Искам ми се да ти кажа нещо,
иска ми се, но защо?
Можеш ли да ми разкажеш нещо
за миналото си с изречение едно.
Дрогата си ти за мене, ...

Слънцето къпе се в капка вода.
Вие се змùята в бяла следа.
Вятър целува вдовици-брези.
Наивна калинка самотно пълзи.
*** ...

Колко пъти се спущах замислен и тих
на душата по слепите улички тесни
до оная сумрачна светая светих*,
пълна с древни скрижали
и бъдещи песни, ...

Бяла нежност
Бяла нежност, нажежена
от целувките на слънцето,
родила се,
за да ме прегърне ...

Броня
Бронята, с която съм навлечен,
е моят начин да се скрия от света,
но не с рицарски доспехи съм облечен -
обгърнат съм със... самота. ...

Среднощна авантюра
Вдъхновение – няма. Пускам си музика в опит да задържа и последната идейка, докато тя се плъзва нежно по върха на пръстите ми и... бяга. „Чакай!” казвам ѝ. „Няма да те нараня”. А тя се смее и продължава да танцува, все по- и по-далеч от мен. Не, не, не! Стой! Смехът ѝ заглъхва, мо ...

Казват, че съм хубава, но мене
змей Горянин тъй не ме открадна,
бях девица, чаках го до време,
ала тясно е в моминска пазва.
Пазиха ме да ме не посегне ...

Сърцето ми два пъти бе разбито,
но това научи ме какво бе обич,
защото с душата си усетих
какво е радост, а в същото време и тъга,
колкото силна и колко слаба мога да бъда, ...

В синевата завинаги,
каквото е било,
отдавна е забравено,
очите ти омагьосаха и тъжно заплакаха,
и сега - ...

Като сянка буреносна
песимизмът в нас нахлува
и самочувствието ни просва,
а самочувствие не се купува.
Сигурно ще дойде време, ...

Случилото се през онази сурова зимна нощ съвсем не бе в противоречие с природата. По-късно забравено, се появяваше от време на време в главата на малцината, свързващи го със дни на необичайни ниски температури. И не случайно. Тогава от седмица студът се бе съюзили с мъглата и не позволяваше на бледи ...

Единственото, което съм искала през целия си живот, е някой да ме обича. Да ме обича такава, каквато съм – много емоционална, експанзивна, трудно владееща емоциите си. Жена, която трудно споделя болките си с другите, особено с онези, които са я наранили. Винаги търсеща разбиране и, за съжаление, твъ ...

На ръба на нощта, само миг преди взрива на утрото,
остави любовта като дрога да плъзне по вените.
Ако ще от потоп тоя свят в този миг да се срути!
Да не би да е само една тая пуста Вселена?
На ръба на нощта помечтай, потръпни, изплачи се. ...

Спести си сълзите,
може да ти потрябват някой ден,
не ги хаби за мен,
аз
не ...

До колко работиш?
Защо го правиш?
Защо теглиш хомота?
Защо не знаеш след себе си какво ще оставиш?
Защо си роб по време на живота? ...

Песни, танци до зори, живот ли беше, или илюзия. Шестнадесет годишни с цигара в ръка, питие на масата и приятели до късни вечери. Училището беше занималня, като ти омръзне, взимаш под ръка дамската си чанта и отиваш в кафенето да изгубиш още час-два, и да си вървиш. Че довечера сме пак цяла компания ...

“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...

[Не ми] липсваш,
[не ми] липсваш [ни] за миг.
Но прости, че те желая
и че ти простих, прости.
Но вече [не] ми липсваш ...

Аромат на борове...
И една малка, нощна...
Ще влезе ли някой през тесния процеп,
за да си вземе звезда – за ,,довиждане”?
Ще пусне ли джаза във своите сънища... ...

Българийо,
това ми стига!
Вечер, в почвата ти плодородна, пръстите си да заровя.
И да се преборя.
Сутрин на изток да погледна, лъчите твои жадно да погълна. ...

Времето, братя, много се измени,
къде, по дяволите, са детските мечти?
Малко са хората, сбъднали мечтите,
повечето бършат си сълзите.
А вие, мамка му, защо спите? ...

Инструментал

Веднъж така се бях разпял под душа –
не ме е еня кой отде ме слуша.
Звъни се, аз обаче не излизам:
отключено е, който е - да влиза!
Съседката вратата ми отвори, ...

Събуждане
Въпреки ранния час, още на началната спирка „петицата“ беше претъпкана,. Стоях до седалките на лявата страна хванала се за месинговата дръжка. От дясната ми страна грамаден мъж беше обърнал гърба си към мен и висеше на кожената дръжка. Пред мен възрастна жена с чанти и торби заемаше простр ...

Las dos piernas Двата крачола
El día y la noche son las dos piernas Денят и нощта са двата крачола
del pantalón del tiempo. на панталона на времето.
Se lo pone para que no este desnudo, mientras Навлича го, за да не ходи голо,
ande por el universo. когато върви през Вселената. ...

Завърши в татуирана тишина
и тежко дихание
Пролетта му посади минзухари
Зимата - галон ирландско
Сега спи до цинковите си ...

Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...

Когато някой
стъпва тихо
по земята,
когато идват
радостта и свободата, ...

Не се сбогувай.
Днес е пълнолуние.
Луната ще те сграбчи
с ярки длани...
Пропуква се небето от усилие ...

Паяжина тънка от сребърни лъчи,
луната бялата пътека озарява
и двама с теб, изгубени в мечти,
се носим леко, а нощта ни поздравява.
Звездите загадъчно ни се усмихват, ...

С терзания поливах чувства...
От тях поникна нашата любов.
Израсна и разцъфна цяла-
запълни чак и хоризонта нов.
Откъснах всичките цветчета. ...

Спокоен сън
Снощи сънувах сън, хубав сън.
Господ застана пред мен,
с някакъв блясък бе озарен,
но видът му бе замъглен! ...

Ах, тези мисли!
Спомени обгръщат като с роба
- нашите сърца, тела, души,
тайничко притеглят небосвода,
мисълта по-малко да се утеши! ...

Усетих студ и... лятото изстина!
Каква нелепа Божия шега!
Не исках любовта да си замине,
но тя затвори пътната врата!
Кога ли пак и где ли ще я срещна?! ...

Кой каза, че не плачат
мъжете с очи?
Не ронели сълзи!
Те твърди са били
като гранитени скали. ...

Посвещавам на Ванина с обич!
Чувам хор на щурчета, запели
от градинката малка пред входа:
неуморни, решителни, смели –
дръзки късчета „чиста” природа! ...

Къде си, татко? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах
и извървях небесните маршрути.
А днес се припознах. Така направо, ...

Рухнаха преградите!
Събори ги чукът огромен
на моето ръждясало сърце.
Пред мен стоиш - едно мечтание -
със аромат на сутрешно кафе. ...

Бавно пада мрак и нощта
спуска се тъжно пленена,
уморена напевно шепти
как не искам, а мисля за тебе.
С болка заключвам сърцето си, ...

Синът ми спи
и зайче плюшено прегръща,
усмихва се на нещо свое във съня
и тъй във ангел се превръща,
готов да сбъдне нечия мечта. ...