Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 185 резултата
В СПИРАЛИТЕ НА ИДЕЩАТА ВЕЧНОСТ
... за мене няма нищо по-човечно от простичката хорска доброта,
във бездните на идещата Вечност със нея ще си тръгна от света,
със светлата илюзия, че може за мен – все нявга! – някой да рече –
Валерий бе добро човече Божем, и цял живот бе влюбено момче, ...
  192 
  800 
Сама на себе си
съм съдник
и най-безмилостен
палач.
Аз съм орбита ...
  318  13 
Никой не иска да е сам. Да се бори с трудностите по пътя си, а да няма с кого да сподели. Ще го похвалят някъде Ще си получи награда или подарък. Или пари. И толкова. Но всеки има нужда от други две ръце, които да го прегърнат. Пръгръдката е миг на забрава. Момент, в който човек не мисли. Не се трев ...
  312 
Всички цветя
Всички цветя ще запазя за тебе,
всички цветя ще ти пратя във дар.
Чакай ме само в безкрайното време,
в тихата улица с обич и жар! ...
  711 
По поръчка на Краси
Ако трябва да разчитам
насекоми да яда,
аз - хлебарки предпочитам,
те са истинска храна! ...
  866  25 
ПОЕЗИЯТА Е ТРИУМФ
... понякога и моето перо върху листа проскърцва тъй фалшиво! –
и римите ги ръсвам на ангро – пилея си ги като дим през кривол,
не зная до кого ще стигнат те, дали изобщо някой ще им вярва? –
и аз съм дълго лъгано дете – и затова ги грача! – черен гарван, ...
  673 
Тази толкова стара игра,
ти - ловец, тя- сърничка ранена,
и жена ти, откакто разбра,
в мантията на зла Мелпомена.
Обеща й цъфтяща гора, ...
  330 
/сериен хорър/
Н и к и Т е х н и к а –
с него преспа
жена ми
в едно ...
  786 
Вярваш ли попита ме съдбата...
вярваш ли във себе си кажи?
В живота всичко е надежда
владееш ли я, вярваш ли кажи.
Надеждата за мене тя е... ...
  216 
Бъди жена благословена
с любов и нежност надарена.
С усмивка, вечно, озарена
и с много радост наградена!
Бъди винаги добра, ...
  461 
Гори и изгаряй, дух светъл и чист!
Блести и пулсирай ти в мрака смолист !
Сияйна звездица, букет от искри
магия незрима, неспирно гори!
Орисана с пламък кръвта ми кипи, ...
  661 
  551 
Утринта събужда новия си ден рано, много рано.
Слънцето и луната вплетени в прегръдката си чакат своя час на раздяла.
Луната ще почине, за да пусне сестра си зората.
Чичопеите и кълвачът огласят огромния бор в двора.
Танцуват, боричкат се силно и местят игличките му. ...
  344 
Баба пристигна рано, в зори,
нацелуваме много, даде ми пари,
захвана да чисти навсякъде в къщи,
да мърмори под носа, чело да мръщи:
- Нападали са косми от това куче! ...
  1060 
Не е лесно да си строител,
да запълваш дупки разни,
на шантави проекти изпълнител
и все да бъдат джобовете празни.
Шпакловка фина трябва да се прави, ...
  185 
Мълчах и още ще мълча.
Коя съм всъщност аз, за Бога!
Тъгата бавно отзвуча
и да се справя с нея мога.
Аз лоши чувства не тая ...
  1005  29 
Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши с тишина океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното. ...
  553 
Падна сняг. И в нашата страна
ТВ-оптимизъм ни заля.
Журналистки, млади и всезнаещи
(нищо, че са още начинаещи),
обясняват на народа мирен, ...
  218 
Там на брега на голямата река растеше самотното старо дърво. Бурите го брулеха и то устояваше на всички превратности на живота, гордо изправило короната си. Взорът му бе устремен към голямата река. Любуваше се на белите ѝ води, обагрени в оранжево от залеза. Птички кацаха на клоните му. Пееха песнит ...
  297 
Остави си греха в снега -
като одеало той ще го покрие.
Ще попие огъня и ще стегне.
Ще напомня на смола;
на подрязана през пролетта лоза, ...
  310 
МОИТЕ ОТЛЕТЕЛИ ПРИЯТЕЛИ
Приятелите взеха да си тръгват.
Един след друг.
Без сбогом.
Мълчешком. ...
  227 
Часовникът, отдавна спрял, във времето всевечната
надежда отмерват неговите стрелки.
В днешни дни още чувам неговите тактове.
От бездната долитат, далечното минало да напомнят.
И личат, изтичат секундите като реки от съвсем остаряващи, ...
  258 
Руснаците, не могат без война.
Враждуват със съседните народи.
С войни забравят тежката воня
от блатото на своите несгоди.
Живеят във отдавна рухнал свят. ...
  629  14 
Идва пролет, кос запя,
грейна цялата земя,
слънчице нослето вирна,
вятърко с уста подсвирна.
А пък аз от лъч облян, ...
  560 
Не знаеш, че мислите все към тебе летят.
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести. ...
  249 
След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...
  1064  22 
Очите ти пътуваха към моите –
бяхме разделени
от вътрешните си неволи,
но един поглед върна те при мене.
И когато се огледах ...
  520 
Подписвам се така, аз съм наранената жена.
Тази, която все чака любовта.
Подписвам се така... никой да не знае
истинското име на самонаказваща се.
С раните си живея и така ми е добре. ...
  511 
Четвъртък е като роман банален,
изтъркан…. Комерсиален.
Четвъртък настъпва с мъгла,
тъне в мъка нечия душа.
Четвъртък е като сърдита медицинска сестра, ...
  308 
Имало едно китно селце. В близост растяла брезова гора. Красота, но една от всичките брези била специална. Тя светела като фосфор през нощта и кората ѝ била толкова бяла, че и пресният сняг изглеждал сив, когато отрупвал нозете ѝ. Хората вярвали, че като откъснат от ресите ѝ ще им се сбъдне всяко же ...
  643 
  530 
Колко дълго ще трае в душите ни сушата гладна,
за сирашки сълзи и дъждът от любов ще е кът,
семенца не поникнали, моите думи ще паднат,
в зли понори, но знам, че и там ще цъфтят.
Колко още да сбирам сърцето по тръни крайпътни, ...
  267 
Живот... тъга.
Струна... душа.
Очи... синева.
Шепот... лица.
Ритъм... сърце. ...
  741 
Дали съм сняг!
Не съм!
Аз просто съм замръзнала отвъд.
Като цветя под леден, мъчен дъжд,
протегнали цветовете си нагоре. ...
  228 
Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...
  1824  12 
/криминален разказ/
Как си, скъпа? Сигурно по-добре – болките отминали, успокоение и примирение, вече те унася… Не се тръшкаш, не се мяташ, даже не се въртиш… И най-важното – най-после си млъкнала…
Позата ти е хубава – отпусната, говореща ясно… Следователят ще е доволен – от пръв поглед се разбира к ...
  568 
  539  10 
  374 
  581 
Предложения
: ??:??