Дъжд
Дъждът. Кротък като смирение.
Думите мълчат акварелно
в багрите на красивата есен.
докосване на капки. Тишина ...

В недрата на невронната гора,
под сянката на цветната ми памет
спи дракон с необяздени крила
и люспи като черни диаманти.
Не знам дали наскоро е роден ...

Да, небето над мен не е синьо.
И валят и дъждове.
Но с форсираните си турбини
аз сближавам светове.
Ето, идвам - бърз и нечакан. ...

Преди година в Техническия университет
загуби работа професор със силен дух и чест.
Злото изглеждало привлекателно и лесно -
съпругът на бивша министърка безчестно
го изкушавал неморално с него да постъпи - ...

Събудих се. Избухнах във червено.
Усмихнах се на сините скали.
Но бе самотно, бе студено,
разстилаха се морските мъгли.
Бе тъмно, ала някак си красиво, ...

„Люлека ми замириса.”
Ех ти, бедний ми поете,
Цял живот за хубост писа,
А защо не предусети,
Че по тукашните мерки, ...

Винаги когато съм толкова близо
до любовта и тя ми убягва.
Това ми каза една жена.
Не се отказвай да я търсиш.
Имаш хубави очи, с които ...

ТОПЪРЛАЧЕТО
Вий знаете ли що е Топърлачето?
Не искате да знаете сега!
Топърлачето ще си остане тайна,
дали така ще ви е по-така? ...

Мистерия
Вече седмица над листа бял стоя
и творя ли, и творя...
След теб не остана празен ред -
някак промени моя светоглед. ...

Когато слънцето полегне
и сенките се удължат,
тогаз денят ми ще побегне
щом нервите му не държат.
Че залезът го все подпира ...

Една война в сърцето те прониза.
Ти бе набутана във мръсната война...
И ти се би с отчаян героизъм
и си заслужи мястото в света!
Агресори запретнаха ръкави, ...

Ти си слънце, незалязващо в очите
и моят плач недоизплакан.
Не мога много. Нямам нищо.
Изтръпнах прекалено рано.
Родих се аз да те обичам. ...

История с чужда самоличност
П.П. разгърна страниците на стария си тефтер с пътеписни бележки. Беше ги озаглавил „Македония – нелегалното ми бягство във времето“ Нещо повече. П. П. пожела споменът в тях да потъне в забрава. Дори скъса няколко листа от тефтера и ги хвърли на земята. След секунди се сл ...

Равносметка...
Защо нещата все тъй оценяваме
едва когато вече ги загубим?...
Мигът пропуснем, той си отминава
и цял живот го гоним като луди... ...

До края
Аз съм влюбен в тебе тъй отдавна
и обичам си те - туй е вярно,
ти си моята мечта и зная,
че в света ще съм със теб - докрая! ...

Всичко ще бъде наред
*вдъхновено от действителна измислица
Влизам в кабинета - закъсняла.
Професорът ме гледа недоволно.
(Бях и малко огладняла) ...

Все към теб бих летял
на копнежни криле.
Как да сторя това?
Ти небето отне.
И да плувам опитах. ...

Осата влезе в стаята, за да умре.
Всъщност, тя не знаеше, че ще умре, но подмамена от неочакваното октомврийско слънце излезе от летаргията си и полетя. Залута се над земята, всичко беше посивяло и изсъхнало, сухи треви се поклащаха от вятъра. Литна над къщите,провря се между клоните на ореха пред б ...

ТИШИНАТА НЕПОНЯТНА
„И въздухът е пълен с думи,
които никой не разбира”
Иван Николов
Въздухът е пълен с думи ...

Зона на пълното щастие
Хората тук умират понякога.
Летище София, Терминал 2, Пристигане.
Едно от малкото места, на което сълзите не са тъжни.
Човеците тук са различни! ...

Дъждът вали и всичко си е същото,
душата ми притихнала мълчи,
умът брои ми капките във нищото,
сърцето приказка шепти.
Прекрасното ни слънце си почива, ...

докато ме гледа
в очите му се топи шоколад
който после мечтае
да попие с език
от разтворените ми устни ...

