---
Уж във вярна посока отпраших,
а ме връщат два мига желание.
Две червени целувки по чашите
се опитват в капан да ме хванат. ...

Писна ми да бъда мъж, когато
ясно си личи, че съм жена!
Щом затъне връзката ни в блато,
пак разчиташ аз да я спася.
Щом утихне вятърът в платната - ...

Вчера
Бях хубава.
Без име.
Без биография.
Нямах години. ...

Лакът-душица, домашен човек,
с чифт очила, руски книги -
щедро наследство от предния век...
Колкото - толкова. Стига.
Гръб не превивам, досущ вечно млад, ...

Не взех от морето в онзи ден есенен
нито песен на чайки, нито мирис на сол.
Не събирах рапани и водорасли унесено.
Не се вихрих на плажа в луд рокендрол.
И не въздъхнах след двамата влюбени, ...

Честит 14 февруари на всички влюбени, на тези, на които им предстои да се влюбят, и на онези, които поне веднъж в живота си са били влюбени!
Госпожици, бъдете предпазливи –
не впервайте в Поета поглед клет!
Поет е той, а те безсрамно лъжат,
особено във Интернет! ...

Кой не знае какво е любов?
Тя е болка, зла прокоба и ревност, вина...
Тежък грях, самота и неволя,
и безумие, страх, празнота.
Кой не знае какво е любов? ...

Четирсет години съм с тебе
и толкова ти си със мен.
Познавам те сякаш от бебе
и ти ме познаваш съвсем.
И двама сме ние в браздата... ...

НА РАЗДЯЛА
Седи на хоризонта и нехае
за божите и хорските присъди,
не стигнал себе си, достигнал края,
поглежда плахо във отвъда ...

На власт пак са политици ментета,
затова сме ограбвани от чужди ЕРП-та,
но сега на кого за страдащите му дреме,
навежда глава покорното ни племе,
за онеправданите хора ме е грижа, ...

Вратата
„Вратите, вашите врати,
напразно вие ги заключвате...” – Ат.Далчев
Отварях я пред всеки странник –
като душа, раззината коварно, ...

Нима вий смятате и днеска,
че аз съм старият глупак,
на всичко който ръкопляска
и подир вас ще тръгне пак?!
Познавам ви, добри другари! ...

Втора причина за омраза
Или как да се самоубием в нета, със стил,
вдъхновявайки драскачи на пасквил
Стъпка едно е:
пиши от сърце! ...

НОВИЯТ МАРС
Светът е нов.
Под вечния небесен свод
самите богове сега са други –
безмълвно следва Калачакра* своя ход ...

Приказка за вълшебство
"Приказките помагат на децата да заспят,
а на възрастните да се събудят."
Усещане за вълшебство... и приказка,
на границата на реалното с омайното... ...

Съществуваш ли, кажи, всичко в мен ехти...
Съществуваш ли, кажи, и раната в гърдите ми
излекувай без отново да ме боли...
Съществуваш ли, кажи, прошепни името ми,
когато дъждът започне да вали... ...

Просто бяло петно в този син небосклон,
буревестник на нов дъждовен сезон.
Просто бяло петно. Просто морска вода.
Просто пътник по вятър, обикалящ света.

Беше есенна вечер с ухания на пушек от огнища,
на марината от туршии и на прокиснати и смачкани гроздà.
Вървях и се оглеждах трескаво от любовта разнищена,
промушвах се между тълпите, сред парадигмата на младостта.
Като невестулка пъргава се плъзгах край съдбите скрити. ...

Събудих се с главоболие. Още преди да си отворя очите, исках да заспя отново. Не исках да се събуждам и да чувам гласа му. Уви, бе прекалено късно.
- Добро утро - отвърна ми той.
- Не е добро. Щом се събуждам и ти пак си тук. Не може ли поне един ден да замълчиш и да ме оставиш да си живея живота? - ...

