ДРУГИЯТ В МЕН
... въображаемият свят понякога е много тъжен –
полека се превръща в Ад, додето, че сме в Рай, се лъжем,
живея – уж, в прекрасен сън! – но в него всичко е измама,
отвън – човек, отвътре – пън, и – уж, съм тук, а пък ме няма, ...

От руини, от не и да
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...

Нима е изненада в този свят?
Днес си беден.Утре си богат!
И тръгваш света да оправяш...
Успехи крехки!Криле на слава
и почести до някакъв момент... ...

СПОМЕН ЗА МОМЧЕ
... понякога излизам на полето и тръгвам през братилите нивя,
и смислям си момченцето, което светът от мен безжалостно отвя –
прочело седем книжици по списък от хубавата класна в трети клас,
рояк светулчици да ме улисат – да ги лепя на челото си аз, ...

Стига вече стресове и аларми! –
на медиите чак къса се ларинкса.
Може би с тез пожари
един отчаян саможертвеник-комплексар
компенсира дефицита ...

Ако някога решиш да си отидеш
направи го без да се замисляш
Просто се хвани за перката
на някой самолет
И докато прелиташ ...

КАКВО ЛИ Е ДА СИ МОРЕ
Какво ли е да си море –
да нямаш край, дори посока.
От майка да не си роден,
сред бездни тъмни и дълбоки. ...

2024г.

Шепа български спортисти
ни зарадваха в Париж!
Седем… наши медалисти
ни донесоха престиж!
Първо злато за страната ...

ВРЪЩАНЕ КЪМ ДЕТСТВОТО
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Най-сетне топлият гълъб от морето в мен лети.
Сега с една крачка съм по-близо до себе си,
до мъртвия предел от детството. ...

посветено
Тя отлита нанякъде с неизвестна посока.
В мен сърцето разкъсано, сякаш спира да бие.
Аз те моля единствено - теб, от високото,
изпрати ѝ любов и добра орисия. ...

Прегръдки ...
С “Добро утро“ мъжа си прегръщам,
с внучките – нежно се гушваме, също…
Със сърдечна, тъй топла прегръдка
синът ни – сила, утеха ни вдъхва… ...

Нямам си братче, нито сестричка.
В детската стая си играя самичка.
А дойде ли време за Сънчо, заспивам
с приказка - две от любимата книга
с дебели корици и с цветни картинки, ...

🇧🇬 На финала на Олимпиадата се гордея, че съм българка!
Три златни медала: украинец, руснак, българоливанец, бронзов от кубинец!
Да дадеш възможност, да отвориш сърцето си за други, да докажеш, че олимпийският девиз и спортният дух са над предубеждения, етнически, национални и расови различия и пред ...

ВЪРЗОПЧЕТО МИ С ЛИЧНИТЕ НЕЩА
... да си приготвя някои неща,
преди да ме отвеят ветровете –
тютюнеца на моя стар баща,
на мама да накъсам китка цвете, ...

Аз съм жена и може би е тежко
да ме приемеш в същинския ми вид,
природата създала ме е безпогрешно
с красиви форми и с нежен лик.
Тая в себе си незнайни сили ...

Морето се събуди в мен,
навън възторжено се плиска,
денят ги слива в миг смирен
и да е вечен, колко искам.
Това е вечност от копнеж, ...

ПРИЮТ ЗА ЛУДИ
Аз винаги пристигам след това.
И никога не знам какво се случва.
Каквото става в моята глава,
е за мнозина дейност, твърде скучна. ...

За да светят звездите в небето,
за да има огромна луна,
да ми шепне морето вълшебно
и вълни да целуват брега,
мен ми трябва във теб да се влюбя, ...

С гласа на капката слуха докосна,
по-скъпа от вълшебна светлина,
в годината на щастието високосна,
от бога дар единствено за нас.
Предвкусвах те с воал от святост, ...

Ако обич ти дам - ще получиш,
ако нежност ти дам - ще почувстваш,
Сърцето със любов ще отключиш,
Човека в себе си ще допускаш.
Ако сълзи полея - ще видиш. ...

ПРЕВЕДЕНО И КАЧЕНО ОТ САМИЯ АВТОР!
В сивия град, където няма място за светлина,
Живееше шаманът Максим, черствен като камък.
До него беше демонът, наивният Фенрир,
Като ин и ян, съдбата ги свърза. ...

Той е българин - Карлос Насар,
с нетипичното българско име.
Великан е, на щангите цар,
не е просто момче, исполин е.
Той роден е в Париж, но живя ...

По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,
че тъне лете в прах, а зиме в кал, ...

докосването
с думи озарява и
сърца сближава

Загрижените мама и татко
Правят всичко за детето
в името на доброто -
да не работи много,
да не се напъва горкото! ...

Изкачваше се към билото на странна планина. Върхове от морени увенчаваха това било. Някакъв древен инстинкт го караше да се стреми нагоре. Изминал бе половината път, но вместо да се умори усещаше нарастваща свежест и сила. Постепенно излезе от гористата зона и навлезе в оголеното билно пространство. ...

Белег до белег съм, рана до рана.
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.
Дума до дума съм, тъжна поема, ...

САНИТАР НА СВЕТОВНИТЕ БОЛКИ
... някога – навярно в свят отвъден, дето греят весели слънца,
по-щастливи може би ще бъдем? – милиарди Божии деца! –
срещна ли по пътя си нещастник, ще го милна като роден брат,
ще ви казвам всяка сутрин "Здрасти!" с обич върху сухия комат, ...

Гражданската война
(Разказ)
Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То ...

Времето ме затяга,
всичко превръща се в жива рана,
неизлечима, неуловима,
носталгията пак ме настига.
Броя дните бавно, трагично, ...

Ожулва челото ми царевичен лист,
във бездъждовното пустинно лято.
Парливия му допир отривист
от погледа ми кичурче отмята.
Живея ли в един нормален свят, ...