ЗВЪН
Честита пролет!
Не снегът се топи – от небето мъглата се стича
и тече сред тревите на сиви и сини вълни;
и звъни хоризонтът далечен от глъчката птича, ...

Бълбука нова пролет под снега -
от твоя дъх събудена. За мене.
Събличам всички пластове тъга,
със зимен студ и мъка напоени.
Издигам се със птичите ята. ...

Бягство
Оставих несбогувана тъга
и тръгнах без да се обръщам,
а тя ме нарисува във сълза,
за нея някога преди се връщах.. ...

Мария излезе от сградата, където се намираше офисът в който работеше. Не беше гладна и затова не се присъедини към повечето си колеги. Времето беше приятно и с един от тях предпочетоха да вземат по едно кафе и да седнат на външните маси на кафенето, вместо да изкарат обедната си почивка в близката п ...

Изискваме ли прекалено много ?
Едно е да искаш, но друго е да получаваш. И да, може би искаме прекалено много – мила дума, малко внимание, нежност и ще бъдем щастливи, защото точно тези малки неща преобръщат световете ни. Карат ни да се чувстваме специални, а нали точно това търси човек у другия. Да ...

„Какво е сексът? Заедно със спонтанните ремонти на апартамента, влиза под катергорията ‘Обезпокояване на съседите’. Какво е нужно за успешно изпълнение на възложената задача? Двама или повече човека, като не е задължително да са от различни полове, но е наложително да са поне частично голи и в специ ...

Как и защо е светът тъй устроен?
От този въпрос съм безмерно разстроен.
Отговор няма, поне не достоен,
но не го и вълнува народа безброен.
Защо да живеем? - без смисъл, без цел - ...

Не знам къде си. Спрях да търся вече.
Оставям те да дойдеш, ако трябва.
Наскитах се. Животът ме повлече
и да обичам вечно ми убягва...
За първата любов долита спомен - ...

НЕ СЪМ ДОПЯЛА ТЪЖНИТЕ СИ ПЕСНИ
Не съм допяла тъжните си песни,
не съм успяла да намеря лесното,
не съм достигнала до безхаберие,
не съм готова още за веселие. ...

... в мечтите и в любовта всичко е позволено
и във времето, когато те искам
имам права на всичко,
а твоето стеснение
а твоята свенливост ...

Преди употреба – прочетете листовката
Extreme ways are back again,
Extreme places I didn’t know,
I broke everything new again,
Everything that I’d owned… * ...

Като вулкан е моето сърце сега...
Как чака то дъжда.
Дъждът се крие в твоето сърце прозрачно,
търсейки ключа за него, вън е още мрачно.
Чакам пушека да утихне ...

Отново е вечер. Отново е тъмно и пусто в стаята ми. Отново чувствам онази празнина, която не може да се запълни с нищо друго, освен с правилния за мен човек. Нищо не може да замести това, което той ми даваше. Пробвах по всякакви начини. Опитах се да излизам с приятели, опитах да започна да играя игр ...

Прошка
Дали простен си Ти?..
Дали съм Аз простена?
За всички мисли и дела -
потъпкали душа сломена ...

Едно се моля:
- Нека да е светлина!
Любовта е щастие и мъка,
но те моля: с нея се сроди!
Захвърли стрелите си и лъка! ...

Една нощ в Генуа
От Рим тръгнахме по тъмно. Римската лятна нощ се разстилаше над Форо Романо, и забулваше древните руини с мистичен плащ. Аутострадата беше почти пуста в този ранен час. Редки коли профучаваха край нас, забързани неизвестно за къде. Пътувахме по А1, мълчаливи и дремещи. И двамата ням ...

Звезди от небето не ще да ти свалям,
не искай... далеч са... не мога,
в очите ни, нощем, остави ги да бляскат,
нали те обичам... за бога.
Не ще ти предложа света на тепсия, ...

П Р О Л Е Т П О Н А Ш Е Н С К И
Тази хубавица Пролет, пристигна
по земите наши с Първи птичи полет!
Коси от слънчеви лъчи разпусна тя
в гори, градини, ниви и поля! ...

Съвършен свят на красиви илюзии,
жадно изпивани от хора с усмихнати маски,
търсещи не друго, а собствените си сърца.
Слушащи предсмъртните песни
на ангели в черни одежди с мириса на тамян. ...

Море – вълни... и мечти...
и простори безбрежни –
всичко си ти!
Но – празни –
рибарските мрежи ...

Усещане за тишина
Тишината е зов за споделеност.
Нощен копнеж за нежност.
Мълчанието...
Е докосване на болка, проронила сълза. ...

Отново виждам лицето ти,
но само в съня.
Отново усещам допира ти,
но е толкова трудно да разбера, че не е реално.
Има моменти, в които не спирам ...

Не тъга, а самота.
Ранен изгрев. Две очи.
Не плача, просто мълча
и гледам града отстрани.
Не сърце, което скърби ...

От мъка изгарят
Факлите -
хора,
отдавна
невиждащи ...

Когато застана пред голямо огледало,
гледам човека, който седи отсреща
и се чудя, какво вижда в човека,
който му стои насреща.
Когато го погледне в зелените му очи, ...

Тя
Подтисната от така омръзналия ù шум от минаващите автомобили, от скърцането на открехнатата врата, от вятъра, който така напира да влезе и да разруши хармоничната топлина, така подтисната от онези мисли, които не я оставят на мира всеки път щом ликът му отново изникне в съзнанието ù. Очите ù сяка ...

Може би, моето ''Ми'', към моето ''Шо''...
Събуждаш животното у мен и палаво ръмжа.
Разгонена си... Усещам феромоните ти.
Удоволствието е мое, да те задоволя -
обожавам, в моето легло, да се отървеш от хормоните си. ...

Устни с вишнев цвят
Вишнев цвят. Дихание и устни.
Устни с вишнев цвят не могат да говорят
с дъха на най-потребната.
Първо измислена, а после и изречена ...

О, Дяконе, погребан в пръстта,
кръвта ти отдавна попила е земята,
свободата, която не видя,
за България, майчицата свята.
Отиде си, но струваше ли си цената, ...

Реалност, пронизана от безброй остриета. Полет върху крилата на една мечта. Мечта, която имам чувството, че е съществувала още преди да ме е имало.
Мечтата ми е да открия теб. Ти, който ще обречеш сърцето ми на вечно щастие. Ти, който няма да спреш пред нищо за едничкия, нищожен шанс да достигнеш лу ...

Тя слезе от автобуса, а сред сгушената хижа се зеленееха високи върхове. Утрото бе топло, но все още бе ранна пролет и хладен вятър докосваше тялото ù. Плетеният ù пуловер обгръщаше стройната ù снага и нежно обхващаше врата ù. В ръцете си тя силно стискаше едно кълбо червена коприна, което беше с не ...

Седя на моста и гледам напред в посоката, наречена хоризонт. В далечината, където залезът се сбогува с мен, галейки ме с лъчите последно за днес. Олицетворението в моето лице е показателно, стоплящо погледа ми и оставяйки печат в душата. Топло и нежно, истински вълшебно… това ще остане във времето, ...

Доверих ти се, беше отдавна -
в твоите шепи се сгуших ранена,
бе душата ми пуста и равна,
а животът ми - празна вселена.
По пътеката на мравките вървя ...

Трябваше да ми е някак пролетно
и да цъфтят в душата ми цветя.
В къдриците ми да играе вятъра.
В очите ми да е безкрайна синева.
Трябваше да ми е някак пролетно. ...