Сълзичка,
нежност мечтана,
време поискано,
как наричаше миговете,
които бленувахме, ...

Защо се нараняваме взаимно?
Коя съм аз за теб?
Какво знаеш за мен?
Познаваш ли мечтите ми,
знаеш ли страховете ми? ...

Голямото размръзване дочакахме.
Накрая на ледниковия период,
в началото на голямото топене,
шеметно се завърта планетата.
Топло ручейче - будна мисъл - ...

Един злокобен трус
всичко в мен разтресе,
рухнах изведнъж
от болката и стреса.
Сега съм жив труп - ...

Време ми е да се прибера при себе си.
Да послушам малко тишина.
Делникът ми с паяжина ребуси
омотал е всички сетива.
Време ми е в себе си да вляза. ...

„Прави добро, за да ти се връща добро“
Добро. Дума, която употребяваме всеки ден. Използваме я в много и различни ситуации. На ден поне по няколко пъти я изричаме или прочитаме. И все пак какво означава тая проста дума „Добро“ и заслужава ли си да правим добро на другите?
Несъмнено свързваме „доброт ...

Рана от ляво
През времето минавах забързана, задъхана.
С венец от рози, напоен с мечти.
Изгрева загърбвах, подминавах залеза...
Не спирах, не поглеждах ...

ЕМИГРАНТСКА
Защо ли те сънуваме, Родино,
и чакаме при тебе да се върнем?
Дали заради старото ти вино,
или пък хубостта ти пак да зърнем? ...

В окото на синчец
трепти зачатие.
Утробно приютена красота.
Дихание на пролет
и разпятие ...

Като от вихър отнесени
Нека винаги свежа роса от капчици нежност
всяка сутрин да пада от теб по сърцето ми,
да чувствам аз ден и нощ принадлежност,
за да не тръгне душата ми тайно по диви гори! ...

Ще пребъде Земята–
вместо лента от креп
пак ще носи вселенски
ореол от звезди!
Не, светът не е свършил– ...

Червената шапчица и Вълка
Къде са ти, Вълчо, ушите големи
и зъбите - остри и здрави?
И тези очи, мило вперени в мене...
Че ти ми приличаш на баба! ...

С душа като ангел чиста,
ти - пеперуда, кацна до мен.
Изчезва всяка тревога вълниста.
От мрака чувствам се спасен.
Озариха ме слънчеви лъчи... ...

Слънцето изгрява. Нов ден, ново начало.
Промяна в съзнанието, желание за добрини.
Сърце чисто и мъдро, дълбоко съзнало,
че в този свят вече няма място за злини!

Отвори се, отвори се, врата!
Не оставай смълчана и глуха.
Нося тежка надежа, но тя
май е безплодна и суха.
Още диша в ключалката сън, ...

Името ти е Дженифър и си на 16, живееш в България заедно със семейството си. Да, името ти е необичайно, но това е така, защото майка ти е от България, а баща ти - от Великобритания. Бяха пробвали да живеят в родината на баща ти, но майка ти предпочела да се върнат в България. Е, както и да е. Беше с ...

С тялото си плътно те завивам.
Нежно нашите души се сливат.
Всяка капка от любов попивам.
Чувствата ми в теб се вливат...
Гларусите поздравяват ни със крясък. ...

Аз трябва да те пусна да вървиш!
Ти имаш път пред теб! И знам - не бива,
макар да ме боли (а как боли!!!),
на него да заставам! И разбирам,
че имаш пълно право да мълчиш! ...

Нито Земята,
ни гравитацията
без теб – ябълко.
Лятна нощ.
В песента на щурците – ...

Винаги, когато чуеш тази музика,
ще си спомняш за мене с тъга,
ще те притискат спомени събудени,
ще нахлува в Душата ти празнота.
Ще се почувстваш изгубен и остарял, ...

Преди векове и ери.
Племе с име на богове,
предрекло съдбоносния
край на нашата планета
Земя. ...

Като крадец на прага ми застана,
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени, ...

"В полунощ светът мирише на звезди."
Ремарк
...
Сънувах сън.
А тишината на празната стая, ...

В този дъжд се заслушах...
Как напевно вали -
и размива грима по лицето на мрака.
Дълго, дълго бе суша.
Праведни сме били, ...

Така ми се влюбва, разбираш ли?
Във твоите пъстри очи,
които съня ми разбиват
и палят в небето звезди.
Така ми се влюбва в умората, ...

Този разказ публикувах в списание "Пламък" преди години (Споко, няма да си търсят авторските права!). Като си помисля това си бе и си остава пробив на една подценявана тематика в едно наистина елитно литературно списание.
Но да се върна към него ме накара не спомена за публикацията, а един разказ на ...

Душите им – събраха ги за клада,
кресливо някой стряскаше: Пали!
Горките, не разбираха, че страдат
и огънят, щом - с пурпурен език,
погълне ги, с неистова наслада, ...

Аз тъй живях като човече и магия.
Душа в грях - трева за орисия.
Без въздух, без усмивки или падащи листа.
Жалки въздишки на сиротната душа.
Стиховете са една заемка, ...

Върба
Върба поникна в храсталака
без свои сродни в пустошта,
с тъга поглеждала в полята -
там расли сродни по душа. ...