Какво от туй, че няма да ме има
след ден, след два,
дори след векове,
нали създадох своята градина,
в която разцъфтяха цветове? ...

трамваят за гарата
отива до гробищата
минавайки покрай болница
пред която бащите очакват
с цветя свойте бебета ...

Някога ще се случи вълшебство
и безличните ни, сиви светове
неизбежно ще се срещнат.
Ще си кажем с теб "Здравей".
Ще целуна топлите ти устни, ...

БОГ МОЙ
“О, мой Боже, правий Боже –
не Ти, що си в небесата...”
Христо БОТЕВ
...Е, днес и тук не става реч за вас – ...

Помолих те да останеш - не пожела. И трепереше, когато те гушнах.
Такава те помня - крехка и нежна, до счупване - порцелан.
После автобусът потегли. В живота ти нямаше вече място за мен.
Тръгвам, изкормен арлекин от парцали. Влизам някъде.
Още неседнал, показвам с палец на бармана да налее коняк. ...

-----
Мъжете ми... в угаснали сияния,
възпяват болка с плачещи китари.
Потъват във самотно упование,
разбрали, че за теб часът удари. ...

Грозно е, мили дами, да правите това! Изключително грозно!
Петък вечер. Слънцето тъкмо залязва – красота. Лека-полека и последните слънчеви лъчи се скриват зад величествено издигащата се Витоша. Парк с идеалния изглед към планината. И сбогуване с поредния изминал ден от април. Човек да има очи за пр ...

Очите ти - море,
в което аз русалка съм,
косите ти - златен пясък,
на който аз полегнала съм
и чакам ласките ...

Денят е изпразнен от смисъл. Стаите са глухи и нощите също. Чувството е болезнено. Има само една мисъл и тя причинява болка, мисълта, че всичко приключи. Опитвам дъх да си поема, а не мога, свикнах да дишам едвам. Няма утре, няма и вчера. А сега ли? Сега е неопределено и смущаващо подтискащо. Стаите ...

Кой казва, че младостта си отива
Кой казва,че младостта си отива,
кой казва ми това?
Глава белокоса покрила
на мъдрост велика една. ...

Боли ме, знай, че ме подлъгваш само,
подпирайки се нежно пак на мойто рамо...
Напразно даваш, знай, на мен надежди -
да бъда твоя бляскав рицар във одежди!
И чудя се какво да правя? ...

Към мен пристъпваш предпазливо
и плахо галиш моето лице.
Обичаш ме тихо и свенливо,
едва докосваш моите ръце.
Защо със страст не ме целунеш ...

Новото прегръщам -
не харесвам
и не искам.
То боде
и драска, ...

С Любов и от Душа желайте,
творете живота свой
и Бог подава рамо да е хубав той!
Мечтите свои изживейте,
сега, в реалността, ...

Спаси каквото е останало от мен
На леглото простряно
Цялото ми детство чака
Да бъде разказано
А аз съм тук ...

С обич към откровените Откровенци!
Леле, мале!
Че се мре!
А па я съм още млада!!!
И съм убава!!! ...

В леглото ми се гонят пеперуди,
на пода бродят приказните феи...
Заспах ли...? Или се събудих?!
Стените ми приличат на алеи.
И гледам чистите прозорци, ...

Слънцето уморено в облаци черни потъна,
усмивките ни в печален щрих превърна,
дори звездите потърсиха друга Вселена,
нямаше и помен от светлина блажена.
Само белите скали чернееха в нощта ...

Ще дойда скоро. Вярваш ли? Нима
не знаеш - в бъдещето ти изгрявам.
Не виждам в теб или във мен вина -
вървим един към друг по път-жарава.
Страхуваш ли се вече? Не, недей! ...

Не разбираш ли,
толкова е просто.
Когато се намръщиш,
озъбени облаци
покриват небето ми, ...

*
Къс тишина,
забравен сред тревата.
Пролетен сняг.

Не бягай от Любовта.
Не унищожавай и малкото добро чувство, което си запазил/а към него или към нея.
Не казвай на висок глас: Махай се!
когато душата ти е разкъсана на парчета...
Не бягай от Любовта. ...

Как животът бил е нехубав?
Изневярата е толкова красива,
щом в инстинкта си, наивно глупав,
човек във другия - човек намира.
И как мрачното небе е грозно, ...

През тази чудна утрин станах, излязох навън, огледах се и... се ококорих... Бяха се случили доста странни случки...
Сякаш всичко се бе объркало тотално и бях попаднал в Страната на Странностите и Чудесиите...
Котката ни се беше окучила... Отбих се у съседката и що да видя - кучката ù се окотила... А ...

Но не забравям
Откъде тръгнахме…
Не знам много ли, малко ли са летата, които донасипаха преспите сняг в косите ти... Годините не само умножиха, но и очовечиха твоите читатели, и то главно онези, които успяха реално да се потопят в нежните вълни и ритми на сърчицето ти... Които вдъхновено черпеха от ...

Българин
Странник. Конник. Ездач.
Воин на Пътя.
Клетва и цел.
И боен зов. ...

Точно когато смяташ, че си го забравил, и той изниква в съзнанието ти като видение. Макар че чувството вече не е същото, по-скоро той е призрак, избледняващ пасаж от лентата и все пак те боли. Защо? Защо този крехък образ, съставен от няколко клечки илюзия и прозрачен като пара, се е загнездил в гла ...

Fusion

ЩАСТИЕ
Дървената колиба,
постлала килим
от алени божури,
повтаря онази съдба ...

Трудно е...
Започвам... Спирам... Продължавам.
На чувствата си се уповавам.
Милиони пъти спирам,
утеха не намирам. ...

Разговор с реката
Хей, река, кажи ми ти,
отде идеш, как се появи,
как намери път към тука,
без да знаеш ти маршрута. ...

Не спира да я вика денонощно.
Душичката му – колко? – перушинка!
Откъде извади за гласа си мощ
във вейчиците вкопчената чинка!
Дъх не си поема, та дори за миг! ...

В онази нощ, преди снегът да погребе земята,
преди на жиците телата да изстенат в до мажор
и вятърът преди да раздере със вой платната
на една почти забравена любов, преди във хор
да гракнат мислите ми като ято черни гарвани, ...

Цветулки
на Нанси - една петгодишна вълшебница, която рисува
невероятно, пише стихове и съчинява красиви песни
Трептят цветулки, пролетният вятър
ги гали със невидими ръце ...

Много често дори не осъзнаваме колко късмет имаме. Да се родим точно тук, точно сега! Не винаги България е била родината, която искаме да бъде, не винаги тя на дава това, което заслужаваме. Но като се случи нещо, осъзнаваме какво точно значи тя за нас.
Лично за мен, родината не е само лошият живот, ...

Ти си в светлината,
аз съм в тъмнината,
гледам небесата,
обзема ме тъгата.
Мечтая да полетя ...

Потъвам в онова вълшебно време
на удивление блажено от живота,
със радостта (наивната) на бебе,
без страх, ликувам, без посока...
Прощаваща, обичаща се, нова, ...