Аз можех да ти бъда и света
Аз можех да ти бъда и света.
Преправила се бих и на вълшебница.
Но ти, любими... Ти не пожела.
И чувствата ни, питам се, къде ли са... ...

На гости в Ямбол съм, при един стар приятел от студентските години. Заседнали сме у тях и таман дигаме поредния тост в чест на доброто старо време, когато Марето докопва дистанционното и с небрежен жест превключва на Планета фолк, любимия телевизионен канал на почти цял един народ…
Всъщност в Ямбол ...

Бавно по асфалта крача,
не бос, по джапанки,
тихо ме обгръща здрача,
настъпва час за гатанки...
Само че, те са за децата ни, ...

Тя е цялата толкова тънка.
Тънко уиски в кафяво шише.
Тънкостенна отвътре и вънка,
не понася небрежни мъже.
Как успява със толкова крехкост ...

1/ По-гадна злоба, да ви кажа,
не съм видял, за да покажа!
Това са плюнки, кръв и пот,
и то пред целия народ...
Натискат се да управляват, ...

Да отворя старата ракла не смея,
надиплени спомени в нея мълчат,
наднича небето и нежно синее
по прашния ръб на детския кът.
И хиляди пъти тръгвам към нея, ...

Хей така, изведнъж,
заваля силен дъжд.
Дали някой разсърди небето?
Или може би то
зажадня за любов, ...

По слънчеви лъчи вървя –
издигам се нагоре,
все по-нагоре…
Над многоцветната дъга,
сред птичи песни ...

Снегът постила белите си длани
и тихичко нашепва ми едва,
че някъде ръцете ти сковани
жадуват за любовна топлина.
И още ми говори, че от нежност ...

Мъглата е маскиран дъжд
и в нея думите ми чезнат,
а колко капки наведнъж
се втурнаха ресници нежни
да ухажват. ...

Гледах морето през окото на цвете. То трепереше, държеше под ръка вятъра и се опитваше да го прегърне. Измори се и полегна в саксията, стояща между един продупчен маркуч и бяла ограда. На оградата стояха чайка и момиче, пречеха ми да видя целия облик на безумното синьо. Птицата излетя, момичето кацн ...

По Маркес
„На полковника никой не му пише...”
Телефонът, като свидетел, мълчи забравен от всички
или бъгнат небрежно от диспечера по Вселена,
а по пощата – само фактури. Кой писмо да ти пусне? - ...

Златокос, златорог и себичен,
и надут като гумена топка
той готов е за битки епични,
без да знае, че вкаран е в клопка.
И от ноздрите пламък излита, ...

Вятърът невинаги е порив
и понякога бездушно спи
тлее по дърветата следобед
и навървя лято в стих...
... и в очакване навярно да завихри ...

Размисли
Понякога стараем се до болка
да бъдем честни в своето откровение.
Понякога стараем се до лудост
да бъдем смели в нечии очи. ...

Като люспа от сафрид
върху вигвама на следобеда
блести надеждата,
че утре ще те имам…
Приседнал на скалите - животът ...

Дълъг юли изниза си дните
по паважи, лехи и треви.
Беше ново начало в сезоните
на сърцето ми в моите дни.
Този юли донесе ми всичко. ...

Няма пари в тази страна
за бездомни, безработни, училища.
За да оцелеем като нация -
трябва на бюджета актуализация.
ГЕРБ категорично е срещу туй, ...

Щом утрото те свари неподготвен -
не се плаши - изпий едно кафе,
дари си време, направи си кеф,
а след това повярвай, че си готин ...
и ще успееш, и ще разбереш ...

И тя стои в колата със снага стопена,
от болестта на змията
и духом, и телом сломена.
Лежи настрана, в небето гледа момата,
сякаш горе ще съзре бялата лястовица свята. ...

Лозница
Лозницата, снага извила,
поглежда пътната врата,
но няма никой, там на двора
пресъхнала е старата чешма!

