгражда нови...
Прегръдка ли е неговото това? ...