Концерт сред бурята
Има спомени, които си струва да пренесеш през времето...
Има преживявания, които граничат с нереалното...
Красиво!
Уникално! ...

Щураво ми е. Крещя и пея.
Иска ми се всички да прегръщам.
Весело с небето да се слея.
Да не съм сега една и съща.
Щураво ми е. Танцувам лудо. ...

Изгаря душата ми
и пепел остава,
разпиляна от вятъра, в безкрайния мир.
Вода я отмива
и на Земята предава я, ...

Боря се със себе си.
Тичам зад следите.
Имам много белези.
Мокри са очите.
Боря се със себе си. ...

Сам си пия, сам се смея,
сам понякога си плача
и така ще доживя
чак до срещата с палача.
Ако вятърът смени си ...

Нечий живот като слънце ти ще огрееш,
ще огряваш го, без да залязваш и нощем, и денем,
ще го топлиш с присъствието си, с погледа, с гръдта си,
с допира на твоите по неговите устни.
Ще бъдеш ти в очите му необикновена, ...

Ангели срещу Демони
Глава 8: Разбулени тайни
-Не мога сам да си представя колко много невинни съм убил и то по най-бруталния начин! – Аз
-И какво от това?! – Дейв
- Защо Дейв, защо ти трябваше да ми причинявам това? – Аз ...

Такъв е животът ми, който живея.
Денят е на хапки,
на глътки нощта.
Каквото ми дава - ми дава за малко.
Дозичка щастие, ...

Прибирам се от своя офис вкъщи.
Край мен – витрини, лъскави коли...
За кой ли път и месец май се мръщи –
подухва вятър, ситен дъжд вали.
На фарове съм, с пуснати чистачки. ...

Знам, всеки има дом.
И всекиму се дава
уют, крила и сила,
що всичко получава.
А ти вървиш ...

Не разбирам феминистките!
Говорете си каквото искате!
Жената е нежна! Тя дава живот!
Тя носи надежда! Топли своя имот!
Има нужда от сила! От мъж! ...

В таз сутрин, тъй тържествена, просветна, светла,
по улицата две бледи сенки тихо изпълзяват.
Шасито старо на количка бебешка тя бута,
той смело скача в кофите за смет.
Пластмасови шишета празни, светлосини, ...

Исках да мога спокойно да ходя
по улици грешни, в спомени свити...
В желание днешно тогава да бродя,
а страници празни от щастие скрити...
Душата ми гладна за времето беше, ...

Ако се смеем, когато ни се плаче,
Ако обичаме, вместо да мразим,
Ако прощаваме, вместо да отвърнем,
Ако хвалим, вместо да отречем -
Тогава ще станем богове. ...

Смръдливочeрна нощ
Тъмночeрна и смръдлива e нощта,
както животът ми смръдливочeрeн!
Когато слънцe грee горe прeз дeня,
ми напомня всe, чe идващата нощ - ...

Проклетникът беше всичко.
Беше земя, беше небе.
Беше пясък, беше море.
Беше усмивка, беше сълза.
Беше радост, беше тъга. ...

Обичах да се взирам във небето, във полята, във звездите...
Обичах да се вслушвам в птиците, в песните, словата, в мислите...
Обичах да си мисля, че те има, но си далече – някъде в мечтите...
Обичах да си казвам, че те има, не до мен, а на крилете и на птиците....
И плачех заедно със твоите неволи, ...

Ходейки по улицата, аз мечтая.
Искам от природата да се смая.
Дъжда чакам с нетърпение да дойде.
Природата душата си нек' разгърне.
Тъжен и самотен, под него пак бродя. ...

Всички сме затворници в замъка на живота. С раждането си сме затворени между четири стени и не ни остава друго, освен да чакаме края на присъдата. Някои бягат, други стоят и се борят, докато последната капка кръв не падне на студената земя и не вдигне във въздуха прах.
Причислявам себе си към първит ...

Прости ми
Прости ми, че не вярвам в любовта.
Отдавна не робувам на измами.
Била съм и съпруга, и жена,
осъдена да ближе чужди рани. ...

