на Б.
Тя бе красива, но напълно невъзможна.
Той - рицар във ръждясали доспехи.
Целувките ù - дяволски безбожни,
по нрав тя беше вълк във овчи дрехи. ...

Минават дни, месеци... нижат се годините безспирно, но в сърцето ми оставаш ти. Спомените избледняват, но надеждите са още там, дори по-силни от преди.
Какъв ли е животът ти сега? Щастлив ли си? Питам се понякога...
Но отговор няма, тишината не говори, тя само слуша и запомня.
Същата онази тишина, к ...

Вечен сън
В тая мрачна вечер скита из гората сам-сама
и странни звуци шепнат ù сега.
В черните окови редом се редят брезите
като бели призраци в нощта. ...

Той седеше на едно прекрасно открито пространство и гледаше как Слънцето залязва. Гледаше го и се питаше как бе стигнал до тук, но не ставаше въпрос за това къде се намира, а за положението, в което се намира. Това открито пространство беше една селска ливада, която му напомняше за ранните му безгри ...

Войн на Пътя
Тих и самотен
е Пътят на Война.
Той воюва с дух,
сърце и душа. ...

Още една тъжна любов си отива.
Тя си знаеше, че така ще се случи.
Светът с ръка очите си скрива.
(Тук вече нямам какво да получа.)
Тя ще бърза към други любови навярно - ...

Откакто се помня
все тебе прегръщам.
Където да бъда -
при тебе се връщам.
И все те прелиствам ...

Ще дойда при теб,
вървя, вървя но само в съня те докосвам.
Откривам щастието скрито
под лъзглавницата мека
само, само в съня. ...

Нарисувах море, небе и звезди
и любов - както ти ме научи.
С думи красиви, без платна и бои -
после чаках любовта да се случи.
Бои си събирах от ранни зори, ...

Заведи ме там, където
дават прошка на сърцето,
а пък аз ще ти намеря
златна рибка след вечеря.
Ти не гледай, че съм малка, ...

Случайно или пък въобще,
момичето видя момче
и спомени го връхлетяха
за онова, което бяха...
А бяха влюбени деца ...

Любов
Защо ли... всеки
ползва думи непознати?
Защо ли...
бебето спира своя плач... ...

Не се страхувам ти да ме докоснеш,
не ме боли от повечето допири,
не ме скверниш, но омагьосваш,
попиваш бавно, чак до костите...
Не се страхувам пак да те попитам ...

Една лятна нощ с Луна в Девин
Раздрала облаците сиво-черни
търкулна се възпълната Луна
и омота във сенките вечерни
небрежно разпиляна светлина... ...

Некакви никакви,
скрити зад никове,
ръсят със напъни мозък без гънки.
И как да го кажа -
не ще ги откажа, ...

Едни очи обичам и желая,
непрестанно споменавам тях.
За тез очи отдавна си мечтая,
макар и да е грях.
Едни очи нахлуваха в ума ми, ...

От време на време
Игра на думи
В този временен свят.
В това временно време.
В гладния за обич град, ...

Как искам ти част от мене да станеш
и вечно да те нося в себе си някъде.
Прашинка от теб при мен да оставиш,
да те имам, усещам и виждам навсякъде.
Един капан за сънища ми остави, ...

В Сирия - жестока война.
"Бунтовници" нападат таз страна.
Западът подкрепя ислямисти.
Толкова ли им е приятно там да управляват терористи?
Да подкрепят Ал Кайда не се свенят. ...

Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...

Изневиделица се появи, опи живота ми,
като резервен парашут отвори ми
най-пъстроликите усмихнати простори,
приземих се там - щастлива пред свода им.
Пробудих се и запечатах моя свят на длан, ...

От другата страна на младостта
старостта е смирена и търпелива,
на дъното на чашата е радостта,
препълнена от тъга и прелива.
От другата страна на любовта нова ...

На моята втора и последна в земния ми път любов
Разходка
Не ще останеш вече никога сама,
надвесена над книгата си, без да мигнеш,
защото ще напусна моята страна, ...

Седя, а не искам. Стоя, но не трябва. Искам, но не може.
Искам да се преоткрия в отражението ти.
Искам да впечатлявам, вълнувам, откроявам, но само теб.
Искам да изчезна, да се скрия, да се изпаря. Далеч оттук. По високи, непроходими планини или в големи поля, там, където ще намеря себе си в твоите ...

Към една страна далечна,
дето лятото е вечно,
студ земята не сковава,
бял снежец не завалява,
тръгват тъжни и без песен ...

За творчество са нужни здрави нерви.
Но не "война на нервите" е то –
когато в мрака плъзнат грижи черни,
безсънието става божество.
Оголен нерв – опъната тетива – ...

"Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез" - така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя сякаш беше престанала да ги вижда.
Годините се нижеха една ...

Крилете ми, със детските пера,
убиват ми под шарената риза,
уж цял живот се уча да летя,
а все насреща ветрове излизат...
Животът ме примамва с куп мечти ...

Припрян бях, казваш, че те обикнах,
че исках щастие за нас,
че не ти оставих време да преодолееш
предразсъдъците на глупостта!
Нима необходимо ни е много време, ...