Снимка
Часът минаваше седем вечерта. Тъй като беше месец декември, нощта вече беше обвила земята с тъмната си прегръдка. Времето беше облачно и нито една звезда не се виждаше.
По заледения път от София към Сандански се движеше сама кола. Бяха ù пуснати дългите фарове, за да се вижда по-добре пътя. В ...

Аз съм във стъклена мида
в шелфа на мътен океан.
Имам си само безсилие.
Искам да имам свобода.
И съм издъхваща птица ...

Цял си, а се чувстваш на парчета,
пръснати по цялата земя,
здрав си, а усещаш болка силна,
изтощен си от страха.
Всяка вечер лягаш с мисли ...

И идва този момент, в който си спомняш всичко...
Плачеш от радост и се усмихваш за отминалите времена...
Не изпитваш болка, нито вина...
Просто чуваш ехото на спомена...
Виждаш всичко ясно и вече няма съмнения... ...

Студено е.
Сложи си слушалките.
Излез навън.
Студено ти е.
Върви. ...

Хубав ден
- Какво правиш?
- Че на какво ти прилича?
- На нещо, което само слепите може да погледнат, защото и без това вече са слепи.
– Какво? Стига бе! Супер е! Е, не е толкова ужасно... Ох, боже, зарежи! ...

В ъгъла на твойта стая
зла особа се е свряла.
Чакаше те в тъмнината,
да извади тя косата.
Отпускаш тялото си болно, ...

*
Мрежи съдрани
обвили са утрото
в рошави облаци
зима напира... ...

Да бяхте разрязали гръдта ми без жал.
Да бяхте изтръгнали грубо сърцето.
Да бяхте го хвърлили в черната кал.
Да бяхте го тъпкали силно, свирепо.
Да бяхте го смазали с тежки юмруци. ...

Колкото и да тичам, не мога да избягам...
вчера е минало, а утре е загадка.
През теб изживях най-силните си бури,
но без теб не виждам и не чувствам като луда!
Зловещо е да те виждам в мечтите си, ...

Като залез, разлял се по земята
в късния следобед на деня,
над хълмове и къщи - в сивотата
на тази нощ, а ти лежиш сама...
Като следобед, слязъл в залеза, ...

Облаците са играчи,
нахлузили фанели бели,
на които няма номера.
Едва полувремето вечерно
ще покаже ...

Харесвах те.
Беше отдавна и ние бяхме деца.
Деца, които бяха неопитни в любовта.
А ти ме отблъсна.
Грубо и безчувствено. ...

По вятъра
Приятно ми е да гледам,
да чувствам, като говориш.
Простор виждам у тебе,
свобода топла и истинска. ...

Пада като огън
от раменете ми.
Горещо е.
Дълбоко е.
И в тишината се оглежда. ...

Обуздана мъка
Отново бури кръстят небосвода,
светкавици прицелват се към мен,
отново ме предават близки хора,
душата ми е рана, а духът сломен. ...

Мерилин Менсън - Турникет
Тourniquet
She's made of hair and bone and little teeth
and things that cannot speak
she comes on like a crippled plaything ...

Легенда за Калиакра
на Корнелия
На фона на залеза странно разпален
изваян е белият твой силует-
пред близката нощ образ тъй нереален, ...

Може би, защото бе Поета,
искаше да вярва, че блести,
може да говори с ветровете,
също да отключва и души?
Сплиташе умелите си рими, ...

Depeche Mode - Strangelove
There'll be times
When my crimes
Will seem almost unforgivable
I give in to sin ...

Emeli Sandé
Clown
I guess it's funnier from where you're standing
'Cause from over here I've missed the joke
Cleared the way for my crash landing ...

Светлина в Душата!
Живота ни е тъй устроен -
да търсимe, да вярваме във Любовта!
И всеки миг за нас да е достоен -
застанали пред огледалото на Съвестта! ...

Оптимистично за Есента...
Тежи небето с аромата
опияняващ на дъжда,
танцува Вятърът с листата
опадали във Есента, ...

Всеки път когато съм самотна,
от миналото спомени отключвам.
За мене е присъда доживотна –
себе си във него да заключвам.
Щом настоящето за мен е празно, ...

Когато в очите ми свети
пъстрооката нежна луна,
ще пеят звездите в небето
за влюбена в тебе жена.
Когато във мене се съмне ...

Дядо Стефчо, не че не обичаше да си говори с хората, просто не виждаше голям смисъл от това. Имаше си своята тридесетгодишна, продънена кушетка за любовница и телевизора си NEO за другар. Стана фен на телевизията още в зората на демокрацията. Другите хора вдигаха революция, деляха се, събираха се, а ...

Веднъж както си вървях,
загледан там в далечината,
едно детенце аз съзрях,
проблясък в тъмнината.
С две протегнати ръце ...

Запейте с мене - нощ безлунна,
ти, зимо, зла и безчовечна,
раздрана от войни плането,
за този, който слиза до сърцето ми.
Той идва да превърже раните ...

Ти си там, но не ми пука.
Какво ще направиш, за да повярвам отново?
Не ме касае вече за твоята любов.
Фантазията, тя те промени.
Когато се събуди звярът, ние всички бягаме. ...

Лятото си тръгна, ей така на шега
и крачейки босонога в пороя,
се изгуби в тая гъста мъгла,
предвещаваща белотата на зноя.
А споменът топъл, в мидичка скрит, ...

Снега със нокти ще разчопля
да търся пролетта под него.
Едно кокиче да ми стопля
студеното на мойто его.
Една тревица да докосна, ...

Ден, нагазил във дълбоки преспи.
Непреходен и мълчалив. И непонятен.
Безизразният мъртъв храст подсеща,
че безценният живот се е обезценил ужасно.
Всеки клон – ...