Брегът е далече !?
Но плувай човече.
Недей се предава.
От живота прекрасен
недей се лишава. ...

Ще станат пепел някога тревите,
покрили жадната земя.
Дъждът ще каля пред очите ти,
където има само чифт цветя.
Представяш ли си черно слънце, ...

Кога ще свърши моето изкупление,
краят за мен вече е изкушение,
целия си живот живея в заточение,
но не на остров,
а на онзи греховен мост, ...

Силни храни
Храната на човека е енергия и
Мисъл. Съзнание тя съдържа.
Сили за живот. Но! Не е тя само.
Психическата, силата душевна ...

„Да би мирно седяло, не би чудо видяло!“
Ама нейсе, то пък „Юнак без рана не може.“
Така ми казваше баба, докато превързваше охлузените ми колене.
Един ден, с добро ще ме споменаваш.
Раните ще растат с теб, но и ти ще растеш през раните. ...

Лесно чупиш
всяка струна,
после бавно я лепиш.
Как ще купиш
чувства с дума, ...

Всяка сутрин се будя
с махмурлук от проблеми,
и в житейските бури
търся изход чрез схеми.
И намирам решения ...

Колко лесно било да заспя без да пиша.
Стара обич, защо в онзи ъгъл въздишаш?
Не сънувам треви с топли макови скути,
непробудно мълчи мисълта на минути.
Беше смела нощта и мечтаеше диво ...

Две очички дяволити
Дебнат ме какво ли правя
В ъгъла зад мене скрити
Чудят се защо се бавя
Трябва аз да ги открия ...

Тъй нежен, мил, прекрасен във съня ми.
Тъй искрен, недокоснат сякаш,
Копнеж за теб тая в ума ми,
Който от раз успя да запечаташ.
Не смеех да повярвам, че ще бъде ...

Ж И В О Т Н А З А Е М 10
Моето писане върви паралелно
със събитията, които са актуални,
нищо не е твърдо предопределено,
а е само евентуална възможност,да стане. ...

Вестителят на времето, незрим,
рисува необятните картини.
Елейно, поривът неудържим,
мечтание с лъчите е светлинни.
Епохи минали, сегашни, бъдни ...

Исках да боядисам света в зелено,
защото ти обичаш зеленото.
Тогава исках навсякъде,
където погледнах, да е твоят цвят и
исках да нарисувам върху теб ...

Вечерни мисли!
Не ми се иска заблудно да се напивам,
а да се омайвам... търпение да добивам.
В главата ми, толкова много идеи звучат,
или ще се реализират... или тихо ще отзвучат!? ...

Иди го разбери Света... уж много го обичаме
и в него не само се вричаме,
живеем го по наше си разбиране,
дори без да се замисляме.
Носи ли ни той блага, всичко друго е лъжа. ...

Писаха ми умни хора и други, които се считат за умни. Като темата беше една – остави политиката! Грозна, вредна дори. Нашенската политика…
Има нещо вярно, обаче… Ще повторя – бягаш ли от политиката, тя ще те догони…
По-добре се огледай и виж бясното й куче отде иде. И вземи по-як камък…
хххх
Впрочем ...

КАФЕ ЗА НЕПОДКУПНА МУЗА
На славата не ща да бъда роб.
Това е лукс, за който не мечтая.
Досаден ми е графоманът сноб,
що сметките си без кръмчаря вае. ...

Ще ме намериш някой ден, Любов...
Ще ме намериш Ти...
Защото
аз... отдавна вече не те търся...
Ще ме намериш... ...

ДЕТЕТО ОТ СИРИЯ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
днес
приливите изхвърлиха невинността,
като вкаменелост на идеята да бъде човек ...

Left in uncertainty,
travels around amongst the clouds,
covered by mud, by fog, by fear
Yet, still strong, intense, and to both - clear.
Has to be hidden and hindered, buried inside, ...

Остана ми една сълза
И пазя я когато ще е утре.
Дори не ми останаха сълзи,
С които тялото ти да прегърна.
А има толкова сълзи, ...

Вечност в тишината.
Релеф в мисълта.
Един трепет в душата.
Миг от вечността.
Естествени чувства, ...

"Хайде сега министри да сменим,
Просто Киро сам властта ни даде,
Главчев прави което му наредим,
аз съм мутрата, която от вас краде!
Завръщам се на власт триумфално, ...

СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх, ...

Рада
Старата черна топола се оглеждаше тъжно в калната локва, която все още не се бе изпарила след снощния есенен дъжд. Оголелите й клони уморено стърчаха в безкрая на тъжното сиво небе, рисувайки сякаш усмивка, но наобратно. Или такава, каквато прави човек, когато го боли много. Душата.
Всички си б ...

Утрото дойде отново
И с мъка отварям аз очи.
Сърцето ми да спре да бие е готово
Но напук продължава да тупти.
Говоря с хора и се смея, ...

Тъй страшно е да спреш за малко
и да засенчиш взора си със длан,
да видиш отдалече колко жалко
е чувството да си пътувал сам.
И нейде в слънчевото бездихание ...

Не мога без теб да живея,
че пусто е вътре във мен
и бавно умирам, линея,
ще търся те ден подир ден.
Ще пребродя земята, звездите, ...

В ърви времето, не спира.
Р аздира простора
Е хото от мойта лира.
М ълчаливи хора
Е дин след друг вървят, ...

Дъждът е соло за тромпет
от багри, форми и от звуци.
Един безкраен хоровод
по керемиди и улуци.
Дъждът е соло за тромпет ...

_Ще взема да зарежа всичко-викам- и ще отида на село да копам с мотиката и да гледам животни!
П.Н.Петров знаеше един, който цял живот вадил камъни от нивичката си и накрая трудът му бил възнаграден- намерил два златни напалеона.
_ Така,че може- заключи той- ама ти трябва металотърсач!
Жена ми беше с ...

Прѝживе още
са в ада, които не
знаят пощада...

„Не отмъщавай,“ -
свѝше повелѝха - „а
всеопрощавай!...“
.......................................................
друга подредба ...

Теофан
Имало едно време спокойно и китно селце…
Но моята история не започва така. Аз съм монах, на гърба си нямам дори расо, но в един вързоп нося малка библия, която ми е скъп подарък от отец Паисий, парче мухлясало сирене и къшей корав хляб. Не съм спирал да вървя от дни, не сещам краката си и тър ...

В пространството, заключило всемира,
Развъждат се посоки и звезди.
Единствено там свобода намират
Мечтите в извънземните бразди.
Единствено там Малък принц се ражда, ...

на Карунабаня
Тя често минава…Тролейната спирка.
Сергията с книги, до нея- цветя.
С голямата папка- и в нея рисунки.
С червената рокля. С червена коса. ...

Любов скрита
под зимните дрехи на неверието,
в сенките на страха
някой да не те види,
да те познае, да те открие, ...

Мрак, здравей отново! Изгони те частица светлина,
но ти се върна, като я прокуди, след кратък миг едва.
По-тъмен даже станал си, по-тежък, по-отровен, зъл,
а мислех, че от тебе ще да избягам, но как ли бих могъл?
А тя е там - блести тъй ярко, но само спомен ще остане. ...