Когато не седиш на един стол
(или до какво води егоизмът)
В душата му се изливаше нещо черно, гъсто и горчиво. Не, не се изливаше, душата му беше станала вече нещо черно, гъсто и горчиво. Нямаше връщане назад. Беше съсипал всичко и сега трябваше просто да се отдаде на чернилката. А тя го беше обгърн ...

Имам си делници, нямам си празници.
Живея наужким, нямам и спомени.
И любовта ми е само фантазия.
Мога ли? Как? И защо да я помня?
Имам познати, но нямам приятели. ...

Вечерната трева в окото на щуреца
защόри без остатък синьото на здрача.
До точка се стопи на залеза писецът,
драснал две искрици, които да изплаче
самотна и добра нощта като вдовица, ...

ДАЛИ
Дали животът е случайност?
Дали животът е игра?
Дали се случва до безкрайност
или е къс, като искра? ...

Орел, рак и щука,
по "волята народна",
ще търсят пак дослука *
с цел най-"благородна".
Какво ли ни очаква ...

Може би някъде има живот.
В мрака се гонят светулки.
Може би някъде има любов,
и мойте молитви са чути.
Може би мога и аз да летя, ...

Искате ли
да не ви са толкоз тъжни дните,
лягайте
и ставайте с любовта си към жените.
Че жената ...

* * *
Пред избор.
Кафе или
... валидол?!

Стига с този рефрен,
че животът ми зависи от мен!
Бях предадена и омерзена!
За капак, волята ми ще е подменена!
Не искам да изгарям като факла! ...

Остарях безнадеждно, моя синя любов!
Постепенно душата ми стана на камък…
Но - за пред хората, а в същност - варовик, даже бигор
готов да погълне поредната чаша със ядове…
Остарях безнадеждно, моя бяла любов! ...

Неизречени истини,
но как да ги изречеш?
Болят неистово!
Неизречени истини...
дори и неизречени ...

По стъпките му крачи младостта
и със зората лирата запява.
Той знае, че не стават чудеса
за хората, които ги създават.
На скитник орисията приел, ...

Още си в пробен срок,
но да те върне не може
грешното ми сърце;
спуканата му кожа
би се свила без теб, ...

„Защото и небето притъмнява,
когато му потъна във очите –
вместо плесник (простете) – ви прощавам.
Но зная, че не можете да спите.”
Камелия Кондова ...

С малко страх в очите
сънувах сън (то може ли изобщо да се спи
когато запетаите превръщат се в сълзи)
за някакъв забравен свят на многоточия
мастилено проблясващ в храсталака на сюжетите ...

Малкото цъфнало дръвче
( лирична басня )
Внезапен вятър Утрото събуди,
запърха стреснатата Светлина,
надникнало зад облак се учуди ...

Молитва
Звездите пак в прозореца надничат,
като гадателка стара луната мълви,
с безумни сенки по стените тича
и очертава в мрака твоите очи... ...

До края си оставаме деца
и цял живот играем като малки,
макар с покварени от зло сърца,
от егоизма ни, дори сме жалки!
Така, че все играеме игри, ...

Копнеж
Копнеж за топлината (на две очи).
И за жаравата
на две опарващи ръце.
Усещане за притихнала нежност. ...

Матракът на пода свален ни разказва
за двама, които събира, а после разделя;
нашепва за страсти свирепо горели,
раздира чаршафа и спомена също.
Краката им вплели мига до забрава, ...

БЕЗВРЕМИЕ
... Едно обаче зная с положителност –
от тука просто няма път “нататък”!
И не защото с пагубна стремителност
асфалтът просто скача във водата ...

О, не! Не може да бъде! Пак ли съм влюбена? За кой ли път сама се обричам на болка и сълзи? И за кой пореден път си казвам, че е било за последно и че повече няма да повторя тази грешка? За последно, до следващия път. Тогава пак ще е за последно. Един мъж, а значи толкова много и съдбата ме е завърз ...

Защо трябва да си отиват хората от този свят...
Защо трябва да ни оставят, когато изглеждат най-здрави...
Мечтите ни се разбиват, а идва тъгата...
Защо чудеса се не случват...
Защо не се съживят... ...

Морето бушуваше с пълна сила.
Стоях на брега, гледах големите вълни
как разбиват се в скалите,
и въпреки че е бурно,
не се страхувам да се хвърля в него ...

Отново не заспивам, но не се и съпротивлявам. Намирам покой в думите, в буквите, в красивите нежно изплетени изречения, тихо нашепнати от душата.. Наслаждавах се на естетическата красота на родния език, който пълнеше сърцето ми с толкова широка гама от емоции. Отново намирам покой в тихата прохладна ...

*
...
сънят е слабост...
промъква се бавно
разкъсва очертанията ти до липса... ...

Абсурдните неща са тъй нелепи.
Като хладилници за ескимоси.
Подобни на биноклите за слепи.
И отговорите на глупави въпроси.
Абсурдите отварят ни очите. ...

Вече знам за Касикяре*, откъде тече
и как във себе си навлиза.
И кога пред мен ще съблече
една змия последната си риза.
Мойто тяло с напукана кора е, ...

Аз обичам безкрай
и за теб го изричам.
И съм ад, и съм рай,
и така те обичам.
Днес съм тиха вода - ...

сякаш и ти не пожела да повярваш,
че можеш да разсееш тревогата в сърцето си
и да си истнински,
без да заблуждаваш себе си,
сякаш не можа ...

След себе си оставя прясна рана,
пресъхнали от сълзите очи,
усмивка, непохватно изиграна,
под чийто блясък болката личи.
Молитвите след нея са напразни ...

Нека дълго да те има с мене, Господи! Писна ми да вярвам все сама!
Прегърни ме като бял апостол! Нека пиша с твоите слова!
Малка съм, а съм голяма някак, лудичко звучи като гърмеж...
Качвам се безропотно на влака - само трябва да ме поведеш.
Дай ми малко, алчна ли те искам? На кафе със мен да постоиш. ...

Просто истината
Тази история не съм я измислял аз. Не! Всичко тук е самата истина! Това, което ще ви разкажа е просто една истина от сивия и суров живот – истина, която се случва често и единственото, което аз съм измислил тук са имената и нищо повече.
Този, да го нарече разказ, е просто едно огледа ...

Белият лист
е нелепо платно на срама.
Свободата изтича, тя не извира.
Пиша отдолу нагоре през зимата.
През моята призма. ...