Изповедта на едно паве.
Тук дойдох с братята и сестрите си по римско време. Градът се простираше на три тепета и го бяха нарекли Тримонциум. Преди да дойдем тук, кривите и тесни улички бяха покрити с отъпкана сивкава земя, която лятно време се превръщаше в прахуляк, а през есента и пролетта в лепкав ...

Мечтая за нещо, което го няма тук и сега,
мечтая за онази прекрасна страна,
мечтая отговори да не търся,
мечтая за спокойствието вездесъщо!
Да зная има такава страна ,която ти дава всичко това! ...

The daily activities became something I can’t run from even if I wanted to just for a moment. The feeling like everything is old was keeping the days, and weeks go by. After every night shift I found that there is no other better way to relax than a glass of beer, sometimes even two, make forget the ...

Синеоко - утрото ме гали.
Жълтолика - шепне есента.
Будят се копнежите заспали.
В стаята мирише на листа.
Цяла нощ в прозореца отворен ...

Значи това е Данчо, съученикът на Станислав, същият този Станислав, с когото цяла сутрин решавахме пресложните за седмокласната му главица, задачи по математика. Миналото лято Данчо се ожени. Ожениха го родителите му.
- Защо, бе Кольо, защо тази сватба? – съпругът ми умееше да контактува с хората. У ...

Кажи ми, как да не заплача,
когато този Свят го има
и в майчината ми прегръдка
той обича да заспива;
когато думите не стигат ...

Това е истината в ЦСКА! И фактът, че част от най-запалените фенове на гранда я отричат, не помага на никого, още по-малко на любимия им клуб.
Нека разтълкуваме по-внимателно думите на “мистериозния” президент на “червените” Лоурънс Дейвис и да отгатнем техния контекст. Скромният съдържател на магази ...

(Точно тази жена)
Един ден
с топъл полъх на вятъра
върху паяжина,
уловила като в сребро ...

Притихнала, душата ми се моли
на пребледнялата разплакана луна
да те загърне срещу мъки и неволи
с шала на щастливата добра съдба!
Помръкнала, душата ми се моли ...

Сиромашка обич...
Слънцето препича
кротко и приятно-
искам да изтичам
в Лятото обратно... ...

Björk - Unravel
While you are away
My heart comes undone
Slowly unravels
In a ball of yarn ...

Rick Astley - Take Me To Your Heart
(Рик Астли - Вземи ме до сърцето си)
top pop hit from 1988
1
00:00:03,000 --> 00:00:06,000 ...

Тази музика я свалих от синтезатора, писана от дъщеря ми когато беше на 12г. без да се е занимавала много с музика И като я пресвирих със нови семпли се получи това нещо. . Колко малко познаваме децата си понякога.

Нощта е тиха
и дъждът нежно вали.
В улицата глуха
един бездомен цигулар седи.
В ръцете си мокри ...

Като в някоя балада -
сърцето не желае да тъжи.
Не иска повече да страда -
да лее хиляди сълзи.
Защото вече е забравено, ...

Луната обясни ми се в любов
с лъчи целувки, после ми намигна,
а вятърът подслушваше готов
вестта да разнесе усмихнат.
Звездите ръкопляскаха във хор, ...

Ж ълти изгреви нощта посичат,
И здялани с магическа ръка,
В ъв синьо небесата се обличат,
Е фирно засияват пурпурни утра.
Я рък сън не спира да ме следва - ...

Всеки ден пред очите ми
Толкова близо, чак недостижимо
Всеки ден в мислите ми
Толкова невинни, чак непростимо
Един до друг вървим ...

Със големия бял платноход
от юг пристигаше лятото.
Като огромен риж котарак
аз седях на пристана и го чаках.
Дълго бях дрямал - провесил крака, ...

Защо Ларошфуко е казал точно това? На първо място, защото е вярно, а на второ – защото е красиво. И истинската любов, и призраците са красиви неща. Любовта е една безкрайна сила, която ни събужда отвътре и ни кара да живеем заради себе си, а не заради някой друг (или нещо друго). А призраците са най ...

