Манастирът на Папаз дере беше твърде тих тази вечер. Не се чуваха никакви шумове, нищо, което да е различно от обичайните кротки вечери. Отчетата отдавна си бяха легнали по килиите, дори отец Методий, който обикновено разнасяше интриги вечерно време. Димитраки беше заключил отрано портите по нарежда ...

текст, музика и изпълнение: М. Цветански

Светът великолепен е във моите очи.
Небето свежо кани ме във свойта бездна.
А как прекрасни са и лунните лъчи,
които озаряват нощем равнината звездна!
И всички хора аз обикнах на Земята. ...

Лека нощ, Петуния вечерна,
заспи красива и спокойна.
Мечо ще те пази нощем,
затова и ти сънувай война!
Този малчуган, рицар плюшен, ...

И когато си тръгне денят
и не можеш да чакаш до после
и вали като пролетен цвят
тишината, ще дойда на гости.
Без покана ще дойда в съня ти, ...

В сезоните
Краят на Септември наближава,
влязохме във ритъма на Есента,
всеки месец с Тайни ни Дарява -
много Истини, Надежди, Синева. ...

Аз съм грозен убиец
с празен ум и тъпо лице,
Аз съм една луда със брадва,
без спомени и с болно сърце,
Аз съм малко, нещастно дете ...

Дядо
С последни сили мълком се изправи.
Усмихна се, а сетне зарида.
Сълзите си избърса във ръкава,
държейки снимка стара във ръка. ...

Вече съм старо дърво.
Всички клони изсъхват.
Няма листа. За какво?!
Всички връзки пресъхват.
Птици не правят гнезда. ...

Сонет от Сам Смол и Иван Дракалиев
Лондон-Амстердам Глобал Проджект 01.09.2012

Като строфи митично
се повтарят логично
два сезона със ритъм на шлагерна песен.
И вървим през просото -
все напряко, защото ...

Включил съм сърцето си днес,
но не знам накъде съм тръгнал с него.
В шест и десет без
- едва ли да бера его.
Не паснах на пъзела ...

ИЗМАМНИ НАДЕЖДИ
Измамни надежди
в мен още горят.
Към теб ме повеждат
в неравния път. ...

Август си отива. Тръгват щъркели.
Тръгват самолети и приятели.
Малко плаках, много ги прегръщах.
В края лятото е залезно.
Времето ми ги отне набързо. ...

Сърцето има своите минути,
по гребена на пулса балансиращи.
Ако една от тях света му срути,
ще му е все едно какво му липсва.
Ще му е все едно за океана ...

Сърцето ти – самотно – отлетя
при две красиви, грейнали очи.
Отиде чак накрая на света,
а моето остави да тъжи.
На две разсече го с един замах, ...

В Банкя Tиква вирее.
По улиците Веселин Маринов пее.
Откриват нова, Бойко лента реже.
На рекетирани се ежи.
Свързан е със трийсет убийства неразкрити. ...

"Не искам да съм част от живота ти, нито ти от моя, под никаква форма - нито като приятел, нито като познат“, кънти в главата ми...
Да, изрекох ги, Аз, жената, която не е спряла да те обича. И това от обич го казвам и съвсем сериозна бях. И не, за да укротя разяреното си женско ЕГО, да запълня дупки ...

Разказ, създаден с някой, когото много уважавам - Донко Найденов
Беше сребриста лунна вечер. Вятърът леко подухваше клоните на близките дървета, а топлото му дихание събуждаше приятни душевни усещания. Гората сякаш бе покрита с белезникава светлина. Наоколо беше толкова чисто, сякаш не природа, а ше ...

Някъде в прииждащата старост
моите желания ще стихнат.
В кожа на изпушена цигара
тръпката за близост ще изписка.
Тихо и коварно, по терлички ...

ДУМИ
Не ни са нужни много думи -
те често звън са, празен звук,
понявга ни заливат с глуми,
а всеки иска да е чут. ...

Напих се здраво, 'все едно... говедо,
у кръчмата на оня дедо Мите,
па после бързо хукнах кат' торпедо,
да не ме дирят наш'те по нощите.
По пътя аз видях площадец малък ...

Потропваха дъждовни капчици по ламаринения перваз, който дядо беше построил набързо.
Под него висяха гердани от лукови глави и чесън. Грижовно баба се беше постарала да ги сплете на плитка.
Ухаеше на тютюневи листа.
Клоните на смокиновото дърво бяха натежали от плод.
Утре щях да ги събера. ...

По стъпките на Времето вървя
и прахуляк косите ми посипва...
Като от рана дните си кървя.
И пясъка във Космоса разсипвам.
От всякакви несгоди съм на кръст. ...

Изправих се за пореден път срещу тъгата,
лицето ù зловещо аз видях отново.
Тя и болката ми е добре позната,
но сърцето пак да страда бе готово.
Изправих се и тя мрачно ме погледна, ...

Етикетите... Те са навсякъде около нас. Модно течение, което отдавна е отнесло на стотици светлинни години човечеството от реалността. Те са бичът на новото, чумата на 21 век. Хората им се подчиняват раболепно и вярват, че те определят съдържанието. Лепнати са по всички места, които можете да си пре ...

„И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.”
Битие 1:3
1.
Войниците патрулираха по маршрута на Зона две, образували обичайната обходна колона. Първи бе десетник Крис Хейнс, втори редник Ханс Бек и най-отзад се мъкнеше Каин Андерсън – и тримата от охранителната рота, разположена в секретната нау ...

Живот обичан
Извървяният път не се повтаря.
Дните, преминали заключени
завинаги във времето,
лежат уморени, незабравени. ...

От дъното искам да се изправя,
оттам само ако можех да кажа,
че Адът би бил по-добро място,
а Рая - вече го няма.
От дъното ще се изправя ...

Слънцето спи
в прегръдката ми
и сънува, че се любя
със Змея Горянин.
Напоследък чувствата ми ...

Когато те обичам, не вали
и тъмните нюанси избледняват
от дните ми,
горещо е, мълчим
и се опитваме да се удавим ...