Кръстосвах саби, все из кръстопът,
и влизах смело във дуел с живота - болка.
Надвивах стон, умора, скръб.
Ако не вярваш, виж ме, моля...
Ръцете - някога издигнати крила, ...

Въздишка
Някога обичах залеза над Люлин
и тайно другарувах с отритнати поети.
Някога говорех силно, с ясни думи,
а не арестувах мислите в куплети. ...

Дас сюрпризе
Цузамен със магариту шпацийрен
у тоя топъл, слънчеф нахмиттаг.
Цу тринкен бир, ши гу паркирам,
на центрум штрасе ф пътния ни знак. ...

Лъч и Мъгла
Спуска се Мъгла във здрача
с нежна пелерина от сатен,
тайничко тя всекиго закача
и зове орисници с рефрен! ...

Заглавието е от стих на Андрей Германов
При мене няма джаста-праста
и вътрешна борба със словото.
Оставям молива на масата
и гледам сутринта – готово. ...

Жълтото виме небесно
пръскаше слънчево мляко.
И в прегорялата есен
понесе се мирис на хляб.
Завъртя се под гнилата стряха ...

Душата ти е като зимен ден,
безслънчева, навъсена и мрачна!
Там сякаш със закон е забранен
проблясъкът на всяка радост брачна...
Защо не пуснеш вътре радостта ...

Когато си притиснат от нощта
и мигат ти звездите по приятелски;
погълнат от хиляда и едно неща
(кое от кое са по-писателски),
по кожата ти се разлиства самота ...

Избяга от мен през девет планини
в десета, но мислите ми
тръгнаха след теб
и още дълго ще те следват...
Как можеш да забравиш някого, ...

Това е щастието във живота,
да се протегнеш, когато си унил,
да се разтегнеш и със охота
да изпратиш спрялото изгнило.
С въздишка да почистиш път, ...

3
Тъй се мина много време,
в къщи – дявол да го вземе -
не донасях ни стотинка,
обосях като калинка. ...

Мисъл
Мисъл тегне над мене позната,
но някак чужда ме гледа сега.
С мен сякаш е слята
като невидима плътна стена. ...

Почти забравих тези времена...
Сърцето ми е вече от стомана -
очукана, покрита със ръжда,
грижливо скрила всяка стара рана....
Пътувах много... Стигнах надалеч, ...

Двe чeрни къдрици
На Пeпа
Eдна цигулка стара,
чeтри струни - лък!
Двe къдрици чeрни, ...

ПЪТЕШЕСТВЕНИК ОТ ДЪЛБИНИТЕ
Разказ
Погледнат отдалече, странникът не можеше да бъде разпознат. Вървеше бавно, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна, загърнат в бял плащ, изтъкан от фосфоресциращи нишки. Държеше ръцете си плътно прибрани към тялото, свити пред корема, сякаш криеше нещо в ше ...

Искам
Още по-силно до себе си ме
притисни
и ако се съпротивлявам - не ми вярвай!
Ръката ми във своята вземи и... хайде да ...

Не искаш и не можеш да забравиш,
не искаш и не можеш да избягаш...
хайде, хвани последния шанс,
хайде, хвани последния миг,
хайде, подай ръка на това - ...

= РАЗКОВНИЧЕ =
- Мисля, че така по тая магистрала много обикаляме. - Момичето опита да се протегне, но в малката Opel Corsa, това нямаше как да стане.
- Така ще стигнем по-бързо, а и не обикаляме много. - Красимир се беше съсредоточил в пътя пред него и се молеше този път колата да не му създава про ...

"КАЛИАКРА ОТ КАРВУНА"
Исторически роман
Откъс
Чорбаджи Илия вдигна тежка сватба, сватба за чудо и приказ, дори и златен велможа можеше да му завиди.
Беше лето хилядо триста осемдесет и пето след Христа. ...

Ловци на мълнии...
Дъжд от мълнии яростно свети
и дърветата-факли горят...
А в нощта заблудени комети
се разискрят в красив звездопад... ...

Цяла нощ пътувах
в безкрайни светове,
срещнах Шекспир, Вагнер
и Моне.
Всичко бе така красиво - мога ...

Минавах си по главната (във нета),
така спокойно и замислено вървях,
превключила на скорост римотрета,
когато поздрав странен там съзрях…
Пишеше „Здравей, как си, Красота?” ...

ХВЪРЧИЛОТО
на Борис Христов
Отделяйки се плавно
от страха си,
от лепкавите грижи на деня – ...

На довиждане
Тази вечер –
приказна и чудна,
с луната
искам дълго да говоря; ...

Не бе завършил още песента
и публиката ревна като звяр:
"На гарваните имаш наглостта!
Гласът ти е най-лошият кошмар.
Махни се, некадърнико, от тук!"... ...

Едно добро,
дарено от човека,
е мъничка светулка,
сгряваща безкрайното сърце
на другия. ...

Обичаше я, повече от себе си. Ако изобщо беше възможно. Усещаше всяко нейно ухание, всяка болка. Обичаше я, страдаше с нея. Беше пленен от красотата ù, от емоцията, която показваше. Обичаше дъха ù рано сутрин. Тази топлина го караше да настръхва. Нямаше нищо по-хубаво от топлината на тялото ù. Събуж ...

Виж, слънчицето весело се смее,
а птичетата нови песни пеят.
И тъй щастливо пърха сърчицето,
че Първи юни днес е - Празник на детето!
Разпервам свойте мънички ръчички ...

Външната красота започва отвътре
Не се чуваха песните на птичките, а:
… Раз, два, три, номер едно си ти,
четири, пет, шест, ти си добър шеф,
имаш ли парички, даваш ги на всички, ...

Здравейте :) Отдавна чета сайта ви, но чак сега се реших да публикувам нещо свое, написано преди години. Не съм една от вас (поетеса, писателка и т.н....)
Просто искам мнение, критика, ... :) Ето го и него:
Той беше Ти
На днешния ден преди години бях там... Там, където никога не съм мислела, че ще б ...

Знам – каза ù той – ти не си от хората, които просто говорят. Не си от онези, които поради причината, че просто трябва да кажат нещо или нямат какво да кажат…
просто говорят.
Не – каза тя – аз съм от хората, които никога не казват нещата, които трябва. Все крият всичко в себе си и когато дойде точни ...

В някое от миналите си прераждания трябва да съм бил от лявата страна на Разпятието. Разбойникът отляво не е много почитан сред вярващите, поради изявен атеизъм и в този смисъл за него не е предвидено място в „царството небесно”. Неговото присъствие (тоест – моето) се споменава съвсем бегло в еванге ...