Цветя от ръжда
Стихове до болка познати
пак напират в среднощния час.
Листа и модерни похвати -
обезсилен е вашия глас!... ...

Тук съм!
Аз съм сам.
Взирам се в небето през малкото прозорче на стаята.
Компания ми тук прави само луната,
но уви, не може да докосне моята душа, прокълната. ...

... И както вървях си под просторно небе,
съзрях мястото дето преплетени бяха наш'те ръце.
Гледах го дълго - Спомени! щастие и тъга,
неусетно сухото лице се проми от бистра сълза.
Блесна като гълъб политащ незнайно къде, ...

Все още си спомням лятото на 2005.
Не знам защо го помня, безпричинно.
Играх навън с други като мен хлапета.
Всичко беше чисто, смешно и невинно.
Стояхме до късно през нощта на тротоара. ...

(из "От зима до есен с усмивка и песен")
Стига с тез уроци, стига вече!
Време е навън да се лудее.
Ех, септември е така далече...
Лято е! Ваканция, здравей! ...

Здравей, драги читателю!
Това е историята на моето сърце, което беше в небето от щастие, и което погребах безславно с една раздяла.
Един най-обикновен ден, водейки поредния разговор с приятели в скайп, аз се запознах с едно момиче… тихо, скромно, срамежливо и безкрайно чаровно. Чувах я как се смее н ...

Бъди основата на този дом, а аз ще бъда покрив…
двама да подсигурим останалите наши дни
щастливи – те не се купуват,
за мен са там, където си и ти.
Но ако мислиш да ме пуснеш, ...

В сянката на лятото
Танцуват птици и дървета
- сега е летен карнавал,
и ти, от ритъма подета,
кокетничиш в зеления си шал. ...

Усещал ли си някога
любов чрез думи,
без погледи,
само сладки, малки думи,
преливащи от красота и мекота, ...

Живот, да ти кажа…
Живот, да ти кажа, на удари нося!
(Във случай, че подло подложиш ми крак…)
Аз, някак си, все се измъквам на косъм…
Така ми върви, че страхувам се чак. ...

Попитали мъдреца дали сърцето може да се заключи завинаги, а той отговорил:
- Жаравата в него не можеш да угасиш никога и някой ден пожарът отново ще пламне. - A oчи забравят ли се?
А той отговорил:
- Споменът избледнява, както залеза на слънцето, но винаги идва изгревът и видиш ли ги отново, те ост ...

Живее вълната мига си един
и повече тя не повтаря.
Всяка една след нея шуми,
стигайки бряг във сетният миг.
Гали очите, гали слуха ...

Няколко дни бях на едно място, което отдавна не бях посещавала. Реших да влезна пак от любопитство, да видя дали нещо се е променило, но на това място пак си лъхаше на „нечистоплътност”- душевна. Това е място, където хората отчаяно търсят и искат да намерят себе –подобен, но се „заразяват" от нечист ...

Завръщане от дълъг път
..................................................
Въпросите,
чиито отговори бавно и полека,
изправят в пътищата с разум своя ръст, ...

ВЕЧНОСТ
Няма вечен живот,
вечно щастие няма –
вечността е мечтано несбъднато чудо.
Но тогава и вечният сън е измама ...

Какво остава след човека?
Доброто име и честта.
Вървенето в една пътека.
Създаденото за света!
Какво за хората си правил?! ...

10.
... и при Мария.
Тя беше “слоница” – дълбока и широка. А неговият беше среден по размер (14 до 16 см.) и макар че успяваше да я задоволи, благодарение на познанията си за женското тяло, чрез стимулиране на ерогенните зони и най-вече чрез масажиране на точката ''G'', чувстваше неудовлетвореност. ...

Отдавна в мене не живее Пипилота!
Даа! Доста си поспорихме с живота!
Но, вярвате ли ми, не знам,
аз все още си се срещам с Питър Пан!
Казвам си: стегни се! Не си дете! ...

　
Жълта роза
През Май разцъфнала една
прекрасна жълта роза.
Ароматна, с капчици роса, ...

Синди Лазарус следеше със съсредоточения поглед на ловец сребристата тойота на мъжа си, която се плъзгаше по мрачните улици на Ванкувър и скачаше от сянка в сянка като голям блестящ хищник. Днес тя тихо се бе изнизала от работа, като бе излъгала мъжа си, че все още е там. Решена да засити изгарящата ...

Е, стреляй най-накрая! И без милост!
И без това се целиш цяла вечност...
Не искам ни молитви, ни кандило.
Не ми е нужна твоята човечност.
Не стискай зъби! Май си уморен? ...

Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че ще пак ще се завръща тук.
Излиза. А след нея – празнота. ...

Много малък блясък бавно прониква в стаята ми.
Засрамен от това, че така се е отплеснал в нощта.
Става ми любопитно, па започвам да го следя.
А този, като да сети моите намерения, изведнъж започна
игриво да преминава през стаята, де насам, де навън. ...

Тежка лудост носи с цвят червен,
нощем плаче, защото е сломен,
дълбока скръб разпръсква сутрин рано
и в черното кафе танцува бавно.
Знаеше ли как, щеше времето да спре, ...

Да заловиш, да задържиш, да подчиниш.
Да превърнеш една душа в бездушност.
Свят за друг върху егото си да градиш
и да си вярваш, че това на него му е нужно.
Да проектираш тесния си кръгозор ...

Кога се ражда любов
Настръхнала... от нежност.
Докосната с... обич.
Наедряла от уют.
Разпуква се вечер в залеза. ...

Съществува от години магия една,
морето обаче я крие от всички.
Русалки красиви опитвали чрез молба,
но морето не давало да става и дума за това.
Момиче красиво живеело на брега ...

Великата история на
един беден мъж
Част трета
- Направил е какво?! – трябваше да си призная, че бях доста потресен от това, което чух.
- Правилно ме чу, момче. – рече ми Антон – При изблик на гняв и ярост просто е хванал оръжието и е дръпнал спусъка. ...

Приятелката една е тя на този свят…
не гледа тя дали си беден или пък богат.
Тя знае, че сърцето ти гори, когато се усмихваш,
а очите ти са пълни със сълзи.
Тя знае, че усмивката ти фалшива, ...

Тихо излизам
от обятията
на заспали илюзии.
Бавно преглъщам
недопитите ...

Едно от любимите ......

Тръгвам си и дано да ми простиш -
не изказах най-тежките си думи.
Наместо тях кинжал в ръцете ми блести
за белези, които няма да изгубиш.
За белези, които ще горчат ...

Това не е мое.
Някой добър човек
си го е загубил.
Не го искам.
Искам моето златно кюлче - ...

Студ в Мадрид
(Седем години по-късно)
Втора част
II
Мара ...

Присмивам се на своята наивност,
с която съм редила стих след стих...
Носталгия по детската невинност
изпълни ме, когато ги открих.
Ядосвам се на тромавите фрази, ...

В ЕДНА ЛЯТНА ВЕЧЕР
Пепи тъкмо беше напуснал дома за сираци. Седеше на пейката пред пицарията и се чудеше какво ще прави оттук нататък, къде ще отиде, с какво ще се занимава... Току що беше навършил осемнадесет години и кипеше от енергия.
В този момент видя, че към него приближава жената, която всеки ...