И в сълзи съвестта да топиш, тя не намалява.
Обричайки се в нея ти сама забравяш да летиш
и всички вени тя бавно ти стопява
Не бъди поредното изсъхнало тяло
с одрипаното ти съжалително наметало. ...

Бягай,, страннико,
не сме туй що бяхме,
когато три морета владяхме.
Бягай страннико,
тук е пълно с гладни хора, ...

Никой бивш не ме интересува –
аз искам само теб!
И зная, колко скъпо ще ми струва,
да се боря с планини от лед!
Те са като препятствие за двама, ...

Почти половин век е минал -
откакто съм на този свят.
Но ти си ме, мамо, родила -
и искам да ти благодаря.
Безпомощна си и примирена. ...

Едно време, отдавна, много отдавна, преди още хората да се затворят в познанието и да прокудят вълшебството, живяла една малка фея. Наричали я дъждовната фея, защото познавала езика на дъжда и често я чували да говори с него. За себе си казвала, че умее да обитава облаците и те били единственият ù з ...

Да ми изпратиш вест по вятъра те чакам,
нали ми обеща,
отвъдното нали го има,
нали на тръгване съзря
Пътечката на мама? ...

Отиде си от мен жената,
а аз останах вече сам.
И чувам песен непозната,
в която думите не знам.
И някаква печал във мене ...

За аргументите
О, те не спорят с аргументи !
Те плюят в свойте опоненти!
И все вървят по тоя път,
с лъжи, с измами... И винят! ...

Димът на последната цигара
покрай очите ми минава,
изплъзва се покрай косите ми,
покрай забравено “обичам те”,
отърква се по твоите ръце, ...

Децата ни умират неживели,
децата ни умират без вина,
децата ни умират неразбрали
какво значи туй да си живял!
Камбаната със мъка бие ...

Неминуема тъга е виснала над мен.
Смирена, търпелива и жестока.
Обръщам се и чакам някой ден,
когато тя ще си замине като огън.
Прегръщам светлината и мечтая ...

Животът трупа болка върху болка -
проверка и за тяло, и за дух.
След всяка радост някаква тревога
напомня, че за малко ще си тук.
И в малкото, което ти се дава, ...

Грешката
Къде сгреших? - кажи, любими,
С това ли, че по пътя рисувах картини?
Или защото за целувка всеки миг копнея,
а ти предпочете да отидеш при нея? ...

Преди малко повече от година имаше едно самотно момче, затворено само в себе си. Пред приятелите му той се държеше нормално, смееше се, правеше глупости, за да привлича внимание, но вътрешно му идваше да изкрещи, че мрази всички и да изчезне.
Дълго време беше така, докато един ден не се появи Тя.
Кр ...

Сама ли съм или съм с някого,
сама или със сянка от любов?
Сама ли съм или със лятото?
Сама съм. Чувате ли моят зов?
Сама ли съм или изгубена? ...

сладкопойно
една
шушумига, издигната
нейде високо в небето
се стрелна във бездната ...

Ей, мой ли си? Чуваш ли? Мой ли?
Искам те! Обещаваш ли?! Мой да си!
Моичък таен нацелуван подарък.
Аз - пухкаво пиленце станала,
чакам те, тръпна, желая ...

Разлюля ми се душата...
Разлюля ми се душата,
как желаех да те спра-
да не отнесеш омаята
тъй чаровна на нощта!... ...

Може ли някой
да ми каже
сега,
как гаси се
любов, ...

Много хора бихме заобичали,
за да правят дните ни засмени,
но така единствен ме обичай ти-
заради сълзите споделени.
Много хора бихме заобичали - ...

Моля те, недей руши се
в този кратък миг - запази се.
Остани само малко още,
в ръцете ми да париш секундично нощем.
Бъди кратка мисъл, смисъл ...

Р о л я
В живота си, човеко, ти играеш разнообразни роли,
но никога нямаш смелост да покажеш свойте чувства голи.
Днес си с кожа, изваяна от злоба и лицемерие.
Утре си чист като сълза. ...

Бохем безгрижен и безпътен,
приятелю,
аз виждам в теб...
Къде останаха мечтите
на онзи вдъхновен поет? ...

РАЗПЯТИЕ
Като абсурдно-неприлична кръпка,
събрала цветовете на дъгата,
стоя на още по-абсурден кръстопът,
там, где нивга няма да се срещнат ...

Недей да ми се сърдиш, ако те подмина,
слънчогледово момиче...
Не свети слънце в моята земя:
през лятото е често люта зима,
животът вехне често пролетта. ...

Кратка житейска история
С куфар в ръка напуснах нашата държава
без бъдеще под корумпираната ù управа.
На чуждата земя дойдох с една мечта голяма
и тъй започна моята човешка драма ...

Спомняш ли си приказката стара
за момче, сглобено от дърво?
Майсторът му вдъхнал лъч от вяра -
чудо в сътворено естество.
Впуснало се плахото мъниче ...

OGYTHEOLDMETAL

Забриски Пойнт
В памет на Микеланджело Антониони
В една квартална кръчма пия херес...
Защо не мога да се примиря?!...
Застанал срещу личното си Его, ...

Попаднах в непознато село. Свърших си работата в общината и докато чаках единствения автобус към града, реших да поразгледам. Село като село. Тъжна гледка.
На една пейка до порутена къщица седеше дядо. Дрехите му вехтички, но чисти. Каскетчето му и то си беше на мястото, върху кичур бяла коса.
- Що ...

БЪЛГАРИЯ — ДВЕ И ТРИНАЙСТА
Тъжно време, немерено, твърдо
блъска ни в Ноев ковчег по вълните
и насам, и нататък... Въпросът е:
за какво ни е Ной без потопа? ...

ЛЕБЕДОВА ПРИКАЗКА
Откъде му беше дошло в акъла на Ангелчо, дете на няма и четири годинки, един ден да помоли дядо си:
– Дядо, разкажи ми любовна приказка!
– Хм, – дядото потрива снежната покривка по лицето си – те... знаеш ли... всичките любови са приказни, та не знам коя точно...
– Най-хубавата! ...

Купувам копнеж по Калкута
или заменям за стара любов!
Поизмачкана, вярно,
но истинска…
Не държа копнежът да бъде нов. ...

Близки елегично
Как не съм видяла?! -
Има те във всички времена.
С лице към теб съм растяла...
бил си, сега си, ще бъдеш светлина. ...