Ангелина и Велизар бяха най-странното семейство, което колкото и да се стараеш, не можеш да изфантазираш. Ангелина беше хубавица, разтропана, амбициозна, напориста като ураган, слаба като фуражна царевица и работеше като брокер на недвижими имоти. Велизар, законният и спътник в живота се подвизаваше ...

Иди си - не спирай! -
за теб място не остана.
Моята страна не избирай,
цялата съм рана до рана.
Върви, продължавай... ...

Когато най не ме очаквате,
ще дойда тихичко при вас -
забързан може би за някъде
във късния среднощен час.
Ще дойда във дъжда, поройния - ...

В песните на славея те припознах,
в шепота на морската вода.
И любовта очи в очи признах
и не отроних ни една сълза.
Защото ти си моя сбъднат сън, ...

Долната ти устна натежава
леко, като септемврийско грозде.
Устата ти към мен се приближава,
усещам как брадата ти боде…
Целувката ти толкова прилича ...

Безлунна и проклета нощ.
Звездите до една се скриха.
А мрака - да го режеш с нож.
С тъга очите се покриха.
И стана тъмно, като в гроб. ...

Ще чакам аз да дойде куриера,
с писмата – не, че са за мен.
И леко ще го щипна по ревера,
ще кажа: Друже, добър ден!
Тогава той ще се усмихне, ...

УЙДУРМА
(Едноактова нискобюджетна пиеса в три действия)
Действащи лица:
1. Митьо Семето (дребно копие на Парцалев, но с по-рунтави вежди), защото ми е приятел.
2. Дешка Дашната (с пищна снага), щото само на мен не даде. ...

Звяр във тъмното протяга
страшни пипала.
Уж юнак съм, а се питам
що ли е това?
Мигом му се появява ...

СЛУЧКА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ
Лято. Жега. Някъде в центъра на столицата. Пресечка на главна улица. На тротоара група от случайни минувачи се опитва да свести добре облечена гражданка на солидна възраст. Иначе казано: баба, тръгнала в горещините без да знае по каква причина, какво иска да постигне и докъ ...

В ръцете ти листенце алено съм
Ще се надигнат гърдите ти... Силни... Но чувствено
мускусно ще е. Сън. И нищо. Нищо не ще ме спаси
от близостта ти. Дива. А листенца от рози в алено
ще покрият леглото ни. Искащи. И разпилени коси ...

Афродита почти не обърна внимание на изумлението на Лина. Само ѝ хвърли един поглед и продължи грациозно да крачи към Макс. Той беше стъписан. Към него идваше богинята на любовта и красотата, самата прелест и елегантност. Той беше безмълвен. И остана безмълвен след като тя съвсем спокойно мина през ...

Кръвта ми се превръща в алкохол,
а думите - в безропотно мълчание.
Някой пръста на вретено си убол,
друг с вещица попаднал в пререкание.
Все едни такива странности се случват ...

В любовта непокорството и гордостта са грях...
Грешна ли съм, кажи, че сега до смърт ме боли?
Колекция от разбити сърца и изгубени души имам аз,
но твоето присъствие там ми тежи!
Тежи, че по-добър от всички си ти, ...

За старата любов сега ще пиша,
онази дето носи бури и разбити мечти.
След нея никой за нищо не пита.
Всеки си тръгва и всеки мълчи.
И след време се връщаме двама, ...

Нарочно прегърна ме юли,
в ухото ми страстно зашепна.
Търкулна по моите скули
сълза маргаритено летна.
Небето със длани погали ...

След две години пак съм тук!? Не... Това е просто сън, спомен. Нали!? А ти... Ти трябва да си призрак от миналото... По-скоро ангел... Какво правя тук отново!?... Пламъците по стените, огледалото на тавана, голямото легло с чаршафи на рози... Май всичко е истинско... Прекалено, дори непокътнато. Все ...