II.
Мара
От къде се бяха взели всички тези деца? И колко странни бяха! Хилави, мърляви, с изпити лица, дрипавите им дрехи висяха на телцата им като на телени закачалки. Шляпаха в калта с босите си крачета и я гледаха с такива големи очи. Телцата им зъзнеха, а погледите им, втренчени във вързопа, кой ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
01.06.2013г. България
( на вилата)

"Up In The Air"
I've been up in the air, out of my head,
Stuck in a moment of emotion I destroyed.
Is this the end I feel?
Up in the air, fucked up on life, ...

ХАДЖИ ДИМИТЪР
Он жив еще, жив он! Наверх Балкана
лежит он в кровьи, лежит и стонет
юнак с глубокой на груди раной
мужчина храбрый, в рассвете силы. ...

EЛЕГИЯ ЭЛЕГИЯ
Кажи ми, кажи, бедний народе, Скажи ты, скажи, народ мой бедный
кой те в таз рабска люлка люлее? кто тебя в той рабской люльке качает?
Тоз ли, що Спасителят прободе Он ли, кто Спасителя проколол
на кръстът нявга зверски в ребрата на кресте в ребрах с злобой вонючей ...

Виещият вълк на съвестта ми
в късната си есен – ближе рани и мълчи...
Мудните овце на ежедневните илюзии
отдавна вече не приличат
на благородни,приказни сърни... ...

Съдби, съдба и карма... Само времето минава.
Неумолимо , непреклонно - не прощава.
Уж млад си - покоряваш върхове,
след време, ето ти причини две:
умора, пак умора и обезсърчение, ...

Мамо, мамо, виж ме само,
стигнала съм твойто рамо!
А и вчера баба рече,
че голяма аз съм вече!
А пък татко все се мръщи - ...

В дъжда вървеше босото момиче,
косите ù блестяха в утринта,
усещаше света така различен –
разбрала бе какво е любовта.
Усмихваше се босото момиче ...

Не умея с накичени
думи да се изказвам,
а което изричам
е без подплънки и важности,
без натруфени изрази, ...

Месецът с разрошени коси,
блед, на небосвода се показа.
Лампата на пръсти угаси
и наля вода в кристална ваза.
Пусна вътре шепа звездeн прах ...

„Потрябва ли ти жертва,
вземи, Родино, мене.
Туй щастие ще бъде
в синовния ми път”.
Парашкев Цветков ...

НА СЛАВЕЯ
Защо ме трогва твоята песен?
Дали защото обичам да пея
и с твоята песен сърцето ми сгряваш?
Или защото любовно унесен, ...

Сънувах се затворена във храм,
издигнат от илюзии и мистики.
Душата ми - отшелник бе, призван
да търси и да губи истини.
Не исках никого да притесня. ...

Ти, който си ме хванал за гушата!
Усещащ в устата ми сушата
и чакащ да пребеля черни очи,
и да ме поведеш към тъмните води!
С поглед, впит в измамните ти очи, ...

ХОРАТА ВИНАГИ СА НЕДОВОЛНИ
Прави ми впечатление, че след избори хората винаги са недоволни. Ние българите винаги говорим негативно за нашите избраници и искаме те да направят позитивен нашия живот. Нищо подобно обаче не се случва. Още в древността Веда е написал „Каквото мислиш, това и намираш“. Мис ...

Хей ти, родолюбецо, ела и виж
за какво се бори ти,
за какво се борим ние днес.
За теб беше едничка свободата,
сега губим и вяра, и свобода, и чест… ...

Не се нуждая от логично обяснение
как точно е възникнал този свят.
Аз вярвам в онзи миг на сътворение
и Авторът не ми е непознат.
Не знам как Той прострял е небесата, ...

Повярвай - една жена знае,
когато мъжът нехае,
когато истински обича
и когато просто я съблича -
егото си да омае, ...

Седем
Седем слънца залязоха.
Седем коварни дена.
Седем ангела умряха.
Седем сълзи проплаках. ...

Когато слънцето се скрива
и мракът светлината покрива,
излизам на пътя по здрач,
аз съм Бесният ездач.
Яздя стоманена машина, ...

Неприятел
За пореден път се подведох,
мислех, че ще устоя.
Не можах, паднах в пропастта.
Мечтата ми замря. ...

Поклон! Поклон! Дълбок поклон -
пред тези, дето в бой загинаха!...
Защо ли съхне - клон по клон -
дървото свято на родината?...
Уви! Потурковци сме пак. ...

Българино, събуди се, мафия те управлява!
Друг неин клон е на власт в тази държава.
Дали някога ще дойде време да поумнееш,
тогава можеш доста по-добре да заживееш!?
Не разбра ли, че и двата са от един дол дренки!? ...

* * *
Взривява се
понякога сърцето,
но вместо кръв
покапва ...

Не мога в тебе да не се разлея,
но мога с мислите ти, аз, да пея,
не мога вятъра да овладея -
във мен е, сякаш, на една вселена...!
Без тебе всичко е каквото и да е, ...

Свидетел съм как ТКЗС-то
разбърка нашите души,
как българското (ни) бе отнето.
И коренно ни промени!
Имането ни щом отнеха... ...

ТЕГЕЛЪТ
Не вярвайте,
че оня век си е заминал –
додето аз съм жив –
и той е с мен; ...

Гневен вятър фучи и препуска!
Кърши клони и ефира разкъсва!
Морето настръхна! Пищна плът разлюля
и по брега я разпръсна!
Слънцето се скри! Мрак покри света! ...

Страхувам се, макар да няма смисъл.
И лоши мисли ме връхлитат във съня ми.
А денем, стреснат и умислен,
се мъча да прочистя мисълта ми!
Страхът не е от туй, че си далече, ...

Къде отиваш,
а можеш ли..
да мога,
мога
много за далечните ...

Една игра,
в която няма победител,
една игра,
в която всички губим.
В лъжовна схватка, ...

Представи си...
Тъмно е и тихо... някак страшно тихо...
Аз сядам на леглото ти – във края,
не искам да те будя... така си се усмихнал...
какво сънуваш в този миг, не зная... ...

А глухарчето очакване снишава се.
Отдава дан на лебеда надежда – бременен
със меланхолия. Лодкарят приближава го,
и после дълго в птицата вилнеят трепети.
Ей така... и аз надничах – неизправена – ...

Питаш ме „Защо?”. Питаш и искаш отговор. Чакаш, очите ти са широко ококорени, а устата настойчиво зейнала. Веждите ти са укорително вдигнати, бръчкаш си челото. Ръцете ти в юмруци свити са и провесил си глава над мен. И чакаш. Чакаш да чуеш. Нямаш представа. Дали? Дали не знаеш защо? Знаеш, а не иск ...

Винаги ми е било трудно да пиша за традицията. Може би защото не съм имала досег с нея. Може би защото съм човек на „новото време“ и ми е трудно да я усетя. Не мога да кажа. Спомням си моментите, когато семейството се е събирало по повод нещо в календара. Спомням си сестра ми и всеки поотделно, какв ...

Как чудни са и завладяват
Ботевите думи
днес, векове по-късно,
как ни изпълват с непозната мощ,
как ни даряват с упование и болка, ...

Нощта е пълна с изненади...
Нощта – спарена като в рог.
Ако от злото се опазим,
ще устоим ли на порок?
Ако и с него се разминем, ...

Излишно
Кръгът огражда центъра на всеки свят.
Защо тогава на поточе ми приличат
въздишките, сълзите, и (понякога) смехът
на равновесията, криещи ме от злините? ...