Тиха утрин. Ухание на живот.
Слънцето постила килим от топлина.
Пролет - зелена вест в уморения ми взор.
Глътка красота!

Защо не станах аз банкер,
или поне лекар-акушер?
Да боравя с кредит карти и с валута,
ще оперирам ежедневно до последната минута.
Защо не станах адвокат ...

Двеста години след като хората стъпиха на Марс, я бяха превърнали в точно копие н Земята. Същата природа – морета, гори... Вече имаше самостоятелни държави с правителства, други с диктатори... Имаше ги райските кътчета, но не липсваха и забравените от Бога места. Давид беше на едно от тези места. Ед ...

Имало едно време един котарак... Котарак на пръв поглед като всички други котараци – пухкав, чистофайник, гальовник, любопитко – от онези, дето могат много неща, които ние хората не можем, като например да рипне горе на корниза на пердето или да си оближе гъза. Но бил малко по-различен от другите ко ...

Уморени ръце задраскват поредния ред.
Объркано мачкат проклетия лист.
Безсилни ръце да напишат „об...чам те”.
-------------------------------------------------------------------------------------------
Докосвам... ...

Прозя се слънцето. Чорлаво, надникна.
Преплетоха се пламъци с кичури.
Целуна утрото. И му намигна.
С лъч нежно му запали пура.
Блажéно се изтегна във небето, ...

Със мисъл ще ти построя небе,
дълбоко, тъй безоблачно и
в което слънцето е моето сърце,
все гаснещо по тебе от години.
С очи ще нарисувам тишина, ...

В пространството на пролети и есени
и двадесетсезонни сериали
живее тя – във крехко равновесие
със твърде неизбежните баналности.
Тя също гледа вечер телевизия, ...

... Абе, има нещо в мен...
Имам хиляди подкожни рани, от вредителни нерви.
Лазят ме по кожата, под кожата, навсякъде.
Лекувам ги напук, с напушени маневри,
Абе, аз взех ли си лекарството одеве, или не...? ...

Зимата запя
тиха бавна песен,
снежинките
топяха се от нежност,
а ний прегърнати стоим ...

Нощта е блудница със виолетови очи.
Примамва тя случайни минувачи.
В скандална рокля под фенерите стърчи.
Любов предлага – само за петаче.
Денят е млад, изкусен, бърз крадец. ...

Моят Ден Рожден
Какъв прекрасен и сияен ден
е моят свиден Ден Рожден,
с цветя окичени са небесата
и с радост грее ми душата! ...

Този свят скучен и тъжен
е без чудесата.
Този свят в дом за нас
да превърнем с красотата.
Този свят скучен и тъжен ...

Корида
Като хинин горчи на гърлото обидата
и пръстите се свиват ядно на пестник.
Изтласкват те, като говедо, на Коридата
и вместо мъж, превръщаш се в обречен бик. ...

КИТАЙСКА ПРИКАЗКА
Когато тигърът Бай-ху* задреме
в подножието на Кунлун и стихне
и шепотът на капещото време;
когато Си-ван-му* ми се усмихне ...

ВЪЛШЕБНО ОГЛЕДАЛО
Огледалце, огледалце, я кажи
бръчките защо не ми прикри,
нали похарчих куп пари
за LOREAL, AVENE I VIСHI. ...

Сърцето ми е пълно с любов
Сърцето ми е пълно с любов,
с мириса на цветове различни се зарежда.
Като цвят цъфнал нов
то в мене се оглежда. ...

Името на селото идва от брода на река Велека. В Бродилово живеят българи, потомци на бежанци от Източна Тракия. Едно мистично място - комбинация на Странджа, Велека и полъха от морето, който привечер се усеща ясно.
Селото има дълга история (най-ранните данни са в документ от 1498 г.), запазена идент ...

Ще ти напиша нещо кратко като лято.
Нещо истинско, без граници и дати.
Нещо мъничко за времето, когато
ще бъде лесно с теб да сме познати.
Ще ти напиша нещо с искрена усмивка ...

От пресата
"Край Околовръстното шосе бе намерен
възрастен мъж на около седемдесет години..."
Не го поискахте,
изхвърлихте в боклука ...

I'll Be Waiting
He broke your heart
He took your soul
You're hurt inside
'Cause there's a hole ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от НеГримирана
Кучетата лаят, керванът си върви ...

Доколкото си спомням, всички бяха скептици относно апокалиптичния сценарии, по който щеше да завърши хронологията на човешката цивилизация. Немърливото отношение на Хората през годините беше причина за вземането на крайни решения, които щяха да оставят своя траен отпечатък. Историята е резултат от в ...

Есен
Ти пристигаш, есен,
с твоята меланхолична песен,
с твоята носталгична пъстрота,
с твоята тъжна красота. ...

Иди Идиев Идиотев
Олимпиада по български език и литература. Зададена тема – есе върху „Зимни вечери“ на Смирненски. Два химикала, една острилка, един нещастен остатък от молив, една гума със суров житейски опит – продупкана и изтезавана... и едно идиотче на име Иди. То седи, размишлява и умело запъл ...

И този път се разминахме
във виртуалното пространство,
един към друг ли изстинахме -
остана някак неясно.
Ти ме чакаше онзи ден, ...

В този празничен за тебе ден
посвещение искам аз да ти направя.
Знам, любима, ти не си сега до мен,
но сърцето ти във плам изгаря.
Скоро птички пролетта ще известят, ...

СЪНИЩА
Понякога сънувам, че летя,
понякога в съня си плача.
Покланям се пред шеметна скала
или самотен се изгубвам в здрача. ...

Как искам бяла лястовица да бъда,
да летя в безкрайното небе.
Всяко земно кътче да достигна,
щом разперя двете си криле.
Слънцето приятел ще ми бъде - ...

Страхливците не могат да обичат,
но дават обещания добри.
На незададени въпроси отговарят
и ловко свалят паднали звезди.
Страхливците говорят и си вярват - ...

А пък мен всеки ден
ме причаква един...
И съвсем не бездомен,
но нагъл.
Той приклещва ме ...

Има нещо, което ме пази
Има нещо, което ме пази,
щом успявах да дишам напук
на човешката силна омраза,
но не вадих душата с памук, ...

Не копнея и не моля
за принцеси, супер-менки...
По-добре навярно топлят
тъмнокожите бушменки...
Не привличат ме плът-формите ...

Когато всичко си отива,
ти остани!
Когато всичко покрай теб
се срива, ти с глас на
болката се смей! ...

(Роден от стиховете на поетесата Маргарита Петкова)
Едва ли някога ще разбера
какво за нас е женската слабост.
Дали е Голгота или сила
и кога е горест или радост? ...

... ако Съдбата
ти прави подарък -
изстрел в гърба,
значи тъй си заслужил!
Не обвинявай Земята ...

Понякога искал ли си да си някой друг?
Понякога преструвал ли си се на глух?
Понякога приятели добри забравял ли си с дни?
Понякога любовта отхвърлял ли си с лека ръка?
И колко грешки аз направих, и колко суета събрах... ...

Ако смъртта грабва актьорите,
твърде висока цената е!
Нека скептично се смеят позьорите –
и без тях може театърът!
В този живот, който стана арена, ...