Рана от ляво
През времето минавах забързана, задъхана.
С венец от рози, напоен с мечти.
Изгрева загърбвах, подминавах залеза...
Не спирах, не поглеждах ...

ЕМИГРАНТСКА
Защо ли те сънуваме, Родино,
и чакаме при тебе да се върнем?
Дали заради старото ти вино,
или пък хубостта ти пак да зърнем? ...

В окото на синчец
трепти зачатие.
Утробно приютена красота.
Дихание на пролет
и разпятие ...

Като от вихър отнесени
Нека винаги свежа роса от капчици нежност
всяка сутрин да пада от теб по сърцето ми,
да чувствам аз ден и нощ принадлежност,
за да не тръгне душата ми тайно по диви гори! ...

Ще пребъде Земята–
вместо лента от креп
пак ще носи вселенски
ореол от звезди!
Не, светът не е свършил– ...

Червената шапчица и Вълка
Къде са ти, Вълчо, ушите големи
и зъбите - остри и здрави?
И тези очи, мило вперени в мене...
Че ти ми приличаш на баба! ...

С душа като ангел чиста,
ти - пеперуда, кацна до мен.
Изчезва всяка тревога вълниста.
От мрака чувствам се спасен.
Озариха ме слънчеви лъчи... ...

Слънцето изгрява. Нов ден, ново начало.
Промяна в съзнанието, желание за добрини.
Сърце чисто и мъдро, дълбоко съзнало,
че в този свят вече няма място за злини!

Отвори се, отвори се, врата!
Не оставай смълчана и глуха.
Нося тежка надежа, но тя
май е безплодна и суха.
Още диша в ключалката сън, ...

Името ти е Дженифър и си на 16, живееш в България заедно със семейството си. Да, името ти е необичайно, но това е така, защото майка ти е от България, а баща ти - от Великобритания. Бяха пробвали да живеят в родината на баща ти, но майка ти предпочела да се върнат в България. Е, както и да е. Беше с ...

С тялото си плътно те завивам.
Нежно нашите души се сливат.
Всяка капка от любов попивам.
Чувствата ми в теб се вливат...
Гларусите поздравяват ни със крясък. ...

Аз трябва да те пусна да вървиш!
Ти имаш път пред теб! И знам - не бива,
макар да ме боли (а как боли!!!),
на него да заставам! И разбирам,
че имаш пълно право да мълчиш! ...

Нито Земята,
ни гравитацията
без теб – ябълко.
Лятна нощ.
В песента на щурците – ...

Винаги, когато чуеш тази музика,
ще си спомняш за мене с тъга,
ще те притискат спомени събудени,
ще нахлува в Душата ти празнота.
Ще се почувстваш изгубен и остарял, ...

Преди векове и ери.
Племе с име на богове,
предрекло съдбоносния
край на нашата планета
Земя. ...

Като крадец на прага ми застана,
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени, ...

"В полунощ светът мирише на звезди."
Ремарк
...
Сънувах сън.
А тишината на празната стая, ...

В този дъжд се заслушах...
Как напевно вали -
и размива грима по лицето на мрака.
Дълго, дълго бе суша.
Праведни сме били, ...

Така ми се влюбва, разбираш ли?
Във твоите пъстри очи,
които съня ми разбиват
и палят в небето звезди.
Така ми се влюбва в умората, ...

Този разказ публикувах в списание "Пламък" преди години (Споко, няма да си търсят авторските права!). Като си помисля това си бе и си остава пробив на една подценявана тематика в едно наистина елитно литературно списание.
Но да се върна към него ме накара не спомена за публикацията, а един разказ на ...

Душите им – събраха ги за клада,
кресливо някой стряскаше: Пали!
Горките, не разбираха, че страдат
и огънят, щом - с пурпурен език,
погълне ги, с неистова наслада, ...

Аз тъй живях като човече и магия.
Душа в грях - трева за орисия.
Без въздух, без усмивки или падащи листа.
Жалки въздишки на сиротната душа.
Стиховете са една заемка, ...

Върба
Върба поникна в храсталака
без свои сродни в пустошта,
с тъга поглеждала в полята -
там расли сродни по душа. ...

***
Свян и подивяла страст – това си,
награда за избрани рицари.
За мене – неродèно щастие
и тъжна, но красива приказка. ...

Беше следобед, по-сух и от хляб за подавка.
Залез клиширано къпеше в злато града.
Медно блестяха, прелели от шума, канавките
в онзи следобед, във който пред него се спря.
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря. ...

Годините безмилостно минават
и на вратата чука старостта.
Децата - родните гнезда оставят
и аз със мислите си съм сама...
А мислите, надеждите, мечтите ...

"Милиони звезди в нощта,
като хиляди песъчинки.
Изгряват и гаснат сега...
Коя съм аз?!
Еднакви са всички…" ...

БЪДЕЩЕТО С МЪДРОСТ ДА НАПИШЕМ
На 3 юли 2008 г. София се разлюля
от взривовете на запалени боеприпаси.
Небето се събуждаше за изгрев,
събрало своя страх в една въздишка, ...

Защото поетът е с нежна душа
на отишлите си рано поети:
Петя Дубарова
Пеньо Пенев
Димчо Дебелянов ...

Знаеш ли колко сама бях?
Знаеш ли колко болка преживях?
Животът ми се преобърна в онзи ден,
когато погледът си спря в(ъв) мен.
В сънищата ми нахлуваш нежно, ...

Звездите
тихо стъпват
по земята.
Не искат
болка, ...

Копнеж по моето село
Копнял съм аз с копнежа на селата,
защото мляко там съм забозал.
Макар че се загубих във мъглата
и другаде получих своя дял! ...

Из ведро заваля. И чадърът прегърна ни двама...
сгуши мокри усмивки в металната лъскава длан,
сякаш хвърля небето от нашите болки и рани
или Бог рони сълзи добри - пак от дявол обран...
Булевардът приижда, колите са острови цветни, ...