Животът е игра
Живея аз в една игра,
а други хвърлят зарове
и решават нечия съдба.
Кръговратът е голям! ...

Повечето пациенти чакаха чинно реда си пред спешния кабинет на първия етаж. Е, имаше разбира се и такива, които небрежно се шмугваха по–напред, възползвайки се от разсеяността на тези преди тях. Често възникваха спорове за реда, но в някои моменти всички просто свеждаха примирено глави, както когато ...

-Христо, сестра ти още ли пише във този дневник, откакто сте дошли не ми е обърнала изобщо внимание.Я ми донеси една чаша с вода и повикай сестра си тук.
-Добре бабо, ще я повикам.
Влязохме в стаята със сестра ми и оставих на масата чашата.
-Я ела тука малката.
Рая се доближи до баба. Баба извади ед ...

Кой виновен е и кой сгреши
питаме понякога съдбата.
Миналото дълго ни боли,
все назад ни дърпа... Като блато...
Вечерите самота таят, ...

Не всяка пролет е зелена,
не всяко чувство – с нежен връх.
Прегърнал цялата вселена,
смалявам се – до птичи дъх.
Над рамото ми смерч съблече ...

Ах, този природен закон
Искам ти, да си полумесеца -
загърбил звездите,
които до сутринта
закачливо намигат. ...

Не, не станах художник,
но не че рисувах
идеи, надежди и знамена,
а защото използвах само
син цвят - ...

Мигът на залеза
Залезът - пастелно притихнал
оставя жаркия ден да си тръгне.
Миг застинало безвремие -
усещане за наслада и любов. ...

Последната си песен днес изсвирих,
изпях и вече нямам сили да стоя
пред публиката мрачна. Дирих
една след друга рими да редя.
Но стискайки до кръв следите ...

Думите...
Една от три ще ме улучи.
И после пак ще бъда същата.
Мишена -
в истинския смисъл ...

А пък сутрин лятото е тънко
като водна лилия на допир.
Дипли светлината меки гънки
в своя благ преразказ на потопа.
А пък сутрин искам да се гмурна. ...

Филип Златанов за злоупотреби е обвиняем.
Стана известен с тефтер скандален.
В тефтера му - и името на президента.
Последният не е невменяем.
Туй не е като шефът му да реже лента! ...

Кръвта ми вече забушува... усещам гнева ми как от мен излиза...
отприщва се като проклятие! Смазаха ме, а аз го позволих.
Ако беше враг, щеше да отмине, но предателство от враг не съществува.
Гневът ми е толкова подтискан, че вече има свое име.
(м)

Голям град.
Хиляди хора.
Те са навсякъде около мен.
Виждам ги, чувам ги.
Виждам в очите им злобата. ...

Искам огън във мен - до последния ден.
Искам нежност, и обич, и смърт...
Да умра променен - от любов озарен -
от пожара във моята гръд.
Искам ласки и зной - не желая покой. ...

Сподавен стон. Преглътната сълза.
Изстрадана молитва за прощение.
Виновност. Срам. Наведена глава
в очакване на страшно обвинение.
Минута... две. Пресъхнала уста ...

Не ме очаквай с лудата любов,
оставих я да лази във началото...
Аз обичам мъжа във теб,
а човека - може би съм го намразила...
Отдавна очите ми не си приличат с онези, ...

Правда, какво е това?
Не ни лъжете - префинени
депутати в министерски кресла.
Изфабрикувахте някаква правдоподобна изкусна лъжа.
Не ни харесва "преустройството" в нашата страна. ...

Безуспешни са всички познати на волята методи
да утихна за миг.
И прокъсват се в тъмното струните
в своя опит последен да опънат до тебе душа.
Но далеч си, не мога да премина по пътя пеша. ...

Едва ли си спомняш градината тиха,
градината на сивите гълъби,
където без страх наш'те устни се сливаха
в непорочност край старите стълбове.
И беше отдавна, много отдавна ...

НАСЪН
Усмихваш се... И бродиш
насън. И няма пранги.
Не се събуждай, моля те!
Навярно си сред ангели ...

Тази година пак съм замъкнала големия сак. Прибирам се вкъщи. Сезон - зима, температура - под нулата, град - малък, хора - бол. Вървя по една малка улица и не бързам да се прибера. Все така красиво е. По тия павета съм охлузвала колене, прегръщала съм приятели, обичала съм за първи и последен път… С ...

36
Животът ми поспрял е за почивка,
уморен да ме живее е проклетника,
но аз го преживявам със усмивка,
живее ми се, колкото столетника... ...

Вино от глухарчета
Нима на лятото разплете се съвсем чорапа
и пусна бримка до бедрото на септември?!...
А босоного, детството ми с трън в петата,
обгръща още в спомена туловищата на конете. ...

Крия се зад планина от гайки
и мачкам ушите на механичната хрътка на жена ми.

Тихо, да не чуе... тихичко ми говори.
С прости думи ми разказвай
за далечни светове.
И за вярата кажи ми.
Може и за любовта. ...

Не е лесно, братле! Не е лесно
в този толкоз безмилостен век
да живееш най-скромно и честно
за цената да бъдеш човек.
Сред върхушката звярът диктува - ...

Отново сутрин, делнично ядосана.
Отново закъсняла, тича улица
и нейните тротоари, като длани,
прегръщат я до нейното завръщане.
И аз, кошута, бягаща от времето, ...

Поглеждам през прозореца и... О!
Прекрасен ден ми маха зад пердето.
Очи разтърквам, щипвам се, а той
налива слънце в чашата с кафето.
Прелита гълъб, весело свирукащ, ...

Бедни души
Бедни души.
Празни очи.
Гора от ръце
раздира небето. ...

С болка
гъсеницата
се освобождава
от пашкула.
Изтръгва уродливото ...

Приятелство ако можеш ти намери,
защото е скъпо и трудно в тез дни.
На приятел се прави всеки почти,
а ножове забива отзад и боли.
Приятел е този, който винаги ще ти даде ...

Част от мен-част от теб
Има една моя част в твоето тяло
и си пасват идеално двата различни комплекта.
Два броя плът, за секс закрещяла
и страстна любов допълват момента. ...

Не бях стъпвал в този бар повече от двайсет години. Идвах рядко в родния си град - единствено, за да се видя с родителите си, повече по задължение. Бях прекъснал всякакви връзки с едновремешните приятели, и нямах никакво намерение да ги подновявам. Сега живеех в различна среда, общувах с различни хо ...

В отговор на стихотворението на Ангел Колев - "Писмо на рицаря"
Забравих да ти кажа, че не съм принцеса,
дори не съм и героиня от сапунен сериал.
Изгубих си пантофките, не знам къде са,
а снежната ми рокля заприлича на парцал. ...

Вържи си мартеница на ръката
и тръгвай през окото на реката
да виждаш ясно в него двата бряга,
където тя в морето тихо ляга.
Където и водите тъй утихват, ...

Моите думи - копринени шалове
от юлския вятър развени
изплитат тънки въжета към тебе.
И те връзвам нежно с мисъл за утре,
а отмина денят, докато се обърнеш ...