Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Дом
Светът отмята всичко в броеница:
и мравката, и старото дърво,
и хора, неродени като птици.
След вчерашния ден боли, ...
Свят на предатели - 1 част (Работно заглавие)
Тя остави якето си на дивана и когато вдигна поглед, вратата се отвори. Появи се тъмен силует, не беше ясен, но определено я плашеше. Стаята стана ужасно тъмна, а "страшното нещо" я приближаваше, сякаш вече усещаше дъха му.
Изведнъж отвори очи, беше сънувала поредния кошмар. Сега се чувств ...
Зимно униние
Зимата почуква нагло в моята градина,
усмихнати цветя до вчера с болка плачат,
нелогичен вятър злобничко през тях минава,
пусти чувства спомените мрачно влачат! ...
Есенна изповед
Когато всичките ти любови досега са били жарки и изпепеляващи като юлското слънце, но и бързи и преходни като летния дъжд, тогава познаваш следлятната самота. Това е, когато страстта ти се превръща в едно от многото нападали листа – тъй живо и огненочервено, но стъпкано и отвяно надал ...
Семка от къпина
Усещам я как бавничко покълва.
Мъгливите ѝ ласки ме обвиват.
Или пък шепнат тайнства като влъхва.
Понякога кълничето изчезва. ...
Мяу-хайку
"Роял Канин" за синеоката ми котка
и обич във очите ù искри.
Скъпа, ти падаш ли си по "Роял Канин"?
Трите "да"
Близнаците останаха без майка при раждането си.
Царят обичаше жена си и след смъртта ù стана мълчалив и затворен. С държавните дела се занимаваше както и преди - беше отговорен и прецизен. В личния си живот обаче не допускаше никого. Забрани на първия си министър да му говори за втора жен ...
Разковани дъски - 38
Творческият връх в кариерата на каръка идва не когато стъпи на краката си, а между тях...
Веднага след първия полет на братя Райт, хората масово са започнали да експериментират с тъщите си...
Някои жени тълкуват примиренческата фраза "Добре де, ако искаш на ...
Накратко
Аз жива съм, но вече не усещам
ни допир лепкав на обидни думи,
ни полъх нежен на любов гореща.
Защо са ми? И тъй се мъча доста. ...
Носталгично 2
Обичам страната си родна,
дъхта на Тракийската угар
и вричам душата свободна,
прахта да не иска на друга! ...
Снимка
и от нея спомен ме прегърна...
Ти никога не се върна...
дори за миг лицето ти да зърна...
Прегърнах старата картина, ...
Поискай ме
Капчици роса по устни жадни
измълчават мисли с вкус на огън.
Гонят дъждостишия боси
и есенно тихо стих се дописва. ...
Огнена нежност
ръцете ти
по моите скули -
като полите
на феникс по скали ...
Мечтателка
Смъртоносното течение
Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!... ...
Влакът
Трябва да съм бил някъде в основните класове. Прибирах се от село след някоя от ваканциите, вероятно ще да е била пролетната, защото носех със себе си само яке и куфар. За шапка не се сещам.
Не ми беше за първи път да хващам сам вечерния влак за София. Сега ме е страх да разреша същото на мои ...
Килър (хайку)
ме застреля в гръб. Нищо.
Чакам друг живот.
Сняг и кръв
Туп-туп...
Снегът блестеше с метален отблясък, сякаш Бог беше взел голямо парче арсен и го стриваше на снежинки. Малките смъртоносни кристалчета се сипеха от небето, задушавайки всичко наоколо с бялото си покривало. Беше тихо. Всъщност последният звук, който чу, бе от куршума, пронизал го в дясн ...
Изпрати ми ангел
Изпрати ми ангел – да ме пази,
да ме чака и да ме обича.
Да отблъсква подлости, омрази,
само светли чувства да привлича. ...
Златарят
Златарят
В жилищна кооперация “Бъдаще”, находящо се на улица Хан Крум, имаше черезвичайно събитие. От три дни по стълбищата на кооперацията се носеше тежка миризма. Когато полицията разби вратата на апартамент номер 3 на втория етаж, пред очите на двамата полицаи се откри неочак ...
По български
Пропускаме благодатта,
която в раните Ти блика,
препускаме подир смъртта,
змията в страстите хихика! ...