Ако правиш прекалено много добрини на един човек, той постепенно започва да възприема добротата ти като даденост, а накрая започва и да те презира за това, че му правиш добро. Ако човек сам не бъде научен да се справя с проблемите си, той нито ще разбере какво значи да правиш добро другиму, нито сам ...

За богатство и слава мечтаеше ти
къде са сега твоите мечти
затрупани под тон и половина стомана
няма ги сега потъват във забрава
забраниха дори музиката ти ...

Сълзите парят и са горчиви.
Не са от радост. Не и този път.
Всички спомени красиви
бавно, но успешно се топят.
Нямам нужда от убеждения, съвети... ...

Ти плени ме с една прегръдка
и мигом влюбих се в теб.
Премина през мене студена тръпка,
а беше слънчев, декемврийски ден.
Наблюдавах те с часове отстрани, ...

Морето сякаш се събуди,
отлепи очи от зимния си сън.
Косите позлатели в миг ги осветли
и усмивка на мен и вас подари.
Всемогъщото море ...

И пак е нощ... почакай.
Не бързай да заспиваш.
Искам да усетиш
как се сгушвам в теб -
в сърцето. ...

Очите търсят постоянно,
душите сгушени мълчат,
ръцете ми докосват жадно
сърцето ти и този път.
Във тебе ще се влея бавно, ...

Във твойта прегръдка
се чувствам топла, отмаляла и вярна.
Ръцете ти леко ме галят -
те носят утеха.
Целувам те нежно за малко забрава, ...

МАМА
В прекрасен дворец, на брега на океана, живеел Цар. Горкият бил загубил своята Царица при раждането на първородната им дъщеря принцеса Селина.
След този злощастен ден Царят не се отделял и за миг от своята малка дъщеричка Селина, тъй като нямало да може да понесе мъката, ако и на нея ù се случе ...

Кръст безбожен се впива в атеист,
с връх остър, връх от аметист!
Грубо му отнема светлината
и скрива го отново в земята!
Възкръсвам, но това не е живот! ...

РЕТРО РОМАН
Завесата току що беше паднала, за да оповести края на премиерата на “Травиата”. Бурни ръкопляскания посрещнаха актьорите при появата им на сцената. Станала на крака, публиката аплодираше изпълнителите. Сред тях блестеше с таланта и красотата си току що изгряла нова оперна звезда. Очакваш ...

Es stehen unbeweglich…
Heinrich Heine
Неизменни са звездите…
Хайнрих Хайне
Es stehen unbeweglich ...

Бягах цяла вечност,
за да избягам от тъгата,
намирах път в безкрая,
за да напусна самотата.
Търсих цели нощи, ...

Понякога е тъжно
тъжно и острожно
искаш да живееш
искаш да се смееш
но във нашата страна ...

Песен на разбойника
Лес вековен разбойнишки,
тъмен открай време.
Остър нож, затъкнат в пояса,
тежи като бреме. ...

Ах, тия вечери предишни!
Ах, тия палави задявки!
Седя до теб, а ти миришеш
на шкаф със хубави подправки.
И сладка болка ме омаря, ...

Самотен, стар и окуцял,
съвсем случайно го намерих.
Завих го с някакво одеало,
а после месеци треперих,
дали ще презимува здрав ...

Нощта безличен мрак разстила
в небе от облаци и дим.
На залеза дори простила,
го скрива в пазва невредим.
Блести луната мълчалива, ...

Такива пурпурни изгреви
има само на моя бряг -
пурпурни, ласкави и несподелени.
Не вярваш ли?
Ела и виж! ...

Срещнахме се някъде в сумрака
на плъзгащата се през тялото мъгла.
Ти бе недоволна в брака,
а аз поетът с крилатите слова.
Сутринта ухаеше невероятно, ...

Не искам да боли, ще
затворя очите си...
ще прелетя като птица
в съня ти и ще докосна очите ти,
пеперудено нежно.... ...

Приятел
По уличка тиха със влажния мъх
вървя и броя цъфнали кестени...
Сутрин рано, по зелен калдъръм,
улисан от птичи пролетни песни... ...

Прости ми, любими,
съмнявах се в тебе.
Прости ми! Съмнявах се в твойта любов.
Оставих заблудата в мен да живее,
избягах и скрих се, не чух твоя зов. ...

Така ли ме оставяш - ожадняла,
отпила само глътчица от теб?!
Едва се запознахме - и раздяла.
Едва те заобичах - и билет
за връщане обратно на земята ...

Доброто утро носиш ти "Луна небесна"
и движиш се по своя път.
Секунда... нещо във устата ти проблесна!
Помислих, че е някой зъб.
Шегувам се, разбира се, Любима. ...

– Ела – крещяха сойките – ела!
Ще връхлети дъждът след две минути.
Да има шанс очите му подути
да видиш как раздират се от плач.
Да гледаш ризката му как се стапя ...

БЕЗКРАЕН ДЪЖД
Навярно е разсъмнало отдавна,
но вън е още нощен здрач, защото
вали безкрай.
Дъждът чертае бавни ...

Аз чаткам празната машина.
От пръстите си смуча аз...
За пишещ искам аз да мина,
във пот облян съм в този час!
Горчиво гърлото ми става! ...

Мелодията на сърцето е на плачеща китара. Всичките струни на душата са разстроени от виртуозните пръсти на един маестро. Историята е велика. Няма да преразказвам. Няма нужда от пудра красивото, грозно увиснало като олово в гърлото. И трови. Смуче всяка страст. Нямаше как да ми се размине. Побъркана ...

ГЛУПАК
Преживях те! И времето е хубаво.
Отново синьо е над мен.
Сега се чувствам някак глупаво,
че някога съм бил във твоя плен. ...

Хората с фина душа умират млади
„Аз съм чужда радост прегръщал
и съм плакал – заради чуждия смях!”
Е. Димитров
Обикновено сърцето издънва нещата. ...

любов...
със много лица
и много имена
и много времена
и много пътища ...