Нагоре пак, нагоре пак
аз крача в старата пътека,
където бук с брези клонак
са сплели сводеста утеха.
В самия край светлее къс – ...

Скъпа моя приятелко непозната,
виртуалният мъж се вмъква в женски души;
разпознава те не по цвета на косата,
а по болката ти, която струи.
Той е умен, но не задължително гений, ...

Мейл до Дядо Коледа
Дядо Коледа! Пиша ти мейл
и дано го получиш навреме-
докато не си още поел
със чувала по пътя си леден! ...

Сътвори ми, Художнико, ново Сърце!
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа ...

Русана гледаше разсеяно маникюра си или някъде над него, пиейки поредното си горчиво кафе в едно кафене на художествената академия. Тя чакаше часа си, в който щеше да позира за поредно на младите художници срещу заплащане. Гола. Гола и безсрамна, както обичаше да я подкача престарелият професор – же ...

Рязката смяна на настроенията винаги ме е озадачавала, особено когато става дума за промяна, в която не влизат алкохолът и синтетичните наркотици. Победата на спортната площадка, печалбата от хазартната игра, хубавата книга, брилянтният филм, невероятната музика на времената са способни да изстрелят ...

Душа мъчително притихнала
от предусещане зловещо…
Сякаш всеки миг застинал е
и предрича нещо неизбежно.
Ужас с полъха се носи, ...

Софийска сага 39
Глава тридесет и девета
Над Мексико сити се стелеше топла нощ, с небе, осеяно с едри звезди. Небето имаше необикновен цвят. Беше мастилено синьо с на места морави отблясъци. Беше топла нощ, разхлаждана от идващия откъм морето приятен бриз.
В петзвездния “Четири сезона” Хотел Мексико ...

Ще дойда и тихичко ще приседна до теб. Ще сваля всички маски и ще премахна оръжията. Ще те помоля и ти да го сториш. И знаеш ли, няма да мълча, но няма и да викам. Ще ти говоря тихо и полека, сякаш се страхувам, че ще ме чуят. Ще започна да ти разказвам за преди, за безсънните ми нощи, напоени с тол ...

Студенина, апатия, безчувствие, болка, жажда за любов и живот... Запомнете тези няколко думи. Следващата история ще ги обедини в един образ.
Героят в тази приказка е обикновен човек - прекалено уморен да бъде добър и да не получава това, което иска и прекалено лош, за да е достоен за щастието, за ко ...

Ще идвам късно, на мръкване,
и в сладка тишина ще те обгръщам.
Ще идвам дива и неканена.
Самотата ти в споделяне да превръщам.
По-топла и от огъня съм, знай. ...

Невротизиращата светлина на лампите
е безпринципна, нощите ми -
нечетливи, лунното езеро е улица
или раковина, не знам точно,
не познавам себе си, не мога да говоря ...

Аз не съм велик поет...
Пиша с прости рими; детски
гледам на света превзет
с неговите думи светски.
Не мечтая за величие ...

ДЯВОЛСКО НАКАЗАНИЕ
Потъвах във очите - изумруди,
чух Лунната соната във сърце,
капанът на греха души възбуди
и с пелерина Дяволът дойде. ...

Вдъхновено от песента на Beyonce " If i were a boy"
Да съм мъж, ако можех за ден,
щях да спя, със която си искам...
Без това да създава проблем,
без бутонът "Любов" да натискам... ...

Малката стрелка на ръчния ми часовник отброяваше бавно оставащите минути до шест и половина. Противно на моето желание, времето се нижеше като народна песен. Започнах да тактувам с крак. Чаках пред дома на Беки – висок блок, изглеждащ по-нов в сравнение с тези около него. 6:24. Шест минути. Нечие ма ...

На детството отрязаните плитки
до портата на спомена мълчат.
Пуст е мегданът. Сенки на въздишки
бродират буренясалия път.
Спукани грънци още сълзи ронят ...

Есенна нощ
Уют, огън, шепот на съчки.
Нежност, красота и грях.
Докосване, копнеж и сълза.
В ноември. ...

