За да му заверят билета, ловецът трябваше да се отчете с вреден дивеч – да е убил една лисица и да предаде 25 чифта крака от сиви врани или от свраки. Трябваше да предаде за унищожение отрязаните уши на лисицата
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...

Вземам си думите назад
- Революция! - крещеше множеството.
- Обесете ги!
- Като Левски ли?
- Не, като мръсни пирати! ...

Два месеца без него, а още се будеше с мокро лице и кънтяща душа. Бяха решили, че няма да продължат. Всъщност, той го реши. Сети се изведнъж, че има семейство. Сякаш досега нямаше.Вече нищо не я радваше. Дори спря да пише стихове. Нямаше никакво вдъхновение. Като че ли беше ампутирал поетичната ù да ...

Дори най-силните умират.
И други идват вместо тях.
Добри при недобрите спират.
С годините това разбрах!
И всичко туй е олелия, ...

Копаех си кротко лехичката
през неделната пролетна утрин.
Край мен ромолеше рекичката
и във клоните кос се притули.
И, както попържах Всевишния, ...

ПИСМО ОТ ОСТРОВА
“...без бряг са времената...”
Алфонс дьо ЛАМАРТИН
На масата до мен седи часът на здрача.
Пред двамата съм сложил чаши вино; ...

Знаеш ли как настъпват минутите,
когато те гледам през мисъл,
как прегазват ме веднага думите,
които винаги за теб съм писал...
Същите, които ако тук си, ...

Обичах те безрезервно,
но ти не осъзна това.
Накара ме да се лутам безцелно,
не сподели с мен любовта.
Мечтаех за малко нежност, ...

Пак се лъжем със тебе, живот...
скътах истина само в душата -
на едно преживяно дърво
като слънце струи светлината.
Нямам вяра на свойте очи, ...

Времето да си кажа „лека нощ”, мина преди часове. И тази вечер се наказвам с безсъние. И не е, че не ми се спи, но някак не мога да си легна и да се заровя в спокойствието на прекрасните ми чаршафи. Съзнанието ми е обременено. Някак си загнивам отвътре. Има хора, които преследват щастието. Аз пресле ...

Разбра ли, българино,
Венчал се се за двадесет и първия век и си длъжен да плащаш за преференциите на онова време, когато България не е имала ток и не е плащала преноси на високи и ниски напрежения, доставки на зелени енергии и затова сега е паднало на държавата и на ДЪРЖАВИТЕ да ти съберат всички т ...

Катастрофиралата линейка...
И капки кръв... И бели хризантеми
разхвърляни абсурдно по паважа...
Откъснати безсмислено, без време
и тъй жестоко, и зловещо даже!... ...

Глава пета
Тътена на войната все още беше далеч от България, но с всеки изминат ден, тя се чувстваше в свежия въздух на Столицата. Вестници, списания и радио не преставаха да възвеличават силата на германското оръжие. Елитни части на Вермахта удряха крак по централните площади на някои европейски ст ...

Според Чехов, аз съм културен.
Според чичо, съм гола вода.
Щом цветята наричаме бурени,
значи има резон във това.
Ама Чехов отдавна го няма, ...

Празно е. В стаята е празно. Стаята е празна. Няма я китарата, която стоеше в ъгъла. Цветето е преместено в един друг празен ъгъл, който вече е полупразен. Ти си отиде. Остави ме сама. Аз го пожелах.
Празно е. В сърцето ми е празно. Сърцето ми е празно. Той го грабна, омота го в мрежите на усмивката ...

Той значеше всичко... той беше това, което всички други не бяха... можеше ли да бъде по-идеален? Той... и моментът с него... Винаги, когато се сещах за него, нещо в мен изгаряше... Дали това беше истинската любов... или това беше перфектната игра на мозъка... обичах го... и не го обичах... Можех без ...

Любов моя, постоянно питаш и разпитваш.
Миличко, я кажи колко ме обичаш,
колко душата по мен ти гори,
дали те пече, сладко те боли.
Колко струва любовта твоя... ...

тя се роди през лятото
от случайна покана
от бурно разочарование
от незнание
може би ...

Само чуй как капят листата!
Ето - лягат клавиш след клавиш
върху плахия гръб на водата,
като сянка на късен афиш.
Само чуй как лудува водата! ...

Очите светят, светят като алени искри,
а душата ми в тях се оглежда.
Пламна небето, със звезди
ще изпиша аз туй,
което ми шепне сърцето. ...

Колко са красиви звездите пак навън
и колко е прекрасна тази вечер,
чак усещаш как мечтите ти
започват да се сбъдват една след друга и подред.
А на теб ти е толкова приятно, ...

не че е трудно да ти повярвам,
не че е лесно да свикнеш
с нравите на времето,
не че е трудно да избягаш
от всичко ...

Грешен петък
Като грешен петък съм - много добра
или зла до тревожност; валя от тъга
и изгрева паля от много посоки;
устремена река или дива гора – ...

Хората си имат какви ли не мечти и планове. Едни чакат да забогатеят от наследство, други се надяват на печалби от хазарта, трети вярват, че ще намерят имането на Инже войвода, на Иван Шишман или на хайдут Вельо. Някои мечтаят световна слава и известност в изкуството, науката и други сфери на живота ...

Mайчината ласка,
майчината топлина,
е напълно незаменима.
Майката най обича
своето дете. ...

"никой, дори и дъждът, няма толкова малки ръце"
Е. Е. Къмингс
Напомняш ми на пролетта през март:
безмълвна, розова, почти невидима.
Навярно за това си мълчалива ...

Момичето стоеше настрани.
Тя нямаше какво да му предложи.
Не беше със накъдрени коси.
Дори забрави малко грим да сложи.
Не носеше дълбоко деколте. ...

Любовен дъжд
Сърцето ми в море огромно плува:
море от обич, страсти и в стихия,
а аз като светиня моя те рисувам
и грея в слънчева омая и в магия. ...

Меден звън
Мога ли без тебе да живея?
Мога ли без тебе да творя?
До теб така сияя, пея, грея
и в страсти дишам и горя. ...

"Opposite"
You are the loneliest person that I've ever known
We are joined at the surface but nowhere else
I look in the glass and stare at your strained, grey,
Motionless face and ask ...

Навън вали
Отново силен дъжд навън вали.
В прозореца се удря и размазва.
Огромни капки, бликнали реки -
сърцето атакуват и премазват. ...

И много яребици имаше в Добруджа. По времето, когато ловът им беше разрешен, житата бяха вече прибрани, и яребиците бяха в царевичните блокове.
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тог ...

Край камината...
Ей, да напалим огъня в камината
и пламъците да роят искри,
седни до мен и Времето изминато
да върнем, и с легендите дори... ...

"да пием за богатите мъже" Добромир Банeв
На Мария Вергова
Да пием за красивите жени.
Ще счупя с гняв самотната им чаша,
в която и в среднощен час кълни ...

Гледаш и нагло в очите го лъжеш...
Себе си залбуждаваш... „Добре съм!“
И всяка сутрин си повтаряш... „И сама ще се справя“...
А всичко, което искаш, е просто да чуеш „Как си“ и да не излъжеш...
Но не можеш спокойно да спиш... искаш да си отмъстиш... ...

Прекрасно утро. Влюбена пролет.
Защо сърцето бие? Както преди.
В небето е толкова скучно,
че се уморих да летя с мечти.
И разни роли с теб играем ...