Грешни погледи тършуват в нощта,
тела горещи търсят любовта,
ала в миг щом слеят се в едно,
превръщат се в пулсиращо кълбо....
А нощта е дива, луда и красива ...

Не казвай ми "обичам те", любима,
не вливай във сърцето ми любов!
Там много още болка има,
там още под студен покров
бездиха, тиха, вледенена ...

ЩЕДРОСТ
Жените на Пловдив приличат на слезли току от картина
на Майстора , идат, люлеейки въздуха цветен.
Когато безкрайното шествие тяхно нататък отмине,
над храма на моето тяло, душите им дълго ще светят. ...

Параходът димеше като побъркан, гъсти талази се стелеха над палубата, а пасажерите отегчено присвиваха очи, взирайки се през мъглата в далечината, там, където започваше мечтаният бряг. Пътешествието бе към своя край, картите - свалени и всеки щеше да получи своето - обитателите на острова - глътчица ...

Момчето, което не можеше да пее
Чувствам се така, сякаш с остър предмет някой пробива мембраните в ушите ми. Пискливият, фалшив глас имитираше фалцет отново. С раздразнение станах от бюрото си и затворих прозореца. Навън бе 35 градусова жега, но предпочитах горещия ад пред този невъобразим шум. Изми ...

ЕДНА СУТРИН
И тази нощ будувах до късно,
събирах звезди за неземни принцеси,
от земни стихии и несгоди разкъсван,
без да зная защо и къде съм. ...

ЩЕ БЪДЕ
До леглото ти ще идвам всяка нощ
на пръсти, без да ме усетиш,
дори да съм натрапник, лош,
че любовта ме е довела, ще се сетиш. ...

Единствената муза
Ти си единствената муза, която ме усмихва.
Моят изгрев, залез и загадъчна луна.
Ти си любовта в сърцето ми, която не утихва,
облечена в римите ми, женска красота. ...

Безумство е някак.
Чак не мога да пиша,
драскам рими в остатък
и не мога да дишам.
Умирам, убивам и още ...

Остани! Тази нощ ще е нашето истинско тайнство.
Да покръстим душите си с трудна и свята любов.
Тя е ерес от плам. Заклеймено от бога пиянство.
Да надигаме с теб грехове съм безумно готов.
Остани! Нямат шанс между топли тела страховете. ...

И аз реших (като един поет),
да пиша за звездите и луната.
Но без да искам, думата бюджет
ми се изплъзна от перото и устата.
Възпях онези братя по съдба, ...

Моля, прочети ме!
Сърцето и душата.
Желая, усети ме!
Докосват се телата.
Намирам те у мен, ...

Ела да те обичам!...
Ела да те обичам ей така,
без планове и сложни уговорки,
какъв съм Мъж, когато без Жена
животът ми прилича на самотник... ...

Много тъжно се връщат в мечтите
всички минали наши лета.
Всеки спомен е жив… И не пита
как без него живях до сега…
Как в една недовършена песен ...

На клона е кацнало сиво врабче,
чирика си волно със пълно гласче.
Чирика си, пее и пърха с крилца,
че слънцето грее, че има зрънца.
Че лютата зима остана назад, ...

Драги ежедневковци!
С напредване на възрастта, може да се каже, че помъдрявате все повече. Почвате да правите интриги на всеки четири години, да се карате и излагате пред света. Ще ви разкажа една история, а после вие ще дерзаете и ще обмисляте какви ще са ви предизборните обещания за тези, които не ...

Седях безмълвен върху камъка на възрастта
и с наслада гледах как потъват
гондолите на моите желания...
Във залива на мъдростта остават да стърчат
призрачните мачти с натъжени знамена ...

Животът спря да съществува в миг.
Дъхът ми спря с заклещен в гърлото ми вик.
Ето там - далече - се случи нещо.
И сълзите затекоха по бузите горещо.
Лава заплиска в недрата - ...

Стаите... паяжините... хамбарите... хората. Всичко се повтаря, отново и отново, а краят винаги е един и същ.
5 Септември 1957г – с. Амбърли (Англия):
„Страхливец!” – крещяха гласовете в главата ми, докато отварях стария хладилник. Грабнах изсъхналото парче – сушено месо и отхапах със зъби. Преглътна ...