В ПРЕГРЪДКА С МОРЕТО
Замаян от шамарите на думите,
обрулен от вятъра на мислите,
блуждаещ между минало и бъдеще,
добирам се до твоя бряг, Море. ...

Тя се сбогуваше отдавна - с всеки изгрев,
наронил отпечатъци по къщите,
със смешно остарелите си призраци,
които непоканени се връщаха,
с милувката на циганското лято, ...

Ако звездите тайно ти подскажат,
ако магьосница със тебе сподели
и листопади шепнещо разкажат -
живота ни приключи, то дали
в последните минути на земята, ...

Пробуждането е само
Има някакъв особен чар да се будиш сам сутрин.
Подгонваш сънищата си, отваряйки леко очи.
Малките прашинки, танцуващи в пожара на изгрева те хипнотизират и издълбават усмивка на лицето ти.
Ставаш и поглеждаш през рамо. ...

Тихо ще умирам
Не може. Тя не може да ме мрази,
защото да го прави не умее.
И дълго тишината ù ще пази
мен – в спомена ù, дето все ще тлее. ...

ПРАТЕНИЦИ НА СЪДБАТА
Преди няколко години започнах работа в една фирма за продажба на енергийни напитки. Отговарям за цялото черноморие. Както за градовете така и за курортните селища. Седалището ни през зимата е в Сливен. Лятото го караме на разменки. Eдна година сезона съм командирован в Бургас др ...

Наивница
Ти тръгна и над мене падна мрак.
Ръцете ми те търсят в тъмнината.
(Жена ти подозира ни, но пак
с усмивка ще те срещне на вратата.) ...

ДУША
Запей, душа, развесели се,
недей се спотаява в плен,
прости, забравих за мечтите,
за радостта и страстите във мен. ...

Българийо - днес независима –
дарявам ти тези слова:
Пред никого, тиха и хрисима,
не свеждай смирено глава!
Лъвът ти е горд, непокорен е. ...

Сега е нощ, навън вали...
стоя сама, кръвта кипи...
И гневен глас във мен гърми
"Кой кого рани?"
Не беше днес, не бе нали, ...

Сутрин рано горчиво кафе
пия сама и захарта ми горчи,
заради болното, ранено сърце
и всички разбити мечти.
Отпивам глътка по глътка ...

Хей, Животе !
Жива съм! Все още оцелявам.
Със дива стръв, Животе, те копнея!
Не ме прекърши. Сражавам се
и всеки ден напук те пея. ...

Един и същ ни бе живота-
живяхме го на тагадък.
Това бе нашата Голгота -
сърце на полски пъдпъдък.
Сега с косите побелели, ...

Позната стая, тихи думи
и неспокойна тишина,
Звезди угасващи безшумно,
в самия свършек на нощта.
Любов, полепнала в очите, ...

Ти си
За мене ти си кат богиня,
даряваща ми свойта топлина,
даряваща ми обич и надежда,
даряваща ми свойта красота. ...

Една жена с влюбено сърце
на своя празник ме покани.
Хубава жена. Обичам я.
Но съдбата ми се подигра,
защото друг обича нейната душа. ...

Две десетилетия живея
и се мъча да го разбера
този свят. И плача, и се смея,
вечно търся правилния път.
И за краткото си земно време, ...

Колко му трябва на човек...?
Колко му трябва на човек
да онемее от обичане?
Понякога една сълза стига
да приседнеш на ръба на тишината, ...

Това е 1-ва глава от моята книга
Facebook - https://www.facebook.com/lubomir.gerganov.92
ЗАДНА КОРИЦА:
Застанал на ръба на пропастта, впил поглед в бездната, гледах как черните сенки се бореха, коя ще стигне първа до мен. Казват, че ако не можеш да заспиш нощем, си буден в съня на някой друг. Не зна ...