Толкова е лесно да си себе си,
стига само да узнаеш кой си…
От стремеж към трупане обсебени,
за хартийки сменяме покоя си.
От неспирно дирене на смисъла ...

Думичката "благодаря",
колко искрено я аз шептя.
Радвам се, че имам дом -
там намирам, любим подслон.
Аз съм здрава и щастлива - ...

Година нова – светъл, чист портал,
към мечти безбрежни, към небесен бал.
Звездите танцуват, снежинките пеят,
всяко сърце с надежда се грее.
Да бъде годината пълна с блага, ...

Мечтаех да стигна звездите,
по вълшебни стълби, извити.
Исках да преплувам Тихия океан,
много преди Магелан.
Исках да имам ракета, крилата, ...

Лудо нацъфтели са дърветата
в бяло, бяло - поглед дето стига.
Сребърна луната свети, та
сто пътеки в мрака да разстила.
Януари глади си брадичката ...

Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...

ХЛАПЕТО
Мечтая си да бъда пак момче.
Да си надяна светлите бермуди.
Когато лятно слънце напече,
във кепчето да хващам пеперуди. ...

Всяка минута е нерв скъсан.
Всеки миг носи инфаркт.
Затова дните са къси,
а нощите-безсънен факт.
Прицелени в нас безумства ...

Тихо повява вятър в небето,
Гоним изгубена, малка мечта.
Търсим я в полет, после в полето,
Мислим, че има я тук и сега!
Тропот на бели коне се прокрадва.. ...

Сто години вървях, слънце кътах си в малките шепи.
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана, ...

Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла.
А черното, то е модерно. ...

Избирам, избирам, избирам,
избирам си сто хиляди неща -
от звездните кервани на Всемира
до чувството от радост да крещя.
Избирам, избирам, избирам ...

Сега ще ви разкажа за пътуването ми от Марикостиново до Враца. Влиза един ден доктор Соколов, завеждащият станцията в нашата стая и казва:
– Наде, утре ти изтича картата и трябва да освободиш леглото.
Шах и мат. Купувах ли подаръчета? Купувах. И сега нямам пукната пара.Обадих се от пощата в селото д ...

Отново дружно тръгнаха по пътя.
Мълчаха двамата като виновни.
Приятелството струва много скъпо,
това разбрали бяха. Не дословно,
но всеки бе почувствал колко важно ...

Господин Костадинов се огледа. Мрачната стаичка с размер на малко по-голяма кабинка за тоалетна почваше да му дотяга. Преди половин час омачкания полицай му каза да изчака и той чакаше. Масичката, двата стола и мътното огледало не можеха да внесат някакво разнообразие и Господин Костадинов видимо ск ...

Сълза за Евридика
Само който носи хаос в душата
може да роди танцуваща звезда.
Ницше
Историята всеки път мълчи, ...

КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... с пет остъргани дъсчици, с гвоздейчета – шепа дреб,
проста къщичка за птици – снощи я сковах – за теб,
вярвам, че ще ти хареса, щом ми прилетиш от юг,
утре ще ти дам адреса в месинджъра на Фейсбук – ...

"Който убива Вярата-се наказва"
из "Библията"
Не те ли заболя, че тъй жестоко
ти ме нарани?!
Не чу ли воплите на умиращата ...

Маргинална улица без светофари, лампи и знаци.
Някой я нарича пътят на всички глупаци, чудаци, смелчаци и изхвърлени котараци.
Място за бездомни надежди,
където бетонът е мек и те гледа под вежди.
Там, където любовта, гладна с вяра на ръце проси, ...

Мама е слънцето в моя ден,
звезда в небето – мой вечен фенер.
Тя пази душата ми чиста и светла,
учейки ме да вярвам в доброто и в светлината.
С нея израснах – под ръката ѝ силна, ...

Майката на Апостола
Една българка, една истинска жена,
родила и отгледала няколко чеда.
В бедност но с обич и любов голяма,
тя ги възпитала, друга като нея няма. ...

По света пръсна ни гурбета.
Развалихме вече мухабета.
А добре тук ний си бяхме-
пихме, ядохме, играхме.
Купонът беше в махалата. ...

Когато цял живот си коленичил пред една икона
и за себе си си искал благоденствие, охолство -
на това му викат намерение, охота!
Щом след години се изправиш пред същата икона
и от нея ти узнаеш защо забравиха те всички в живота - ...

Човекът е осъден да избира,
но дали това е свобода.
А казват, който търси той намира,
в живота на бруталната игра.
Неискам повече да търся теб, ...

Ела – несвястна те ща! –
тиха, бясна – роса и стихия в степта,
да ти пия тревите – да си диви пелини
на моите жадни уста –
къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви, ...

„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...

Вчера, на 21 декември 2024 година, навърших моите 88 години на планетата Земя. Жив съм, и акъла ми работи, въпреки бастуна в дясната ми ръка. Преди няколко дни минах на медицински преглед, за удължаване на срока на “свидетелството за управление на МПС. Всичко е ок.
Естествено в такъв момент, човек с ...

Трудно се говори със морето
в нашия телепатичен диалог,
донякъде разбирам общо взето
защо моретата създал е Бог.
Спокойствието чак ме удивлява ...

(сВалка анималистик стайл)
Имаме си котка Ася –
същ полковник от запаса.
Щом мяукне силно с баса,
целия ни двор оглася, ...

Разсънвам се със писане на стих,
макар, че и кафе съм вече пил,
ала на поетичния тепих
събуждането си е някак си със стил...
Какво ще пиша? Още го не зная, ...

Лос Анжелис ярко пламти...
Америка се сбогува със Картър...
Доналд Тръмп настървено ламти,
подобно на Путин да прекроява световната карта.
Само аз ли сънувам ...

Бесило, като венчило...
не намериш ли правия път,
покажеш ли слабост, дори малко страх...
мъглата се спуска и о ето грях.
Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри, ...

Помня как баба ми окачаше газената лампа на стената между двете прозорчета. Като стане време да си лягаме я вземаше и ни съпровождаше до одаята да си легнем. После я отнасяше и ни оставяше смълчани в тъмното. Затова обичах зимата, когато спяхме на пода в тяхната стая. Одаята е като казармено помещен ...