ОБИДНО
Каква ти справедливост!
Ще изчезна
и аз от този свят несправедлив;
сред слънчев ден или сред вечер звездна – ...

7 ЛЯТО
В морето синьо
погледът се носи…
До хоризонта е
разплискана вода. ...

Цялата съм изплетена от вълнения
Цялата съм изплетена от вълнения,
като къдрав облак сякаш пак летя.
Досущ приличам на моите умения
да направлявам мисълта си с песента. ...

Кротко на моето рамо облегната,
сваляш последното свое сребро.
Блясва във въздуха светлина аметистова,
облечена в страх и стенания сто...
И чакаш последната глътка човешка, ...

И даже и да се пролее гъста кръв от тъжен спомен,
дори и по асфалта отпечатана, с пороен дъжд... ще се отмие.
Но жива и непреодолимо жилава е силата на рана - без любов бездомна,
която дълго ни тежи и чака ни, в обятията си взаимни - да се преоткрием...

Реквием
Душата ми пее.
Плющи дъждът по перваза
на прозореца празен.
Гълъб самотен ме гледа ...

Културната ми фобия заглъхва.
В екрана мигат само две черти.
В сумрака на премръзналите пръсти...
Там... Сляпо отражение гори.
Запалвам свещ, отчаяна и бледа, ...

Не искаш да ги четеш напук,
но поне един от тях задръж,
стиховете на един самоук –
не изгаряй всички наведнъж.
Чрез стиховете сърцето тъжи ...

А тя изобщо не подозираше, че момчето, което беше срещала няколко пъти в градския транспорт и на улицата, би могло да заеме такава голяма част от сърцето ù... Един ден, докато вървеше към вкъщи, загледана в своя телефон, вдигна главата си и го видя, вървейки в различни посоки обаче, погледите им не ...

Тези заеми тежки
предизвикват в мен
мъки нечовешки,
нощ и ден
не спирам да плача, ...

Кажете, г-н Възрастен господин!
Къде отивате с това Младо Момиче?
Сега не зная... Но съм сигурен, че искам я да отведа някъде... Където е топло и светло. През толкова студ е преминала. През толкова страшни загуби. А е успяла да съхрани чисто и нежно сърцето си. Там може да има и много хора. Може и д ...

За любовта към ближния...
(една почти библейска история)
Историята дето ще разкажа
не трябва да се слуша от деца,
защото не измислен е типажа ...

Тъй както славеят брои
звездите по небето южно,
докато в ледени бои
родината да спи е нужно,
и със сърцето си чете ...

Днес реших, ей така, с настроение,
да създам за теб едно стихотворение.
Ще вложа хъс и умение във всяко едно изречение,
пък дано разбереш, без съмнение, че чувствам към тебе влечение.
Добил ли си впечатление, ...

от суеверие
винаги натиска десния бутон
и слиза няколко атома по-надолу
в еволюцията на нравите
докато размества местата ...

До мен той не лежи, не наднича
в сърцето с тихо пулсиране.
То днес само тъжи. И изстива.
Чувствам му лекото спиране.
И чезна след прегръдка. От кактус. ...

Едно момиче така те обичаше,
дари ти своята любов и тъга.
То до живот ти се вричаше,
дори тънеше то в самота.
Вече е късно, ти си далеч, ...

Според една легенда хората, обединени, станали толкова силни, че се опитали да построят стълба до небето. Бог се ядосал и ги спрял. За да не се опитат отново, Бог ги разделил на сравнително малки групи, наречени народи, давайки на всеки народ различен език.
Думите могат да са по-болезнени и от много ...

И днес, както всяка сутрин включих компютъра, за да мога докато си пия кафето да проверя съобщенията си в мрежата. Влизам в Мрежата и първото, което чета е -
Музата ми, преди дни поиска отпуска.
Няма как, ще трябва да я пусна.
Като причина изтъкна Великите пости,
била понапълняла, изглеждала отпусната. ...

Безсъницата е постоянна.
Усещането е от гибел до безтегловност.
Останалите мисли са осакатени.
Желанието е безпощадно.
Надеждата е от инат. ...

За живота, любовта и… още нещо
За толкова мечти се молих тихо
и толкова сълзи за тях пророних.
За грешки чужди мразех се открито,
вината от сърцето си прогоних. ...

Възкръсване
Душите спят, окъпани в мълчание,
някак освежени след дъжда,
в очакване на Божието Обещание
за жадуваната свобода. ...

Беше надвечер. Възрастната жена, потропвайки с бастунчето си, се качи внимателно в автобуса. Поогледа се за празна седалка и като не можа да намери, се прилепи към металната колонка и я прегърна за по-голяма сигурност. Никой от седящите не се помръдна. Даже умишлено отклониха глава, за да се направя ...

Когато те погледна
във мечтите,
аз виждам най-красивия събрат.
Еднакви са
копнежите и устремът ни. ...

Животът: изгреви и залези
В битка
със себе си и света
осъзнаваме, че животът ни
е мигове от ...

Веднъж ли спираха до мене,
веднъж ли плачещи тешах?
Отиваха си утешени,
от раните им аз кървях.
Под облаците превалява, ...

Не искам тишина -
тя ме подлудява!
Не искам самота -
връща ме към спомените тя!
Животът сив е - ...

Докато върях към вкъщи в един студен ден след училище... видях човек, на около 70-73 години, вървеше бавно, сякаш видял всичко от живота и останал без капка надежда за утрешния ден... Той се оглеждаше, явно търсеше нещо, но не знаеше дали това, което наистина търси, не се крие там някъде в сърцето м ...

Няма на твоите устни място вече за мен,
в очите ти танцува безразлична сянка,
борбата за сърцето ти свършва в този ден,
аз забравям теб, ти забравяш мен.
Забрави ме, както денят забравя нощта, ...

(В памет на един невероятен човек!)
Навън ехти красивото небе,
от празнични надежди озарено.
От болка плаче моето сърце,
че си отиде то е наранено... ...

Душа за продам имам
и на пазара аз отивам.
Там шатра ще опъна
и цена ще ù поискам.
Тя с пари се не купува, ...

Не струва, господа, главата ми -
колкото кратуната на мутра.
Ни колкото полукълбата
на елитна проститутка...
Не струвам - колкото поддръжката ...

ХИМН НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ
О, нека днес възпеем със поклон
на здравето храбрите воини,
които се борят със болест и стон,
та ние да бъдем спокойни! ...

(А) Познатото е обективното, т. е. рефлектното.
(Б) Трансценденталният субект е:
- най-общото (сетното) условие за обективност (рефлексия);
- и е непознаваем;
- и е не повече, отколкото насъщно да важи. ...

СБОГУВАНЕ
Не бързайте!
Не си отивам още.
И нямам бърза работа отвъд.
Добре се храня, спя спокойно нощем – ...

ЛЪЖА И ИСТИНА
Не знам какво видя ти в мене,
не знам какво видях в тебе аз.
Но факт е, че тъй бързо и без време
разпалихме такава страст. ...