Близки елегично
Как не съм видяла?! -
Има те във всички времена.
С лице към теб съм растяла...
бил си, сега си, ще бъдеш светлина. ...

Липса проклета в гърдите тежи,
когато любимия до теб не лежи.
Разделени сте само от няколко дни,
а нещо в теб жестоко боли.
Болка в гърдите силна те удря ...

По стълбите слиза жена.
Колко красота има в нейните движения!
И колко малко стълби…
Опитвам се да мисля за друго,
но не успявам – защото по стълбите слиза ...

Отварям очи.
Денят се ражда... Ражда се и мисълта за теб.
Какво правиш сега…? Буден ли си вече?
Бърз, горещ душ.
Капките се стичат бавно по топлата ми кожа и ...

Здравей любов! Ти все оставаш млада,
а аз поостарях, усещаш го, нали?
Но пак те търся, капчице наслада,
и щом те няма тъжно е... боли!
Здравей, любов! Красавице вълшебна, ...

Да можеше светът да е в ръцете на разумните,
на хора с чувства и със интелект.
По-лесно ще понасяме безумните,
такива с умствен, не с физически дефект.
Да можеше светът да е в ръцете на красивите, ...

Гални ме закачливо с пух от облаче
и в мъркащо безвремие кротни ме.
В изтичащия миг не искам повече,
достатъчен е полъхът интимен.
А чувствата - искри - какво ли значат те, ...

Нощ, звезди
и тъмнина.
Разсъмване
и утринна роса.
Облак, ...

Беше срадата на лятото. Разбира се, повечето любовни афери започват тогава. До ден днешен не мога да проумея какво бе това, което ми се случи. Несподелена любов? Заблуда? Наивно и глупашко захласване? Може би ще си отида от този свят без да разбера.Няма да ви разказвам цялата история, защото ще я по ...

Той не ни забравя
Всяка болна душа ще плаче за внимание
и всеки жест ще бъде нежна тръпка.
Всяка нощ ще е винаги особено тъмна,
защото тъй се чувства по-сигурна от всякога. ...

Душа моя - скитнице луда -
до днес как не се умори
да търсиш някакво чудо,
макар че от тебе кърви!?
Пак ли с разбито коляно ...

По дяволите! Толкова ми писна
от хилядите грижи и тревоги.
Все някой нещо ново ще измисли,
защото, както знае, всичко мога.
Омръзна ми безкрай да ме обичат, ...

Момичето със тъжното лице
говори всяка вечер със звездите.
Докосва плахи спомени с ръце.
Разплита ги и после ги заплита.
А раните превързва в самота. ...

Лина усещаше силата на морския звяр. Неземните му писъци отекваха в ушите ѝ, караха я да се разтреперва. Замахът на пипалата му я правеше още по-безпомощна. И имаше чувството, че то се е появило от дълбините само и единствено заради нея. Тя може би беше обяда му.
С неописуема скорост към Лина се стр ...

Беше дете като всички останали. Единствено майка ù интуитивно усещаше, че има нещо по-особено в нея, но го осъзна чак когато малката проходи. Беше жизнена и будна, докато правеше първите си несигурни стъпки често се случваше да падне и да се удари, но така и не я видяха да заплаче. Първоначално майк ...

А как не си отива лятото.
Не си отива -
развява пъстри рокли
по тротоарите на малкото градче,
потъва в момичешките смехове, ...

Животът тече.
Животът ни
просто изтича.
През прозореца
слънце наднича... ...

Падна зъбчето ми бяло -
от нанизчето изхвърчало!
„Пак си сладък” - каза мама -
и целуна ме засмяна!
„Хайде, вранке, зъбчето клъвни ...

Аз нямам нужда да бъда опора за някой,
а някой да бъде опора за мене...
Да поеме ръката ми в силния вятър,
забравил за трудности, студ или време.
Да ме приспива гласът му нежен и топъл ...

Не искам бъдещето ми да е предначертано! Не искам да се лутам между определени две възможности. Не искам да се събуждам сутрин с усещането, че това вече се е случило.
Не искам в очите ми да се чете неразказвана нова история. Не искам пръстите ми да познават всяко ново лице, а умът ми да чете чужди м ...

Срина ти в мен моите прегради -
като стари паянтови сгради.
Счупи моите ръждиви окови -
и подплаши със поглед смъртта.
И след няколко простички думи, ...

Щом със поглед те застъпя,
пак с усмивка те събличам
и с дьха си аз те кьпя,
а с целувки те обличам!
Ти в прегръдката си моя, ...

За слънце отварям очите
да влезе във мене живот.
Във вени да влязат лъчите.
Сърцето да стане пилот.
И тъй озарен да политна ...

Край Елин Пелин - катастрофа голяма.
Петима младежи вече ги няма.
Към нищото взели са и те своя кръст.
Бог да ги прости и лека им пръст!

Аз мисля, ще ме разберете,
щом казвам, че вървиме пеш...
Г.за си гол да одереш ти,
не можеш "Злото" ни да спреш !
Навсякъде гъмжат измами... ...

Първо съм сърна плашлива,
после сграбчвам като звяр.
Целият ми тон свенливост,
зная, че ще стане жар.
Първо съм една припряна ...

Днес заваля за пръв път от много време през това така горещо лято. Свеж летен дъжд, който изгони тягостното чувство, надвиснало над града. Водните капки падат върху дърветата, а те навеждат клони с благодарност, докато дъждът отмива умората от листата им. Докато стоя до отворения прозорец и приятен ...

Минават дни! Години! Времето лети.
Животът ти отминал, изглежда като миг.
В очакване, в надежди, във грижи и печал,
отишло си е времето, а ти не си разбрал.
В ковчежето на спомена, като бисерни зърна, ...

Бъди до мен, макар да си далеко.
Накарай ме да те почувствам близка...
Та аз за винаги във вярност съм се врекъл,
нима от тебе много искам?
Шепни ми във слушалката гальовно, ...

Продължение на разказа „Завинаги е днес”
Eliboto
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
Събуди се. Дишаше тежко, накъсано, възбудено. Опитваше се да пробие през пелената на съня. Някакъв звук дразнеше замъгленото ù съзнание. Телефонът звънеше.Протегна се уморено, мъчеше я главоболие ...

Ти ме караш да повярвам
в себе си и да ти подаря цветя,
ти ме караш да повтарям
нещо загатнато от теб в усмивката...
думи измъкнати от целувката ...

Кой ти каза, че плача,
беше просто прашинка...
Май се имаш за важен
щом си мислиш – раних я.
Кой ти каза, че плача, ...

Моето чудо си ти
във съня ми проговаряш
и светлинка в тунел
ми показваш,
а после как дете ...

Когато си спомниш за нещо красиво,
ти се отразяваш като светлина.
Ако преди си гледал, сега виждаш.
Вкусваш. Изпитваш наслада.
Преминаваш през себе си. ...

По пътя си
По пътя си към края -
същински будала -
изхвърлям и поставям
все нови начала. ...

Днес трябваше да ставам рано,
а така ми се сънуваше...
Или по скоро досънуваше,
защото вече се намирах там - сред сънищата,
с които винаги ще си сънувам, ...

Станал ли си с огъня ортак
не сънувай тесни коловози.
Че във тях, повярвай, няма как
да узнаеш кой си… И защо си
трънчето в спокойната пета ...

В сърцето си останах архаичен.
Скиталец - не от този свят роден.
Най-простичко се учих да обичам -
да дам дори последното от мен.
Последен къшей, риза и завивка - ...