С атлазената морска шир,
с бели дантели пробягващи
и плажът с пясъка фин,
бляскав брокат сякаш е...
В безвремие да съзерцавам, ...

***
той - дъждът
оня летен любовник
колко дъжд
изваля ...

Знаеш ли какво е гурбет,
за да го опишеш, не е нужно да си поет.
Трябва да си го изпитал,
по света поне веднъж да си скитал.
Всяка сутрин тръгваш нарамил тъгата, ...

Необходими продукти:
Три яйца от щастливи кокошки
Натрошено краве сирене от усмихнати крави
Развеселен червен пипер
Кикотеща се чубрица ...

Докато ние летаргично си спим,
Пламен Горанов загина срещу ТИМ.
Тъй е, мафиотите заробиха България
и я превърнаха в мутренска Чалгария.
Нека помним този момък - ...

И знаеш ли, не искам да мълча.
Мълчала съм преди да те намеря.
Складирах в мен и радост, и тъга,
незнаейки с кого да ги споделям.
Сега ми се говори. До умора... ...

Пролет е, но навън вали...
капките се гонят като прощалните сълзи...
И топло е, но все пак вали,
вали поройно и в моите мечти...
В този дъжд е тъй самотно, ...

Отивай си! Не мога да те спра!
Не се завръщай никога обаче!
Ще чакам в друга обич да горя!
Не иска пак сърцето с теб да плаче !
Тогава ще се върна, пак онази, ...

Празник е, аз съм опиянен.
От твоите очи, които...
не мога нивга да опиша.
Любов е! Прекрасен ден рожден.
Ти на гърдите ми, в които... ...

Изпраща слънцето лъчите
и ги заравя във пръстта.
От тях се топлят и очите,
без оглед и на възрастта.
Поникват пролетно тревите ...

Когато си представих, че те има
Когато си представих, че те има,
светът престана в миг да се върти.
Земята се наля със старо вино,
а залезът отново се роди. ...

Колко сърце ми остава,
още, за да те обичам...
колко душа ти дарявам
със всяка следваща сричка...?!
С колко любов ме поглеждаш, ...

Лежа в зелената морава
и гледам синьото небе,
там облачето, облак става,
дъжд дали ще ни донесе?!
Край мене всичко е спокойно. ...

Надеждата
Надеждата умирала последна.
Надеждата крипяла ни духа.
Надеждата – илюзия поредна.
Думичката гали ни слуха. ...

Полека се пробуждат дървесата.
А слънцето прилича на погача.
Пръхти през ноздри пролетният вятър.
Разнежил се, капчукът тихо плаче.
Нагоре всяко стръкче се протяга. ...

Щом настъпи нощта,
спомени започват да ме изгарят.
Всеки път щом съм сама,
сякаш на лента се повтарят.
Спомени, единствено спомени ...

Трепет усетих тъй дивно красив
що твой образ прикова ме.
Лик прекрасен,
облян в мистерия от лунни лъчи
ти сам призова ме. ...

Имало едно време едно малко момченце. Това момченце си имало всичко. Това момченце обикаляло улиците само, качвало се на високо и по цял ден бягало от всички, но всъщност бягало от себе си. То се страхувало, страхувало се да бъде обградено от хора, защото хората не го разбирали. Те не разбирали него ...

Любовта
Любов, ти Ангел си спасител
на нашите сърца във този свят!
Развей крила, и като учител
ни поведи към своя необят! ...

Вървиш напред, не се огъваш,
в сърцето зее празнота.
Дори и нявга да се спъваш,
ставаш с вдигната глава.
И някак, животът си отива, ...

няма го,
а пак го чаках безразсъдно
и пак си мислех до полуда -
тука ще е...
и сега се стопявам ...

Две малки тлеещи свещички,
в прохладата на пролетна роса,
догаряха пред погледа на всички,
обливаха те в ярка светлина!
Аз виждам погледа ти вечен ...

Човекът не е свободен, защото е самата свобода - Жан-Пол Сарт
Какво означава човек да бъде свободен и като цяло самата свобода? Ако отворим речника, ще намерим следното определение: Възможност за проява на собствената воля; Отсъствие на ограничения или робство. Да, като цяло е това, но също така сво ...

Дъждът навън вали, а в сърцето
ми боли. Капят парещи сълзи.
Имам толкова думи неказани.
Моята душа гори. Мисълта за теб
ме натъжава, любовта ни ме изпепелява. ...

Щракни проклетия ключ
на противните електрически глобуси
и създай тъмнината, в която
да сме двама със тебе, когато…
… ще сме облечени само във пръските ...

КАРИБИТЕ, ПАРИЖ И ДРУГИ НОСТАЛГИИ
Захванах се да подредя любимите неща
сред хаоса, обзел тавана на душата ми…
Обувките със пясък от Карибите -
не стигнали до там; ...

Има строги правила
за колите със сирени.
Дайте им свободен път,
за да минат те на време.
Някой е забравил ...

Вчера си тръгна.
Взе всичко със себе си.
Нощта ми се скри
в тъмносива мъгла.
Прегърнах безмълвен ...

Приказка в лятна нощ...
.... Лятна вечер, нежнотиха
бавно звезден плащ замята,
птиците се изпокриха,
пада кротост над земята... ...

СЛИВЕН
На Ники Комедвенска
Стар е градът, а е толкоз красив
с вятър и вехти войводи!
Стих само тук би могла да родиш ...

И тази зима си замина.
И разцъфтях по-ароматна,
по-шарена от теменуга дива.
По-жилава съм от коприва
и по-усмихната от кукуряк. ...

Наистина
е време
да си тръгна, скъпи,
не ме задържай
и със спомен ...

И няма да свърши светът,
и няма след теб да заплача,
ще се роди пролетта
в омайна прегръдка на здрача.
И птиците пак ще долитат, ...

БУТАФОРНО
Избродирала цветен контур
зад кулисите броди душата.
Там, във ъгъла жълт абажур
пелерина от дрипи размята. ...

Върху асфалта тъмна локва кръв...
Видяха я десетки минувачи.
Което случи се, не беше блъф.
Това ли демокрацията значи?!
Завърши с бой вечерният протест. ...

Гъстата мъгла в средата на април
пречи на слънцето деня да събуди
и хоризонтът там някъде се е скрил
в безкрайните и далечни амплитуди.
Снегът по планините още недосегаем, ...

Сънувах те. Вървяхме сред едно поле,
заслушани в тишината и мълчанието,
където кротката усмивка на деня
напомняше смирението на всичко,
дето идваше с есента. ...

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...