От нищо се поражда красота!
Чудното усещане, което
идва извикано от любовта,
винаги остава във сърцето.
Призовавам го и се отдавам, ...

Време е да се намеси разумът,
да спре да слуша сърцето -
то е сляпо и обсебено,
но трябва някой да му каже,
че пътят му - е грешен. ...

В сянката
на отлетели страсти
разлиствам спомени
и мигове различни
в жаравата, ...

(на един виртуален приятел)
Недей да съжаляваш,
че не сме се запознали
и не си успял
все още да откъснеш ...

ПОЛЕТ
Самолетът е толкова малък,
в океана над тази земя.
Още по-малка - кабината,
във която седя. ...

Който и да бил посочил, президент щял да стане.
С тоз бисер Бойко в историята ще остане.
Тъй се гавреше с Плевнелиев този индивид.
Тъй той доказа, че е интелектуален инвалид.

Сърцето ми ехти и не спира да мисли за твоите очи...
Сърцето ми ще изхвръкне, когато близо до мен си ти...
Сърцето пита се дали ще може да забрави всичко, което си ти...
Сърцето ме боли при мисълта, че не изпитваш същото и ти.

Аз, винаги когато се загледам във небето
и видя облачния шарж,
картините във синьото приемам със сърцето...
У мен от детството е този навик стар.
И фантастичните рисунки, често в черно-бяло, ...

НЕКАЗАНО
“Това, което остава неказано, е винаги най-важното...”
Яан КАПЛИНСКИ, “Между сън и пробуждане”
Неказаното вчера, днес ме смазва,
тежи в душата като тъмен грях. ...

Зад ъгъла ме чака
моят страх - озъбен, злобен,
притаен коварно в мрака,
надянал маска - стои огромен
и жестоко иска ...

Огънят на залеза
Огънят на залеза ме покори
и пламъкът му ближе мойте устни,
проплакват в косите ми искри,
дорде дъждът над мен се спусне. ...

Звъни! Но аз съм буден!
Не, по телефона не звъниш!
Звъниш във мене - чудно!
Макар далече си ми близка
и звъниш ми всяка вечер, ...

С букет от двайсет бели рози
пристъпваш бавно ти към мен.
Всички се споглеждат “Кой е този?”
Дойде ти в моя сватбен ден.
Сега признаваш си, че ме обичаш, ...

Съвременна елегия
Мога да умра
от тъга.
Знам дори
и как се умира. ...

Сутрин бе, потропа някой на прозореца прашасал,
изпод завесата ми се усмихна слънцето, под мишница с новия си ден,
и пролетния дух пред моята врата с него бе довтасал
и искаха да завлекат в слънчевото щастие и мен ...
"С какво да ви помогна" - попитах, уж учтиво, ...

завръщане
чакано...
сънувано...
помислено...
желано... ...

Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост. Точно това може да прочетете ако напишете щастие" в интернет. Щастието наистина е емоционално състояние, но то всъщност осмисля живота ни и му предава реално ...

Хората са много и различни,
някои силни, други слаби и безлични.
Хората са част от тълпата,
една многоцветна картина богата.
С любов-омраза, смелост-страх, чувства различни ...

Друго
онзи, който никога не дели
струните на дебели и тънки
вместо съвети друго твори
и избягва словесните гънки ...

Глава седма
Радослав се въртеше в леглото по цели нощи. Сънят бягаше от уморените му клепачи. В душата му бушуваше отеловска ревност и любовна мъка. През тези безсънни нощи беше разбрал жестоката истина, той беше влюбен. Авантюрата с Мила не беше само физическо привличане, а нещо много по-дълбоко, к ...

В живота търсих добротата,
но нямах сили да вървя,
копнежът ми изгуби се в мъглата,
в сърцето ми остана празнота.
Но вместо нея зърнах злоба, ...

Заплатата – малка.
Пенсията – жалка.
Кредит с ипотека.
Абонамент за аптека.
Свършват парите. ...

Лисици на прага
Те идват винаги по сумрак –
невидими и хитри, огладнели,
и върху рижия им гръб горят
инстинкти за коварство и победи... ...

С компания страхотна,
с професионален водач
и с една чаровна жена,
потеглихме на дълъг
път в нощта. ...

Над снежно одеяло
главица подало
наднича свенливо
кокиче красиво.
Към Слънчо поглежда ...

В превратното време
вървиш,
незнайни зъбери
пребродил.
Срив отгоре в низ, ...

Расла синя теменуга
нейде изпод храст листат,
раснала до нея друга
със подобен морав цвят.
Скромно свеждали главици, ...

Без покана
Не съм те канила,
но щом си тук, те искам.
Не съм мечтала
да си моят сбъднат сън. ...

СЪН II
“Сън съм сънувал...”
Георги ДЖАГАРОВ, “Пробуждане”
Бях малък.
Прашното градче на дните шарени ...

Част І
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разп ...

Сив цвят откъсна крилете ми,
горчив свят докосна сърцето ми.
Отмина болката срамна,
отмина и душата ми голяма.
Една тишина, ...

нощем
дивите ириси
плачеха
и в светлото
на сълзите им ...

Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тяло ...

Отрече се от нас и тръгна някъде.
Къде, и сам дори не знаеш...
Заблъскаха се кръстопътища за никъде,
защото не умееш да обичаш.
Това, което кръв е в кръвта ти, ...

В едно събираш
чувства и желание,
за да напишеш
своето послание.
Но не посланието ...

Отдавна Той ме е отвлякъл!
Обсебил и превзел - от раз,
ах, богатир ли, северен витяз,
в някакъв светъл спектакъл?!
Премина Пролет, най-скандално ...