---
Ти сляпо ме избра сред гени дъщерни,
износи ме и скри от всичко хулно.
Поднесе ми небе, земя и къща,
бе първия душевен прощъпулник. ...

Напоследък придобих навик да колекционирам слънчеви зайчета. То е препоръчително, предвид настъпилото заоблачаване и няма нищо общо с навика на рицарите от замъка Камелот* да пикаят на стълбището по време на запоя. Установих със сигурност, че не съм коня на крал Артур, а също така ми се появи бенка ...

Животът има свое разписание
и крeхка магистрала от нива.
Дали понякога на спирка зрялост
за смисъла претърсваме света?
Съдбата ни се ражда сред безсилие, ...

Още можем да потраем,
рано е да се терзаем,
ето, иде топла зима
шум и веселби ще има,
а такива като нас ...

Кръгла, зимна, ледена пързалка.
Като шемет в кръг върти се,
На кънките от скоростта поти се,
Една малка черна точка – поредна откачалка…
Разумът крещи ù: „Спри се! Спри се!“ ...

Нищо случайно не е случайно
ПОСЛЕДНА ЧАСТ
Робин отговори на въпросителните погледи:
− Нещо се е объркало. Не могат да включат координатите. По дяволите! Доближете се, за да видим видеата. Наблюдавайте внимателно. Трябва да открием блокажа.
Всички се струпаха и наостриха сетивата си. Започна първият ...

Любовта не е каквото е...
ако не виждаш и не чуваш,
ако живееш в други светове,
повярвал си, че съществува,
загубил си се във очи, ...

Когато разглеждаме екологията, не можем да подминем нейните богословски измерения, защото именно там ще намерим нейния първоначален смисъл и значимост за човечеството. Нейните антропологически перспективи, минали, бъдещи и настоящи аспекти, заложени в основата на християнското нравствено учение.
Цър ...

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
(по действителен случай)
Реката пресичаше целия град от край до край и минаваше през много интересни места. Беше препасана с много мостове, някои от които - много широки. Бяха ги направили заради хората, но по някои от тях минаваха и коли.
Преди много години облякоха стените ù с каменн ...

Подарих ти сърцето си без свян,
в замяна твоето не получих!
Открадна ми душата, а
твоята не я отключих...
В очите не можа накрая да излъжеш, ...

"Vraca in my heart". Така озаглавих последния си пост във Фейсбук. На фона на зеления Балкан и театъра се разхождат няколко от останалите все още врачани. На плетените столове няколко души пият кафе. Какво друго да правят. На площада са спряли два-три джипа, всеки за около четвърт милион лева, ще ре ...

Камината гореше и създаваше галещо чувство на уют. Над нея телевизора „София 81” работеше почти без звук. Беше петък вечер и както обикновено по българската телевизия даваха руската информационна програма “Время”. След това започваше руският сериал. Него чакаха.
- Винаги се получава така! Когато раз ...

И тихо е навън. Само леки отенъци от гласове отекват покрай театъра. А вътре се случваше това.
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?! ...

Каква е истината за света,
за времето, дъжда, слънцата, бурите?
За малките, но хубави неща,
за флората, за фауната, лагуните?
От кой създаден е света - ...

Отива си моята есен
с топлите слънчеви дни.
На небето слънце не грее,
облак черен го скри.
Дърветата още са същите, ...

Отвътре ме тормозят мисли
Защо и как юзди ни туриха
А после с остена на гнева си
В пропаст като трупове ни бутнаха
С лукави думи ни втълпяват ''истини'' ...

Желание за блус
В дискотеката те гледам и желая те страхливо.
Да те поканя ли на блус? Не смея, за да не ми
откажеш ти вежливо.
И аз си казвам, че на следващия вече ще ...

ДАЛИ
на бившите колеги от СКС
Дали сега ще е уместно
Да Ви изкажа благодарност,
Защото служихме съвместно ...

Намерих кестен
Кестенче намерих на земята,
бързо вдигнах го, потрих го…
Гушнах си го нежно във ръката,
в джобчето си топло приютих го! ...

О, детство мое неживяно.
О, тихи небеса и шум от смях.
Да бих говорила, когато съм мълчала-
вина да нося вместо грях.
Но аз израснах с тежки кули, ...

Под лицето ми е мокро
от моите сълзи.
Чувам тежко дишане,
но то е някъде встрани.
Аз ситня глътките ...

