Едно огромно слънце
а отсреща новата луна
спомен за хълми познати
на една жена
и хоризонта между тях ...

Тази рана си плаче за сол…
- Поседни, свато, на този стол.
Е, оно, и бастуна с тебе си ходи…
- Не, няма я внучката тука,
с лаптопа си „гони“ Фейсбука. ...

Ерген
Добро утро! Остани по бельо!
Изпий си кафето със мен!
Освен, че делим общо легло,
все още се водя ерген... ...

Текст и музика: Лилия Велчева
Аранжимент: Пламен Скорчелиев
изп. Детска вокална група "ДО РЕ МИ"
ЗВЕЗДА-ЗОРНИЧКА
Мила мамо, в този ден - ...

Часовникът бавно минути отброява,
в нощта тихо тик-така.
Сънят отказва мен да споходи
и за поредна нощ с химикалка в ръка
ставам от постелите топли и сядам да творя. ...

Оставаха броени часове до пристигането на Новата Година. По улиците на Денвър се стичаше поток от хората, които бързаха, за да се присъединят към семействата си за празнична вечеря. По главните шосета можеха да се чуят клаксоните на недоволните шофьори, ругаенето им и форсирането на гумите по мокрия ...

Виновността е само кръст човешки,
препъване от хиляди въпроси,
зад нея хвръкват низове от грешки
и се забиват в теб като откоси.
Щом пътят е мастилено индигов, ...

Беше време, когато от страх,
хапех устни и стисках юмруче...
Късно своята дарба разбрах -
да разлайвам съседското куче.
Непослушен хлапак къдрокос, ...

Струва ли си, я кажи,
ти от всичките да криеш
затова, че те мързи
и ръцете си не миеш?
Лаборантът вчера пак ...

Не мога повече да те забравям.
Уморително е, разбери.
Не ми достигна малко, съжалявам.
Отсъствието не успя да победи.
Макар и всеки ден, в луда надпревара, ...

Днес един младеж ме помоли да напиша стих на момичето му,
искаше да изрази чувствата си, а любовта струеше от думите му
докато ме молеше, беше прекрасно усещане и ето какво се получи.
НА ДЕНИЦА
Дишам с всяка твоя част, ...

Боли ме тук вдясно.
Не където сърцето е.
Трепти чак там то бясно.
Не мъка, неконкретно е.
То не ме допуска ...

Нима още не си го разбрал -
нямам нужда от скъпи предмети -
скъпи дрехи и скъпи коли,
от изкуствени скъпи букети.
Не ме блазнят пари и палати, ...

За мен говорят, че съм хубавица,
на картичките грее ми лика,
майка ми бе Снежната царица,
баща ми – див Южняк вършал в ръжта.
Но скъпата ми стара баба Зима ...

„...Всъщност нямам приятели.”
Яна Кременска, "Без повод"
Всъщност нямам приятели - имам купчина сбъркани строфи.
Само няколко бели петна споделеност в главата,
сляпа вяра нахалост, в наследство – една философия, ...

Онази нощ, когато целуна мен за първи път
и онзи кръг, в който бяхме много,
а всъщност само двамата.
Онези очи, които нежно ме разглеждаха
и влюбено преследваха. ...

Just Give Me A Reason
Right from the start
You were a thief
You stole my heart
And I your willing victim ...

"Figure 8"
Breathe your smoke into my lungs
In the back of the car with you I stare into the sun
Still not too old to die young
The lovers hold on to everything ...

Когато вечер пак заспиш сама,
сънувай, че небето пак е синьо,
нашарено със нежност и с тъга,
а времето е върнато с години.
Сънувай, че отново имаш дни ...

Можех песен да ти изпея,
но днес ми се мълчи.
Можех стих да ти рецетирам,
но днес гласът ми трепти.
Можех мислено вятъра да прогоня, ...

Щастието е завидно,
щастието е обидно!
Този, който е щастлив
все на другите е крив.
Дори в небето птиче сиво ...

Нощта бе нежна. Като разпилени нотни листове по пода. Като разлята чаша от вино по белия чаршаф. Нощта бе различна. Обвита от мирис на пури и скоч. Нощ, в която щеше да се случи нещо. Тя се огледа още веднъж в огледалото. Годините минаваха неусетно, а с тях изчезваше и чувството ù за срам и неудобст ...

Бурята
донесе есента,
хладна и дъждовна
като мъка.
Не можа ...

Седеше на полицата толкова отдавна, че съвсем го бяха забравили. Невзрачен пакет, колкото половин кутия за обувки, опакован с твърда сива хартия.
Служителката намести очилата си и погледна с досада новата пратка. Не спираше да се учудва колко небрежни са хората в днешно време. Целият куп беше от сно ...

Някъде там
спира ме
споменът
тръгвам назад
вслушвам се ...

Разтърси ме един внезапен смисъл...
Усетих как ме вдигна на крака...
И тръгнах.
Тичах даже, без да мисля
за нищо друго. ...

Във лунна октава,
под звездна дъбрава,
нощта се снижава
и в миг заиграва
валс... до забрава. ...

"Кога ще умреш?!" Този въпрос ме преследваше като рекламен банер в почти всеки сайт, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих. Цък! Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейство ...

Живеем... Колкото да кажем „раз”
и вече няма ни.
Какво оставяме след нас -
в това е драмата...
Добри дела и честен труд ...

Подари ми смях... във очите ти...
Щом го зърна изчезва тъгата.
Забрави за среброто в косите ни...
И за болките в колената...
Подари ми любов, днешна ...

Ти знаеш ли как ти личи, когато си плакала?
Плътта по скулите като тесто е бухнала.
Отдавна втасала, тъй дълго чакала
да бъде искана,
да бъде вкусена. ...

От Тук от Там
за яд и срам
Времена и нрави
От отдавна сме в моден ритуал -
хем да се четкаме, хем да си правим кал. ...

Хоризонти да искаш пред мойте очи!
И слънца ми блещукат в косата!
Из спокойните нощни бургаски вълни
най-красиво се къпе луната!
Под лазурното синьо тракийско небе ...

Едно кокиче
върху слана,
като момиче,
като жена...
Замръзна бяло, ...

И чакам...
Повяхват нецъфтели в очите ми
цветенца бели.
И чакам някой
да ми набере кокичета... ...

Момиче, не си отивай!
Сега какво ли ти стана?
Сълзите ми не проливай.
Не мога аз да те хвана.
Различно бе преди ден – ...

Поеми на По и картини на Бош.
Луната е слънце, а утрото - нощ.
Неонови ласки.
Порой от звезди.
Аз и ти, аз и ти - ...

Навярно някой друг
ще сее макове
ще изучава Андромеда
ще се прицелва в атоми
и Космоса ще гледа ...

Компромисите, казваш, не познавах,
но правех всичко винаги за теб
и без да обещавах, изпълнявах
мечтите наши ред по ред.
Но ти реши, че съм те пренебрегнал, ...

Пише ти твоето пролетно момиче -
по случай твоя ден рожден.
Не мога да ти поднеса кокиче,
но поднасям ти част от мен.
Пожелавам ти много здраве, ...