за начало
имаш
поне по една
жена
навсякъде ...

ПЛАЦЕБО
Не съм жълто хапче за есенна скука,
не съм и таблетка за нечие кукане.
Сиропче не съм за жесток гърлобол,
не съм витаминче, не съм анабол. ...

ДЪЖД
Тихо дъждът ромоли.
Бисерни капки се ронят.
Плаче той без очи,
шумоли неспокоен. ...

Дъжд любовен в мен вали
и душата ми разхлажда,
че страст гореща я изпепелява.
А тръпка любовна така ме влудява,
че за миг очи затварям ...

рок-балада

Лека нощ
Кой унесен във Нет-а не спи
и до късно все нещо сверява?
Кой това е – не беше ли ти,
дето блога ми пак проверява? ...

Живот като квартално кафене
(До теб)
Една сълза търкулна се полека
и в пепел от цигара се превърна.
Замислено очи изтри човека, ...

ЗАЩО СЪМ ЖИВ?
- Жив съм, за да се радвам на природните прелести, които творецът е сътворил.
- Жив съм, за да правя близките си щастливи, като се грижа за тях и им отдавам необходимото внимание. Ежедневно да им доказвам, че те са важните за мен.
- Жив съм, за да печеля пари и дам сигурност на живота ...

АКО...
Ако светлата птица в небесната вис не се носи –
за какво е тогава небето сребристо?
Ако старият бряст не посреща в гнездото си коса –
защо въобще се разлиства? ...

***
върху камъчето морско
силната вълна
дълбала
нежен профил на жена ...

Тишина
В тишината на моя малък свят
с прохладна усмивка заспивам.
Думите ми като огърлица се редят,
за да ги прегърна с нова сила. ...

Когато ме обикнеш…
… ще съм залез
и бавно ще изтлея в теменуга
в очите ми ще стене всяко утро –
към следващия ден да отпътува… ...

Най обичам да ми отговарят, преди да си задам въпроса. Ти не само, че ми отговори, а и ми даде най искрения и точен отговор и така добре те разбирам, защото там описваш и мойте чувства. Това не е просто поезия, а истински изживяни на момента чувства, и който не съумява да проникне в думите и в тях д ...

"Земята ни днес не ражда Апостоли...
Ако Левски живееше днес, навярно щяха
да убият без съд и присъда..."
Марин Тачков
Без присъда, Апостоле, без съдилище. Изяждаме се отвътре като червеи. Унищожаваме си историята, подаряваме я... Заличаваме всичко, неусетно и себе си. Превърнали сме се в бездушни к ...

Звезди
Звездите ярки като лъч греят,
птичи песни се пеят,
децата щастливи се смеят,
те под купола на радостта живеят, ...

Ако момиче ти каже, че те обича....
увери се първо, че с чувство го изрича!
защото случайно ако се окаже грешно,
ти ще плачеш, а на нея ще ù е смешно.
Когато напише "майната на всички"... ...

Далече си, не мога да те стигна,
да те докосна с поглед и ръка,
единствено към тебе скита
като самотна чайка мисълта.
Тя търси те, за тебе тихо пита ...

„Спомен от някакъв сън”
Седя си в ъгъла сама и си мисля за смъртта.
Толкова е нежна и красива тя.... тъкмо да продължа и пак идваш ти в нощта.
Говориш ми с онез лед-студени устни как умрял си и сега живееш в скръб и самота, защо отнемаш ми това... чувство за свобода?

.............
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...

Момчето на жената войник
То крачеше наперено
до стройна жена в униформа.
Тя имаше ангелско бяло лице
и гримирани силно очи, но ù личеше – ...

Не е същото
и няма да бъде,
но ще остане това,
което е било...
не е същото, ...

Протегни се, Ангар.
Раздвижи всички стави, и ставай!
Днес те чакат велики, красиви и славни дела!
Ти си гражданин вече на “европейска” държава.
Имаш много правà. ...

Кулата в Босфора*
В Босфора заливана с вълните
кулата е каменно-безмълвна,
птиците над нея не прелитат-
с мрачни тайни като гроб е пълна... ...

Желание
или Еротична импресия
Слънцето печеше жестоко, а часът беше едва 7 и 30. Седяхме пред малкото кафене и чакахме автобуса. Хората от групата се събираха бавно. До тръгването оставаше още почти час. Огромните рекламни чадъри ни предпазваха от слънцето и хвърляха сини, червени отблясъци върху вс ...

Имам толкова ръст, че да стигна до прага на стаята
и да видя, че всъщност таванът остава без покрив;
че звездите са сън. Да, навярно така ще е правилно.
Да, навярно звездите огряват единствено горе…
Аз не мисля до там. Аз съм тук като спряло мълчание ...

Вън мирише на август и есен -
всяка нощ полудяват щурци.
Денем къдри омарата песен
на изнервени, гладни скорци.
Сутрин птици тревожно настръхват, ...

За къшей хляб ме молиш днес, побрате,
за чаша вино и мъничко мезе
и аз се втурвам в къщата на тате -
да потърся в старото мазе...
Последното месце и пиво ...

Прости, сърце, самотно биеш,
ето - подарявам ти сълза,
в жарта заровено когато виеш,
нека да те пази тя.
Прости, сърце – знам, болка криеш, ...

Биография на чувствата
Като морето с тебе сме - непреодолими и лъстиви,
без брегове – без извори, без корита.
А приливът сватовник нощем събира ни свенливо,
но в дюните дели ни пясъчният трол на свобода. ...

Поседнах на балкончето, свободен, в мрака,
като проядена от алкохол, над мен луната плува,
щурче из двора нейде трака,
а котката в краката ми кротува.
Пак е сряда. Наред съм пак ...

Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...

- Защо сега се събуждам?
- Защото ти ми каза да не те вдигам.
- Но когато виждаш, че е късно, загубил си ти всичко скъпо!
- Предупреждавах те не малко пъти за твоите сполуки.
- ТАКА Е, ВИНОВНА съм, че по-рано моите очи не отворих и твоя глас не преобработих! ...

Във очите ти - видимо аз,
вече сякаш съм мъртва зеница,
не улучила верния час,
падам мъртва - в сърцето на птица.
Във очите ти - пясъчни скитници, ...

НЕ СИ ТРЪГВАЙ, ЛЮБОВ!
Ти си тръгваш, Любов, под дъжда
и дори не поглеждаш през рамо.
Под чадъра се леят тъга
и сълзи… Но устата е няма! ...

Нощта съблича душите ни...
Денят ги облича отново...
Нощта реди красива слова...
Денят ги поставя на съмнения...
В нощта луната чертае пътя... ...

Китно е в Китен. И лете, и есен, и пролет. Май за това са го кръстили така тоя град. Което си е истина, истина е! Най-китно, ще кажат някои, е през лятото – цветя, зелено, шарени чадъри, пълно с народ, шумно, весело на плажа и след плажа. И е така. Като свърши курортният сезон обаче, нещата се проме ...

Затварям тази страница позната.
Горчи като угарка от цигара.
Не следвам правилата и войната
воювам като воин без вяра.
Усмихваше се, някак тъжно, помня. ...

Майката на Поета...
На светлата памет на майка ми...
Във тази лотария сляпа- Живота-
не случила тя на билет печеливш,
на нейната порта късмет не потропа, ...