Аз ви пиша сега - с думи точни, крилати.
И във тез редове всичко казвам ви аз.
Стиховете ми - сякаш молитви са святи -
произнесени във среднощния час.
Моите истини светли - прогонват тъмата. ...

Прощавам ти за всичко друго,
прощавам ти за тази страст,
за болката да бъда буден,
за сляпата в сърцето власт.
Прощавам ти, че вечно гузна ...

Телефонът звъни... Поглеждам часа
и вик на безсилие в душата се блъска,
сърцето ми бясно препуска... Мълча...
А искам да викам и с вик да разкъсам
онези окови, които сама си сложих, ...

Отговор по "Ямб на поет" от Гюлшен Алиева
Обрал съм за тебе и всички лалета,
приемам те тихо в съня си лилав.
Приготвям ти обич и сладко с галета,
да черпя с целувки и хладен пилаф. ...

Този вариант на текст, е създаден за изпълнение на кавър версия на песента на Bad Boys Blue – I_Wanna_Hear_Your_Heartbeat.
Песента можете да чуете и видите на видеоклип на следния линк:
Колко ли, колко ли пъти
теб сънувах през нощта...
С колко ли тежки въздишки, ...

До хълцане публиката се напи...
Скуката се дави в пълна чаша...
Жена на масата срещу мене седи,
а вечерта - тя толкова е наша...
Тъмни очи... Чуплива коса... ...

Във водовъртежа на живота
човекът често е оставен сам
и колкото е личността му по-богата,
той толкова е по-печелен, там.
О, винаги когато си в тълпата, ...

В училище
Учителката ни разказа
приказчицата за праза,
как лукът е тъй полезен
за дечицата наесен, ...

„ХАЗАРТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА”
Светът е пълен с толкова много лица, образи, звуци, места. Всички те се смесват като един пъзел, в който аз съм основата, на която се подрежда.
Няма ден, няма вечер, няма нощ.
Пъзелът се допълва и доразвива от нови квадратни попълнения с различна аудио-визуална информация. ...

Залезът оловен дните задушава,
бавно идва краят, нищо не остава,
живот един покрива се зад сянка
от Вечността прегърнат в дрямка...
А ти оставаш тъжно взрян ...

Не те познавам, а ужасно ми се иска да чуя твоя глас поне.
Уви! Разбрах, че не ми стиска и мълча пред теб като дете.
Погледнеш ли ме удря ток и питам се - дали не полудявам?
Не може то да е любов, та аз дори не те познавам!
Орисията ми е такава да идвам за да те погледам, а ...

БЛАГОДАТ
"Благодаря" и хиляди са малко
за всичкото в живота ни пътуване,
понякога болезнено и жалко,
друг път - прекрасно съществуване. ...

Погледни през прозореца
колко много кокичета,
колко малко са хората,
колко много все тичаме.
Колко облаци стихват ...

Небесни приключения
Ивчо и Павчо обичаха небето. Мечтаеха как ще летят в него и ще се любуват отгоре на красивата Земя... Тая мечта беше сладка, ама толкова сладка, че всяка нощ заспиваха с нея. В сънищата си летяха и обикаляха къде ли не и се чувствуваха безкрайно щастливи. С всеки изминал ден мечт ...

Последните илюзии си тръгват мълчешком,
събрали във бохча мечти и чувства,
а аз стоя на пустия перон
с пресъхнали очи, безчувствена...
Със тях си тръгва младостта - ...

Площта на България е 111 000 квадратни километра. 111 000 квадратни километра уют и топлина. 111 000 квадратни километра българска, майчина земя. Осемнадесет години това бе моят дом, моето упование, моята утеха. Всеки път, връщайки се към границите на отечеството чувствах щастие и една упорита мисъл ...

Искам с някого да помълча... кротичко...
Тихичко, но... хубаво и простичко...
Искам с някой да си помълча... под луната...
Да си помълчим..., но студено става...
Нека с огън да се стоплим... от душата...

И за теб ли стихотворение ще пиша,
и твоят ред дойде ли...
И теб ли отново ще се мъча да забравя,
и теб ли без да съм те имала обикнах те.
Погледът ти още ме пронизва, ...

Животът ми виенско колело е
сред шумен панаир на суетата.
Въртя се тук по божията воля.
Но сбъркани са нещо правилата.
Животът ми виенско колело е, ...