Велик е нашият войник...*
...а на България в земята,
във всяко село, всеки град,
във статуя от бронз излята
стои на главният площад ...

I.
Какво бих дала аз за Любовта?
Знам, всичко е лесно на думи.
Но щом дойде болката в гръдта
започват да валят куршуми. ...

Прегърбих купола (на църквата до нас).
В молитвеник дописах, че икони хвърлям.
Безбожна съм (но не към Бога) в този час -
десктопът ми съвсем без Него днес осъмна.
Прекръсти ме порочна (а знаех, че го иска). ...

Нeмска идилия
Пак e вeчeр, и съм у дома.
Лампата унило свeти.
Тeлeвизорът говори сам
за нeщо мноооого важно! ...

Цялата съм черупки от охлюви,
разпадам се на парчета убождане
и падам със стрясък,
ранявам тревата,
която ме хранеше, ...

Когато ти е тъжно,
помисли за мен.
Когато ти е тъжно,
не мисли за мен.
Когато ти е тъжно, ...

Обмислям края
- същ рецидивист,
проникнал да обира
за последно.
Внимателно прелиствам ...

Липсва в душата ми заряд,
няма даже късче радост.
Сам в безмилостния свят -
така минава мойта младост.
Стените, тихи и смирени, ...

Птиче пее
в моето сърце.
Аз съм мълчаливото
дете.
Мога да създам звездички ...

НАТРАПЕНА ФАТАЛНОСТ
Затрупвам тишината прозаична
със зрелища измислени.
Мечти –
в зелено – ...

Когато си отиваш, бъди
тъжен.
Сведи очите си в тъга.
По-добре да ме излъжеш,
за да те запомня така. ...

Докоснахме любовта,
за да я изгубим,
трябваше ли?
Да беше останала
светлина в дните ни, ...

История
Посвещавам на Христо Ботев
и всички, загинали за СВОБОДАТА
на БЪЛГАРИЯ
Нарамвал торбичката с хляба ...

Поуките са консервирани в буркан от спомени.
За съжаление – с бомбирала капачка.
И нравите сега са силно перхидролени,
напук на мозъчната стачка.
Дали ще се намерят ...

Уроци по сценично майсторство
Отношения
..........................................................
Какво и да кажа, ще е късно.
Нощта надникна в прозаичната ми криза. ...

В очите ми греят звезди,
в сърцето ми огън гори,
в душата ми пламна пожар,
а има ли в огъня жар?
Обикнах те, щом те видях, ...

НАЕМНИЦА
Омръзна ми да тичам след тебе.
И празни надежди насън да ловя.
Макар че била си ми жребий.
Ще чуя ли на сърцето зова? ...

Казах ли ти, че не спрях да те обичам,
дори и ти от мен да се отрече?
Не угаснаха лъчите във очите ми,
макар от мене да си толкова далече.
Казах ли ти, че продължих за теб да мисля ...

Не искам много... само в този миг,
във който уморена ще поседнеш,
и тихо, тихо - лунният светлик
с очи към теб отново ще погледне...
... във този миг бих искал да съм там ...

След толкова години пак се срещаме
на същия перон, на който се сбогувахме.
Но този път навън не е горещо
и този път не съм щастлив и влюбен.
Не, този път е както някога, ...

В моя призрак се превърна, в моя студ и празнина,
в моя сянка, в моя мисъл, в най търсена от мен жена.
В моя лудост, в моя дума, във една несбъдната мечта,
в моя трепет, в моя усет, във звездите ярки през нощта.
В моя призрак се превърна, в моя стих и тишина, ...

Съни Старк
Съни Старк е една моя приятелка, с която се запознахме, когато бяхме 3-годишни в детската градина. Макар и тепърва да прохождаше в големия, колкото мрачен, толкова и светъл свят, тя вече беше будна за него и с нетърпение очакваше пътешествието, наречено живот. Ясно си спомням как, докато ...

В цялата лудница на живота се опитвам да намеря някой... Нали? И ти се опита? И пак се провали? Няма да се опитвам да те накарам да се чувстваш по-добре. Няма и да успея. Продължавай и може някой ден да го намериш. Онова - с пеперудите в корема. Онова, което не ти дава да заспиш и с което си пиеш ка ...

... и значи залезът съм аз... К. Кондова
Щом моят ден на клонка се обеси,
пристъпвам в детството като във храм,
където брат ми, тъжен или весел,
е Бог за мама - други аз не знам. ...

Софийска сага 14
Глава единадесета
Беше пролет. В паркове и градини цареше оживление. Детските площадки се чистеха, съоръженията - люлки, пързалки и други, се боядисваха в ярки цветове. Децата се радваха на хубавото време. Стари и млади бяха хвърлили зимните дрехи. Леки като пеперудки в неделното ут ...

И днес сърцето ми не ще издържи
на този натиск да ви гледам така щастливи.
Под дъжд от толкова лъжи
не ми ли стигна, или искам още да боли.
Не ме ли вижда как след тебе погледът ми се обръща ...