1
Жените над четирийсет се подмладяват
със сенки, със червило, с фон дьо тен.
Те оптимистки са – не се предават.
Не вярват – старостта е просто ген. ...

Празнувай, аз утре ще празнувам,
че днес ми показа сърце
чакайки, гледайки
в мрака пред мене
една мисъл зловеща ме прокле. ...

Във нощ омайна и безлунна
ще ти говоря нежни думи
за любов... За обич огнена и луда
със страст ще ти редя
слова погубни!... ...

Къде ли си, обич, завинаги моя?
Къде ли се скиташ сама по света?
Аз също съм, обич, завинаги твоя!
Когато решиш, си ела у дома.
В сърцето си крехко ти направих постеля. ...

Преди да тръгне замечтаният ми поглед -
да търси неразперени крила,
ти вътре в мене ще направиш полет
без да те видя и ще спра.
Сърцето ми пулсира с ритъм, ...

Помниш ли ме? Зная, че ме помниш.
Как ли се забравя тишина?
Там, където някой те е стоплил,
винаги ухае на тъга.
Там, където някой те е чакал ...

-----
Бе топла есен, дъжд не бе валял.
Допивах си кафето за разтуха,
а циганка, на рамо с пъстър шал,
към чашата посегна с пръсти сухи. ...

Табу
Аз не мога тъга да рисувам –
ни със думи, ни с четка, с бои.
Но не знаеш ти колко ми струва
тишината. И колко боли. ...

Твоята усмивка като слънцето грее,
щом я погледна сърцето милее.
Твоите устни изваяни и вкусни с нежен аромат,
целунеш ли ме, въздействаш като опиат.
Погледът ти топъл и нежен, искрящ от светлина ...

А ти, човече, спрял -
вторачен в земното,
така и неразбрал -
Светът небесен дар дарил ти -
да дишаш, жив да си, ...

Не ме преправяй
Не ме ли искаш? Давай, отпиши ме!
Ту съм наивна, ту пък леко горда...
Но ще сгрешиш тотално, ако мислиш,
че може би за теб не съм достойна... ...

Дали бе дума изтървана
или пък ход обмислен,
е все едно. Отвори рана
и болката е истинска.
Сега не трябват обяснения. ...

Не забравяй,
че някога имахме пътеки
във всички посоки.
***
Открих спящото ...

Приемам със усмивка всички думи
примесени с обиди, гняв и укор.
На злобата отвръщам ви със рими,
които стрелят не в гръб и от упор.
Прощавам всяка груба нетактичност, ...

Простих обиди, унижения.
Душата ми остана цяла.
От тези пагубни движения,
усетих, че е остаряла.
И махнах със ръка в движение. ...

1 част
Тя остави якето си на дивана и когато вдигна поглед, вратата се отвори. Появи се тъмен силует, не беше ясен, но определено я плашеше. Стаята стана ужасно тъмна, а "нещото" я приближаваше, сякаш вече усещаше дъха му.
Изведнъж отвори очи беше сънувала поредния кошмар. Сега се чувстваше по-добре ...

МИША
Миша малка сладурана
на мама сивата писана
мекичка си като кадифенце
като мъничко мишленце. ...

Слънчев дъжд е любовта ми,
може би е топъл стих,
тя е шепот, който мами
и е вятър странно тих.
Тя е ласка на луната, ...

Гореща зима
Зимата студена е през мойте очи,
с нетърпение чакам лятото да я заличи,
да не остане спомен, че била е тук, сред нас,
защото по-студено става с всеки час. ...

"Помни, че каквото и да стане, че всичко, което си ти - е любов.
Сега ще отидем в друг свят, в който се случват понякога тъжни неща.
Когато ти е тъжно, потърси морето и го погледни, и си спомни -
ти си като него - огромна любов, необятна любов.
Когато ти е тежко, намирай сили да гледаш небето и не з ...