Роклята
Тази вечер ти си Дама,
после ще си легнем двама
и отнесени от Вихъра
ще се любим с нежност тиха... ...

Огънят догаряше. Прибоят шумеше. Лежах върху все още топлия пясък и гледах звездите. Китарата замря. Мислите ми се лутаха. Утре ще отида при лилиите. Някога едва не се удавих.
Лилиите по Ропотамо. Захладня. Сложих дърво в огъня. Плажът е мой тази нощ. Луната целуваше морето. Водата ме мамеше. Бавно ...

Сърцето ми е взрив! И ще избухне!
На хиляди парченца ще се разлети!
И ако само лек ветрец подухне...
искра ще засвисти, ще запламти...
Сърцето е барутен погреб! И Бездънен! ...

Открил бе той градина непозната,
от която рози крадеше,
с обещанието да ги връща,
гладен бе и дрипав
в живота си по книга. ...

Изминаха се повече от 5 години,
години, в които аз мълчах,
в които гледах тъжните витрини
и погледи, изпълнени със страх.
Години, през които се надявах, ...

ВСЕОТДАЙНОСТ
Душата си отдавах цяла,
от никой назаем не взех,
тази обич красива и бяла
раздавам по навик до днес. ...

ясно е
до болка
и трудно
за осъзнаване
до изнемога ...

Отдавна планувам да приключа със себе си. Казвам си, нито
по-млада ще стана, нито по-здрава, нито-по красива. Проблеми създавам. За писател не ставам. Е, има един, на когото ще липсвам. Но ще ме преболедува. Ще срещне друга. Тя ще го усмихва. Може пък да е по-щастлив! Знае ли някой?
Но как да го нап ...

Такъв те запомних…
На ухото ми шептеше –
влюбен, влюбен, влюбен!
С дъх рисуваше планети
и заселваше ги с птици. ...

Тези глупости за "времето" и "пространството" ги измислихме ние - Вечно-Безсмъртните. Как иначе да направим контакт с такива недоразвити същества, като вас? Бихте ли проумели? "Време" просто не съществува! Същото важи и за т. нар. "пространство"!
Ние сме и сега, и преди винаги ни е имало, и ще продъ ...

Сбирахме се през септември,
минал с плодородна шпакла.
А на печката в котле ври
баба вкусен качамак пак.
Дълго бърка и налага ...

Любовта ме съкрати от длъжност
Любовта ме съкрати от длъжност
в цеха, в който тя си управлява.
„Мила си-ми каза-и кадърна,
но разбрах, че хал-хабер си нямаш ...

Отне те времето. А тъкмо се обикнахме.
И тъкмо се събрахме във една душа.
Началото бе бурно и така развихрено...
Опитвахме да борим себе си. И нашите ега.
О, колко страдах те. Понякога и ненавиждах. ...

Gossip - Love Long Distance
Call yourself a romantic
Let me explain
Been Across the whole Atlantic
And back again ...

Looking out on the morning rain
I used to feel uninspired
And when I knew I had to face another day
Lord, it made me feel so tired
Before the day I met you, life was so unkind ...

---
Ех, да не бях ти отпила водата,
дето поднесе ми в длани горещи.
Днес ви проклинам — и теб, и Луната —
кръгло-нахална ми свети отсреща... ...

Тя потропва с бастунчето в мрака.
Запетайка сред стройни тополи,
тя ситни. Ала кой ли я чака?
За цигарка и огънче моли.
А от пейката грубо се смеят: ...

Чаша свобода
В чашата с условната ни свобода
акостира корабът ни „Преход”,
поолекнал от изхвърлените зад борда
мечти за светло бъдеще, ...

Дядо Алеко живееше в една порутена къща в края на селото. Оградата, килната на една страна, отдавна не скриваше буренясалия двор и младите издънки, които като пощурели виреха нагоре клони и бодли. В селото никой не обръщаше внимание на стареца. Бяха го забравили, както бяха забравили да забелязват м ...