Променлива съм като облак -
харесвам ли ти такава?
Ту съм като палав вятър,
ту съм огнена жарава.
Пренаранена до болка съм - ...

Ти
Луна. Небе. Звезди.
Безкрайна земна шир.
А някъде съм аз, и някъде си ти...
Далече някъде един от друг. ...

Есенна еротика
Събличат се дърветата
по музика на вятъра.
Захвърлят шума, листи.
Разбъркват се в душата ми ...

Беше го сънувала, преди да го зърне на живо. Висок, рус с чуплива коса, която покриваше немирни очи. Усмихващи се устни, блуза по тялото, разкриваща добре поддържана фигура. Такива мъже я плашеха, прекалено уверени в сексапила си, а при този преливаше.
Дори името му знаеше, Александър. Как му пасваш ...

Не че нямам какво да ти дам.
Имам всичко. Но нямам в излишък.
Имам нежност и обич, и плам.
И надежда си имам... едничка.
Но ги пазя вече ревниво. ...

Дърветата - горски сирени,
облечени в пъстра палитра,
от топлото слънце огрени,
са моята късна молитва.
С последното циганско лято ...

Ако умра внезапно – недейте да скърбите!
Не ще смирено легна под дървения кръст.
Търсете ме в Небето, на изгрева в лъчите
и в мириса прекрасен на плодородна пръст.
Ще бъда вик на жерав, изгубил свойто ято. ...

-Обичам те! Но това не е достатъчно , за да докосна сърцето ти ..
Нямам материална възможност , да ти предоставям сутрин и вечер изненади , да те нося по елитни заведения и хотели , но пък имам сърце , което може да ти даде това , което онзи с парите няма да може , нима желаеш купена любов?! Купено ...

Един самотен скелет броди в нощта,
той пита защо не може да има душа,
само това ли го прави различен
от живите същества. Някой отговаря:
"така няма да чувства любовта". ...

Учебникът
Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.
Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме ...

Няма ехо без зов.
Няма славей без песен.
Няма грешна любов.
Няма зима без есен.
Няма ято без юг. ...

Самотна вечер
Вярна спътница е самотота.
Не е изменчива надежда,
нито е зов от обич непозната.
Обрича тя, но не подвежда. ...

СВЕТЪТ КАТО ВОЛЯ И ПРЕДСТАВА
През 1818г Артур Шопенхауер – е на тридесет години, тогава той завършва своето съчинение „Светът като воля и представа“. Това произведение му донася известност и признание, а след неговата смърт става едно от най-прочутите философски съчинения, които намират прочит и анг ...

Огледалото беше старинно, с много орнаменти по рамката и прекалено масивно. Най-кичозния предмет, който изобщо съм виждала някога.
Нямах никаква представа защо го купих, още по-малко можех да дам някакво обяснение на мъжа ми, който изглеждаше изумен от избора ми. Проблемът ми е, че съм прекалено мек ...

Когато се обърнеш и погледнеш сянката си,
виждаш ли и мен?
Любовта не си отива тъй за ден,
и не си мисли,
че ме отпъждаш с погледа студен. ...

Зимен ден, съвсем обикновен...
последвал разговор, а после среща.
Зимен ден и толкова студен...
а чувствах се така горещо!
Кафе, а след това разходка в парка ...

***
Колко крехък е този
престой на земята.
Как се вкопчваме в розата
и в имената. ...

Когато
ме прегръщаш с топлите си длани,
а шоколадът от очите ти се разтопи по мен,
когато
сърцето бие с ритъм - сбъднати желания, ...

MERCI, MADAM LA VIE*
Животът през сърцето ми минава,
оставяйки дълбоки коловози;
приятелите тихо оредяват,
по-често срещам скъпи некролози, ...

Желанието е толкова голямо,
че като лава то от мен извира,
и да бъда с теб то ме провокира.
Дъхът ми с твоя да се слее
и в мене всичко пак да подивее. ...

Вятър във косите вее,
носи свеж аромат,
птичка във полето пее,
другите летят, летят.
Пролетта навънка пукна, ...