Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Последна почит
лехички прави светят, а двора шареней.
Дръвчетата поклащат клончета пълни с цвят,
ветрецът ги подухва с пролетен нежен хлад.
Животните в обора притихнали стоят, ...
Не лъжете децата!
Като в приказките
- Добро и на теб, Марта! Благодаря! Какво бих правил без теб? – усмихна се и влезе в кабинета.
Габриел Мартин беше преуспял млад мъж, собственик на спортен вестник. Преди повече от 6 год. посети нашето Черноморие и се влюби от пръ ...
Зима с полъх на любов
Насред нищото...
искрено плаках и се смях...
И тук - насред нищото,
себе си да видя аз успях...
Затворена между четири стени, ...
На моя страх!
ме връщаш на земята!
Тъй жадно търсеща звездите!
И в опит да намеря изкуството,
се лутам сред люлки от лиани ...
На него
плаче, вика, писка и от болката крещи.
Страхът във тялото ù малко пак се спотаи.
Като куче изоставено, самò, тя търси път да се спаси.
Ужасът в очите ù отдалече си личи. ...
За съпруга ми
вълшебен всеки миг със теб е
опияняваш ме със сладостта
на твоите целувки
на нежните влудяващи милувки ...
Никотинова принцесо
Прозрачно, леко, ефирно. Прозираше светлина през порите, през ръцете. Мислите не се задържаха, а падаха и се чупеха със страшен пукот. Времето спираше в ръцете ù. Не успяваше да съществува животът във вените, в очите ù умираше нищото. Тя се ...
В реката на забравата
удавихме любовните копнежи?...
Защо ли днес разяждаща тъга във нас
пробужда спомен със предишна нежност?.."
Николай (ringo2) ...
Сексуален нагон
Ч.Н. 2013 год.! Наздраве!
Светът ще оцелее
и ще продължава да се смее.
Сексуален нагон ...
Фантасмагория
А мисля няма и да има.
Нетрайна ни е младостта,
макар че е неповторима.
Не само аз на този свят ...
Грешка
“Замълчи, език! Ще ти дам хляб”
Гай ПЕТРОНИЙ
Изглежда всичко съм разбрал погрешно...
Не като Крез живял, но не и беден, ...
Демиургът
Ислямски център в София
Туй е една от простотиите му гигантски.
Вижте поредния Стефчов в дела ни жесток.
Аллах е бог и Плевнелиев е неговият пророк!
„Я кажи ми облаче ле бяло...”
Някога в Атлантика...
Океана днеска бе чудесен,
слънцето по него- затрептяло...
Как дойде тук тая тъжна песен- ...
* * *
със времето,
зазида се между стените,
умори се от чакане...
и отлетя от кафеза... ...
Изгубеното "после"
Когато всичко свърши,
тъй както някога било е
и стон един прекършен
замлъкне като спомен, ...