Прощаване с птиците
Той няма име. Всяка сутрин тръгва по глухите пресечки на кръвта ни.
Какво разнася? Радост. Или мъка. Една сълзица все ще му пристане.
През обръча на обедите душни премята ловко чантата на рамо.
За миг писмата тутакси се сгушват, подобно бели птици във дланта му. ...