Просъскват пластовете,
с времето се гонят.
Препускат
облачните небеса...
За миг се сменят ...

Стъпвам тихо... Ще бъда лирична
в тази дъхава нощ тъмнокрила.
Тишината на струи потича,
сякаш извора свой е открила...
Сякаш с тъмно мастило рисувани ...

Освободи ми мястото в сърцето -
не искам нищо друго да ми даваш.
Едно да знам - че мой си под небето,
и че до края само мой оставаш!
Да ти запазя мястото отляво ...

Съжалявам
Той отново беше пиян. Гледаше надолу и ходеше бавно. Лесно се задъхваше и от време на време пръхтеше. Дори на уличното осветление се виждаше колко овехтели са дрехите му. Сигурно с тях се беше въргалял някъде в продължение на часове преди да стане. Бяха кални, но на него едва ли му дремеше ...

Черни рози се връщат при мен,
помрачили небе от усмивка
и се срива всичко - точно за ден,
без никой от нас това да иска.
Дълго пазени тайни крещят ...

Домът на Бернарда Алба
“...Небето е от пепел.
Дърветата са бели.”
Такава благородна ми е службата –
подреждам метадоновите рафтове ...

Вчера се разхождах из парка
и видях Любовта -
ръмжеше,
а в злобната ѝ паст
висяха две парчета ...

Сърцето ми разби,
на части е сега.
Любовта я няма,
само раната остана.
С нея си сега, ...

Колко малко на човек му трябва - само
къшей хлебец с топла дума, а той с вяра
ще пребъде в този свят измамен,
ще живее истински и с мяра.
Колко малко на човек му трябва - само ...

гласовете им
тихи стъпки
по бронирани площади
след себе си оставят
само драскотини ...

Един пожарникар ме спря веднъж.
Тиквеник е той един и същ.
Той ми каза: "При мен ела,
аз правя дюнера!"
Прости хора му повярваха ...

Далеч
Ти си много далеч.
И болезнено близо.
Уморих се от чакане.
Уморих се от търсене. ...

Пускам стрит на прах хипночип
в кафето на частен ученик
с цел да бъде програмиран
да протестира срещу Пинк Флойд.
06.03.1997 рано сутринта

Ден след ден търся любов
Там, където преди време е никнала
Но днес днес няма и помен
Ден след ден в мен надежда гори
Че ще я намеря отново поникнала ...

Реката от думи
Тъй реката от думи
все нататък тече...
И любов помежду ни,
и омраза влече... ...

Пия водка. Чиста. С лед.
Руси къдрици ми падат в очите.
Виждам те, макар да не гледам напред.
И се смея. Оглушително.
Държа цигара. Маникюр с червен лак. ...

Мрачното и студено утро на септември тихо и неумолимо напомняше за неизбежната гостенка - есента. Сякаш за да подсили тези тъжни мисли, леко ромолеше ситен дъждец, чиито ситни капчици оросиха един малък прозорец на улица " Мир" в малкото градче Т. Зад този прозорец в лапите на самотата живееше млади ...

Живееш в своя свят сега,
а аз във моя... откога?
Допирни точки търся аз
и моля се да бъда твоя,
но ти дори не знаеш за това. ...

Погледни ме!
... бяла съм до спомен... разпиляла съм се по пода с всичките си думи и не намирам верните. Затварям очи и греба с шепи. После се посипвам върху тялото ти, разливам се в страните ти и изтичам през кръпките горест, с които тогава съших доверието ти... а днес нямам с какво да запълня проб ...

Знаеш ли, малко е
жестоко -
години аз по теб
изгарям,
нощ и ден, ...

Катеричка по ствола
на смолистия бор
слезе, явно доволна,
във съседския двор.
И към близката слива, ...

Отиват си
година след година –
мечта подир мечта, мечтите гинат.
Животът,
убивачът на мечти, ...

Как ли светли мечти да ти дам,
щом от залез светът ми тъмнее?
Светлината е някъде там -
че човек неслучайно живее.
И сред дири - от други преди - ...

Провокирана провокация.
Момчето работеше упорито, някак монотонно. Работата изискваше повече инат и издръжливост, отколкото бързина и майсторлък. Трябваше да се изкопаят няколко метра траншея за отводнителната канализация към една селска къща. То беше някъде около двадесет и пет годишно, със стройно ...

НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ВТОРА ( ИСТИНАТА)
Младоженците бяха изпратени на медения им месец. Сватбеният букет на Лиса беше попаднал в ръцете на тяхна братовчедка. Всички гости си бяха тръгнали доволни от тържеството.
Дебора и Робърт се върнаха обратно в къщата, като получиха помощ от сина им, Чарли ...

Често ставам нощем и ти пиша.
Като вчера също.
И иска ми се много да ти кажа.
Всичко даже.
За къщичката наша. И билките ...

Целувай ме! Така - сякаш "утре" го няма,
сякаш дните след днес са ненужни,
сякаш целият свят в този миг е измама
и до себе си силно ме гушкай!!!
Целуни ме! Без в този момент да си мислиш ...