Една докосна моето сърце,
обрече ме на щастие и радост!
Показа ми какво е свободата
и как да бъда силна и добра!
Отвори път на всичките ми чувства, ...

Моят СЪН!
Хиляди звезди по небето,
много любов в сърцето,
страхотен залез пред нас стоеше,
а красивата луна весело ни гледаше. ...

Joanna Smith - We Can't Be Friends
We can't be friends, you can't drop by,
If I run into your brother, can't tell him to tell you 'hi'.
You can't call, I can't pick up
We can't meet for margaritas, I can't wear that dress you love. ...

***
Превод:Мария Шандуркова
Тръгна Господ като просяк беден,
любовта на хората да види.
Срещна старец, върху пън поседнал, ...

*
* *
Как искам
да умирам
всяка нощ... ...

Ударих дъното! Разбих се на парчета,
а мислех се за силна, за могъща.
По тебе от обсебеност обзета,
към спомените пак се връщам.
Със миналото свикнах да живея, ...

Казват - остаря душата ти.
Казват - времето избяга. Къде ще го стигнеш?
Казват, казват, казват...
Целия ден валя и никой не видя дъгата,
надхитрила тъмните облаци, ...

След тебе шляпам по вододела
на дъхави следи,
късно или рано следите се превръщат
в глумливи лишеи,
несправедлив е минотавърът в нас. ...

Сърцето мое е като нежна струна,
която нежно галиш ти
и мелодия тъй сладка
отронва то във тишината...
Но ти си тръгна и то замлъкна, ...

Скуката, както показва името ù, постоянно скучаела. Всичко ù се виждало безинтересно и досадно. Един ден това толкова ù втръснало, че решила да потърси Забавлението. Била слушала за него много хубави неща. Знаела, че в присъствието му всичко сияело и танцувало, а цветовете ставали по-ярки. Тръгнала ...

Дръж се, любов
И не! Няма как... Аз от тук няма да тръгна.
Цяла нощ отвън, пред вратата ти ще остана.
На стълбите... Нека в студ и тъга да измръзна.
Но ще повтарям името ти. Без да престана. ...

Подпрял глава на морно рамо,
прелиствам аз онези дни...
Прегръщам миналото само
и мойте скъпи младини!
Така несетно аз се връщам, ...

Нека ти да си луната,
под която да се моля.
Нека да си тишината -
аз кат вятър да шумоля.
Да си изворче в гората ...

Единият отровен от проблемите
на утрешния тежък ден,
а другият потънал във безвремието
на задълженията си всеки ден.
Къде разминахме се с тебе? ...

джени не успя да стане книга
да се превърне в лист хартия
и да отлети в съзнанието на някой буден
млад и влюбен
победител ...

тъмнее...
тишината немилостиво
боляща
там... отвъд хоризонта
на топлите мисли... ...

ПИСМО
Здравей! Реших и сядам да ти пиша,
макар да знам, че ще мълчиш.
Сърцето ми все твойто име срича -
не ще узнаеш колко много му тежиш. ...

Затварям Есента в буркани
с последни слънчеви лъчи.
Щом зимната тъга ме хване
и самотата загорчи,
ще си отворя Есен вкъщи. ...

Един спомен ти ми остави,
когато реши да си тръгнеш.
Любовта ти тъй бързо забрави,
не знаех дали ще се върнеш.
Една целувка ти подари ми, ...

Тик-така на ръката ми безмълвно.
Вкопчва се във мен и ме контролира тайно.
Преобръща живота и съдбата
с една мъничка стрелкичка.
Когато го следя, времето ми се изменя, ...

Ти казваш, че много обичам да плача
и драми да правя за всичко.
Ти казваш, че нямам усмивка, с която
разбираш дали съм щастлива.
Ти казваш, че даваш ми всичко, с което ...

Какво е да си само миг щастлив -
една безкрайност вечна,
но той е толкова красив,
докоснал близостта далечна.
Когато вкусваш благодат ...

Толкова трудно, изморяващо липсваш,
чертите ти се сливат в илюзия.
Заличаваш, изчезваш, размиваш ме, поставяш
крайна диагноза - агенезия.
Болиш самотно, непрестанно, чуждо, ...

Един самотен поглед,
далечен връх смутен,
загубен е един човек
и образът, останал в теб.
Цвете крехко без листа, ...

Добро утро, Свят!
Ето ме, тръгвам към тебе!
Ще те любя до последния дъх,
в твойта пазва ще подвия колене.
На вратата ми чука денят, ...

СЕЗОНИ II
На синовете ми Драгомир и Светлозар
И как да ви кажа, момчета, че лятото свърши?
И как да ви кажа, че вече отдавна е есен?
Че клоните цъфнали днес са оголени вършини, ...

***
есенно кафе
вятър
отнася късметчето
*** ...

Любов
Вървяха пред мене двама влюбени,
като в сън приказен с мечти.
Вятърът сплита им ръцете,
слънцето ги погледна с питащи очи. ...

В И С О Ч И Н И
"... свестните у нас считат за луди..."
Христо Ботев
Научени на ниското
да казваме високо, ...

Синьо-зелена Магия е. Изумрудени са очите.
Мъжки поглед. И лъстив е. Претопява ме...
Като лава гореща настига ме. И облива ме.
Лакомо. Жадно. На бавни глътки изпива ме.
Гали, приласкава. Подмамва ме. Изкушава! ...

Изгубихме се,
за да се намерим...
пак...
искаш шанс,
шансът е светлина, ...

Недей заспива...
имам страх от тишината,
от мислите ми,
като призраци надвиснали,
и да не би ...

Две устни, дивни, плахи, нежни.
Две очи, големи и красиви.
Румени, страните белоснежни.
Галещи ръцете закачливи.
Зове те моят взор, ела! ...

Недей.
Не казвай нито дума.
///
Замълчи. Думите често са отрова
и рядко нещо повече от кал. ...

Вселената е нещо толкова огромно, че капацитетът на човешкият мозък е прекалено малък, за да я обхване цялата. В нашата галактика има около милиард слънца, около които навярно обикалят планети. А само в обсега на земните телескопи има към шест милиарда галактики. И може би като недостижимо бреме леж ...

Отминала любов
Всичко свърши между нас,
така е трябвало да стане,
болка вече не усещам и
щастлива съм без теб. ...