Навярно е от вятъра, навярно е
от зъзнещите октомврийски вечери,
но с някакво безмълвно отчаяние
отронват сухи сълзи в парка кестени.
И тази есен, толкова безбагрена, ...

Към вечността поглед отправям,
знам - моето страдание ще свърши.
Какво ме чака въпроси си задавам,
знам, мила, че нещо се прекърши.
Звездите няма да сияят, ...

Говорилня
Цял ден говорят
и вечер приказват.
Прекрасно говорят,
но нищо не казват. ...

Знам какво е суета –
поглед от висок прозорец.
Знам какво е самота –
ехото със теб да спори.
Знам какво е тъмнина – ...

За избора, който (не) правим…
И аз като много други и всички вас си задавам постоянните въпроси за…живота. Вечната философска тема, векове наред занимаваща немалка част от света. Та мислейки си за избора, който всеки ден се налага да правим - избор, който после повлиява непоправимо на развоя на цяло ...

Светът за някои хора е голям, за други малък.
Всичко зависи от това как го възприемаме.
Аз го възприемам като свят, в който се води борба.
Борба между доброто и злото. В борбата, в която и ние участваме,
къде с добро, къде със зло. Аз съм на страната на доброто. ...

Във тази вечер черно-бяла
с намусена дори луна,
поиска ти от мен раздяла
и ме поръси със слана.
Сърцето ми постави в клопка. ...

Имай власт до болка над мен
и ме владей така -
силно, нежно, безнадежно!
Шепти и нека думите ти
повече от закон да тежат - ...

Любовта ми е безумна,
но не иска бяла риза,
дори когато е безлунна
или във поредната си криза.
Любовта ми полудява, ...

Съседът ми отсреща е вдовец.
За другите е странникът на блока,
понеже пише стихове на свещ,
а няма пуканата пара за тока.
И слънцето му кима с "добър ден", ...

Поспри до мене, имам да ти кажа
толкоз много неизказани неща...
На бързи обороти времето минава,
дари ме с мъничък отрязък от деня.
Дари ме с време, колкото е нужно, ...

Белият
Прекрачил граница, петте ми сетива
врата в безкрая трепетно отварят...
Нагазил шумата накапали листа,
клонка суха мигом известява ...

Мирисът ти по дрехите ми изветрява, не чувам гласа ти, той е толкова далечен. Липсва ми нежната ти прегръдката, с коята ме посрещаш и изпращаш, липсват ми и целувките нежни, с които ме даряваш, целувките, които разтапят всяка част от мен.
Липсваш ми до изнемога, липсваш ми до болка, а това е невъзмо ...

Лято
Ех лято, лято,
колко хубаво си беше ти,
колко хубаво, богато,
на емоция - мечти!

Безброй настроения сменям за ден,
показвам на хората различни лица,
но отвътре една душа само държа,
омръзна ми вече да се преструвам така.
Ту искам всички погледи да са в мен, ...

Това... е любов
Дребните неща и жестовете малки.
Измълчаните сълзи. И думите боси.
Нежността в докосващи пръсти -
докосване с вкус на огън. ...

Жена
Непостоянна като мисълта
и като вятъра случайна.
Сравнявали са я с' сърна,
със котка ...

Бях толкова нервен. Постоянно ту се поглеждах в огледалото, ту се разхождах напред назад в стаята и потънал в размисли хапех долната си устна. Определено чаках този ден с нетърпение - денят в който ще се срещна с Евън. Не бях спал нормално от известно време и това си личеше по измореният ми поглед. ...

Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това са глави 9, 10 и 11. Остава още 1. Приятно четене.
9
Пратеник
Тализ яздеше като стрела. Право през гората. Нямаше време да следва пътя. Слънцето отдавна беше предало света на луната и тя унило галеше боровата гора със сребърните си лъчи. ...

Добър вечер, мила моя!
Здравей, любима Самота!
Изпращам ти имейл и те моля,
не плачи, прочетеш ли го това!
Компютърът ми пак загря ...