Тук звездите също са красиви.
*
Обичам нощното небе. Изпълнено е с Тишина, чакала цял един Ден, за да дойде нейния ред да господства там горе. Тя е толкова красива, непокътната, почти незабележима дори. Тишината е винаги в сянката на Хаоса. А той е долу.
Долу е и всекидневната Проза със своите банал ...

Часовник! И цигара в пепелник…
Кафе горчиво, като понеделник…
Затворник! Но не заключен между четири стени,
а заробен във оковите на своя делник!
Такъв си ти, признай! ...

НЕПОПРАВИМА ГРЕШКА
Мечтата си затръгва отегчена, неразплакана, разочарована - мързи я да ме буди и да ме приспива. Вълнението изпитва неудобство да ме тревожи и вече не звъни. Нетърпеливото очакване, незавито, доброволно потъна в сън, отпуснато в бездънното легло на спомена. Фантазията, която духови ...

Днес ще ти разкажа приказка една,
за седем дявола пълзящи по земята...
Как опорочават душа след душа
и правят всичко, за да угасне в тебе добрината.
Първо идва Похотта, ...

Кажете ù какво да прави
Тя била принцеса и се казвала Гъбз. Нарекли я така, понеже била малка и наивна. Името всъщност много й отивало дори и вече на 23 години. Гъбз живеела в малко и китно кралство със своя принц на име Фенрир - той бил много мил, любящ и винаги угаждал на прищевките й. Гъбз от сво ...

Червената кокошка подрани. Все още беше студено за пиленца. Но и стопанката й нямаше доверие, защото беше едра, неспокойна и скандалджийка. Непрекъснато влизаше в конфликти с другите кокошки. Не! Не! Със своята безцеремонност и грубост щеше да счупи част от яйцата, а после и да стъпче някое пиленце. ...

Момичето изглеждаше не на място в трамвая. А и като че ли изпитваше погнуса от блъсканицата около себе си. Ивайло я наблюдаваше с интерес, просто нямаше какво друго да гледа, пък и тя наистина беше интересна – не толкова красива в класическия смисъл на думата, по–скоро чаровна. Чудеше се дали да не ...

Представям ви поредната - девета част на новелата "Старата къща"
Надявам се да ви хареса!
Рисунката с молив е дело на Маестро Хенрик Мозсес
Б.
Забавям още крачка. До кръчмата е съвсем близко. Дори се усеща вече смесицата от мирис на кръчмарска ракия, евтино вино, тютюн и мухъл от влагата по прозорци ...

Направи ми услуга, остави мишката и клавиатурата, нека си починат малко. Отиди до огледалото и се погледни в очите. Видя ли страх? Ако те е страх, всичко е наред и мен ме е страх. Но се страхуваме по различни причини.
От какво те е страх? Може би не харесваш това, в което си се превърнал ? Преди 10 ...

Три месеца, а болката расте.
Дълбае ли, дълбае безконечно.
И мъката в разбитото сърце
ме кара все да плача безутешно.
Но не за мен са сълзите от кръв, ...

Егоистът не заслужава любов,
а огледало, в което да види лицето си,
колко грубо и сурово е то
и как без капка жалост
би се присмяло дори и на себе си. ...

"Внезапно обаче се оказахме влюбени един в друг - безумно, недодялано, безсрамно, мъчително; бих добавил безнадеждно, защото лудешкият ни стремеж към взаимно притежаване би се оказал утолен само ако всеки от нас би погълнал и усвоил всяка частица от тялото и душата на другия..."
из "Лолита" - Владим ...

Там на пясъка горещ,
до кристалната вода,
с теб сме двама
на брега на любовта.
Където златистият бряг целува морето, ...

(кратки препоръки към бъдещия човек)
Oсновно: Не бъди гъз! Колкото и трудно да е, особено ако ти се отдава.
Бъди лице. Лицето на времето, в което живееш.
Бъди добър човек. Бъди добър с недобрия, дай и другата буза...
И ако до тук не си се отказал да четеш продължаваме... ...

Подарете ми ден, в който всички са равни.
Няма болести, суша, войни.
Любовта над света възцарява се бавно
и зелена надежда гори.
Завистта е дълбоко, навеки заспала. ...