Моя звездна мечта,
литваш пак нависоко:
вечната простота –
птица в полет... и скока.
Парашутът над мен ...

Искам да съм два банана -
във устата на Ивана...
Или - две бълхи, заспали
в нежните коси на Кали...
Искам аз да съм кайсия ...

НЕ МОГА ДА ЖИВЕЯ БЕЗ ЛЮБОВ
Не ме вини за любовта
Единствена, най-истинска и вечна.
Можеш ли, обичай ме така -
От началото до безконечност. ...

Когато Любовта Говори,
Светът смирено си мълчи!
Притихнал е той в лунна нощ,
подмамен от задъхани звезди
и слял се с всички ветрове, ...

Черният кадилак модел 1963–та се бе оказал пълна бракма, след кратко въртене на гуми двигателят му бе сдал багажа. Да, шофьорът ги бе предупредил, че може да стане така, но когато си абитуриент, и то подпийнал порядъчно, не ти е до тъпи предупреждения. Важното е да става купон, да изстискваш всичко, ...

С твоята неземна, нечoвешка красота сияеш.
Караш ме към бездната, към Рая,
отвъд реката да мечтая.
Ти си муза, фея, не не, ти си ангел паднал,
търсещ, топлещ моето сърце. ...

Очите ù като два бадема,
кожата ù като коприна мека,
устните ù като праскови сочни,
сърцето ù като въглен горещо.
Погледът ù - бистър и чист, ...

Благодаря ти, любов,че те има,
благодаря, че ме правиш щастлив,
с теб, където е пролет, няма зима
и чувствам се винаги жив.
С тебе само обичам, ...

Няма ме,
изгубих се
в смеха на другата
в блясъка на очите ù,
в ласките ù, ...

Любов под наем
„Колко струва да бъда обичан
четвърт час от жена като теб?” -
Ти ме питаш със поглед себичен,
скрил в зениците късчета лед. ...

В този свят е доказано - никой не мрè!
Ю. Терзийска

Гости
„Най-накрая заспа” каза Ана на съпруга си. Взе бебефона и го включи. Допря го до ушите си и го постави обратно на масата. След това се отпусна на кухненския диван и подпря глава о рамото на Иван. Тъкмо блаженото спокойствие започна да се разлива по всяко мускулче на тялото ù, когато на вратата ...

Тази истина прави следи...
Чак до кръв ме продира.
Жестоко!
Не е сън, както беше преди.
Не е мит. ...

3. Убиецът
Както те си мислеха, убиецът бе необикновен, от друго време и свят. Той бе създаден от хора, чиято цел бе унищожение. Те не мислеха за бъдеще, а за пари и власт над някого, не ги интересуваше нищо друго освен абсолютната власт.
Той пристигна със самолет в Сибир, оттам отплава към затънтен ...

I heard you calling
I heard you calling out my name
I heard you screaming, yeah
All day to play your game
Your reputation ...

Едно момче, едно момиче...
Едно момче с едно момиче
танцуваха на кръстопът-
изящни в танца символичен
на още дремещата плът... ...

Последното стихотворение
Аз съм мастилото в хартията с този грознопис...
Моят глас е твоя прочит, а тези редове - външният ми вид.
И май и този път до болка си приличаме,
това е подарък - огледало и любовният ми гид. ...

Всичко остана във миналото...
Но щом завали, спомените нахлуват.
Нека повече не ни горчи виното.
Да поседнем на масата, пред сбогуване!
* * * ...

Белеят нишките на твоята Съдба,
със кука фино на синджирчета изплетени.
Ефирни картини желани, втъкани
със нежност от твойта душа.
Живееш, мечтаеш и цели поставяш, ...

Моят път не е обсипан със рози.
Моят път не е път на мечти.
Моят път е кален и грозен.
Моят път е с тръни посят.
Но в този път и кален, и грозен, ...

there was a time when we sailed on together
once had a dream that we shared on the way
there was a place where we used to seek shelter
I never knew the pain of the price I would pay
You led me on with a clook and a dagger ...

30 Seconds To Mars - End Of All Days
I’m tired of the waiting,
For the end of all days.
The prophets are preaching,
That the Gods are needing praise. ...

Вчерашните ти думи -
острия, потопени в тресавище;
да се върна назад,
ще се впият
в краката ми, ...

ЖЕНИТЕ НА ДОБРУДЖА
Когато престъпят на пръсти възмладите златни жита,
а въздухът трепка в предчувствия светлозелени
и в ирис на литнала птица в простора докрай ще чета:
жените на Добруджа идат. И идат за мене. ...

I
Една внушителна преграда
от снежни Рилски върхове
пред погледа ми е награда
за нощ под звездното небе. ...

Говори ми се за живота, ей така без метафорите, без римите, без загадките, без да заменям думите. Вярно е, че поезията е огледалото, в което освен автора, се оглеждат и читателите, но поезията не може да бъде разбрана от всички по един и същ начин,
както и почувствана по един и същ начин, а толкова ...

Приятелите ми казват, че съм стар ерген по рождение, и мисля, че са прави.
Винаги съм имал малко по-предпазливо отношение към връзките си с противоположния пол, сякаш инстинктивно съм усещал склонността на представителките му да навлизат твърде шумно и недискретно в личното ми пространство. По тази ...

След туй, което съм написал,
пред вас се чувствам съвсем гол!
Къде и колко съм орисан -
описан съм, по протокол!
Зад нищо вече не се крия! ...