Ако някой ден си взема шапката -
платно на необятните ми спомени,
ако отпраша без посока - ей тъй нанякъде -
от сиви и неверни приливи подгонен...
Едва ли ще усети някой... ...

Ох, не мога да издържам повече така. Къде отиваме, бе хора? Май бързаме за онзи свят, а? Ами поне там ще бъде тихо и спокойно. Няма да ги има тия размирици. Тия викове и крясъци. Улиците се изпълниха с тълпи, от които човек не може да вземе думата. Виж бе, виж я, оная майка с бебчето! Хукнала и не м ...

КАКВО ТОЛКОВА
Какво толкова се взираш в тоя екран,
дето очите ти не могат да видят.
За какво толкова се разплати,
че остaна толкова празен. ...

Коя е тя, че с нея ти се свърза?
Жена една, която страшно бърза.
И иска да живее за мига.
"О, миг, поспри", послушай я сега!...
Очите светнали, безкраят е пред нея, ...

Изрових портрет
от лопатата капеше кръв
моята, на баща ми, на Адам
портрет на сестра ни
носът дълбаеше лицето ...

Нощен чар
Умореният ден се потапя
със залеза огненочервен,
като лице на срамежлива мома -
спуска се воала на мрака. ...

Понякога изглеждам раздвоена.
Отчаяно намразвам се сама.
И няма място в цялата вселена,
където да съм истински добра.
Понякога сърцето ме напуска. ...

Когато ми прошепнеш: Остани! -
тогава всичко в нас ще е различно.
От музика просторът ще звъни
с предкласика и нещо романтично.
Ще литне партитурата с крила ...

Една лунна нощ в Океана
О тия нощи стъклени и ледни,
тъкани от луна и самота...
Николай Лилиев
Над Океана разлюлян ...

Може би затова се разплетохме, заради изтънялото разстояние и всички онези кратки мигове, в които отлагахме взаимността си за после... Заради лятото и тихите шепоти на вълните, които примамваха телата ни да се отдадат на забравата...
... а тя не идваше...
... дори онова „после” се сля с последния ст ...

Ах, мое малко слънчице любимо,
ти песен си за моята душа!
Аз пея с обич твойто име,
защото то е лъч от светлина!
Ах, моя малка прелестна принцесо, ...

Здравейте,
от няколко дни насам усещам музата навсякъде около себе си и затова започнах да пиша разказ в части (но, съдейки по дължината на първа и втора, по-скоро ще стане като за роман). Публикувах го и в друг сайт, но там не получавам коментари или поне не такива, каквито смятам, че бихте могли д ...

Моят дом е Земята, човече,
моят корен, България - рай!!!
От небето я гледах увлечена
и родих се от този безкрай...
От моретата синьото взела, ...

За всеки
кораб
си има
пътници.
Някои пътници ...

Кървав печат
Спуска се нощта.
В планината притъмнява.
Над смълчаната гора
луната плахо изгрява. ...

Боб Дилън
синоптична прогноза
Съседката със гладни шепи рови
на гълъбите в къщичките, за трохи.
Била учителка от близкото училище ...

Депутатите да не излизали във ваканция,
според генерала радиостанция.
А Бойко "не бил на плаж", баща му му дал тена.
Искал и той да бъде рус и синеок.
Туй е поредната изцепка на "супермена". ...

Разпятие
Престани да си да си гледаш часовника – вече нямаш очи!
А и времето, като куче, из двора се скри и навярно заспа.
После съседката край оградата мина със замислените кози
и циферблатът на живия плет съвсем олися. ...

Нямам подслон,
и днес
без теб
търся любов,
сега ...

Сянка срещу сянка -
ние,аз и ти!
Зима. Плаха гранка
вместо нас трепти.
Думите са бели ...

Дъждът вали и не спира
Аз обикалям, мъча се да те намеря
Но тебе все те няма
Аз продължавам да те търся
Макар да зная, ...

Сега ще ви представя кратка теория за това как физиката се оказва грешна в всекидневието ни (респективно светът на емоциите и чувствата).
Според физиката, две противоположности се привличат, но аз не съм напълно съгласен с това толкова твърдо доказано твърдение. Ако приемем думичките ЛЮБОВ и ОМРАЗА ...

Прегърни ме силно,
не позволявай да си ида.
Такава обич се дава
веднъж на сто години.
Недей я пропилява. ...

Вятърът простена във короните,
игриво втурна се посред листата,
подобно повей на дъха по кожата
раздипли всички гънки на телата.
Усили вятърът и буреносни облаци ...

На път към пустинята
ветровете плачат
и тихо крачат
към милостинята
на злобната воля, ...

Тъмно. Студено и прашно. В старата къща на прабаба ми бродят духовете на предците ми. Какво ли биха ми казали, ако можеха да говорят? Прашните скринове крият в чекмеджетата си своите спомени от миналото. Нетърпеливо очакват да ги отворя, за да се потопя в техния свят. В краката ми проблясва нещо. На ...

Сядам отново върху пясъка на старата буна,
там където стоях и преди.
Морето застинало, сякаш речна лагуна,
златен килим под пръстите ври.
Там зарових писмо преди хиляди дни, ...

БУРЕНЯСАЛА НИВА
Политическото семе,
както бързо избуява,
щом не се плеви навреме,
ох, горко на таз държава! ...

Ту светло - тъмно.
Аз стоя във Вечността,
в миг на Сега.
*
Мисля за смъртта, ...

Лятно утро
Свети изгревът.
Тихо е, много тихо.
Акварелни капчици роса.
В тях се събира светлина. ...

В юмруче
прибра се небето...
светът отесня...
...а нататък...
и докрая... ...

Две шепи любов
Иззвъня телефонът в беззвучен режим,
а дисплеят разкри – непознат...
Но гласът различих – глас и тих, и любим –
на момиче от нашия град. ...

Аз знам, че Истина една
за всички
няма.
Не е създавана
до днес... ...

МРАМОРНА САГА
В парка, избелели
Статуи стоят.
Много са видели
те на този свят. ...

Любовен дъжд
на М., защото ми е муз
Изпивам те до дъно със очи.
Ръцете си едва към теб протягам.
Със устни се целува. Замълчи. ...

Твоето докосване е пролет -
разпъпва цялата ми същност.
Ръцете ти ме носят в полет...
Два ангела сме ние всъщност.
Забравили за грях и суета ...