Всяка дума, всяка песен ту усмихват, ту болят,
в небосвод за птици тесен и в един объркан свят,
тук съм и обичам. Сетне болка съм, бездомна ласка
мълния съм – да ти светне, стих върху небе надраскан.
Мислите – хвърчила в полет. Следват луди ветрове. ...

Той лекувал!
Даже без думи?!
Притежавал
любящо сърце?
Бавно бродил ...

Постара се доста на мен да ми покажеш
изкривеното си от злоба лице.
Тя отново победи! Ето виж се - вàжиш!
Неслучайно има емоджи зелено сърце ...
И други странно непонятни мен черти ...

ДОЗА
Самотата се пие на глътки –
като силно, горчиво лекарство.
Мракът стиска ме в яки прегръдки,
вместо нейде далеч да митарства. ...

Ти тръгваш и се връщаш всеки път,
а аз съм тук от хиляди години.
Набръчкана и бяла, като смърт,
в която всеки миг ще се разминем.
Изпращам те. Попътен вятър! Спри! ...

Кратки думи, които разтопяват ледовете между нас и отварят врата към свят на любов и искреност. Това е история за миг, който променя всичко — случайна среща, един въпрос и безкрайна топлина.
Ден като всеки друг,
нищо не вещае.
Двамата случайно тук...
Кой ли да познае? ...

Изпратихме поредната година –
уж година като всички други,
за нас обаче – несравнима –
чувство ново тя събуди!
Чувството в дома си да посрещнем ...

ПРАШИНКИ ОТ ВЪЛШЕБНИЯ КИЛИМ
… нали съм по рождение скиталец, бая с това натрупах трудов стаж,
на пясъка ви пиша с показалец: – Добре дошли на варненския плаж!
Да седнем под обърнатите лодки? Лула каба тютюн да изкадим?
Доде мълчим – замислени и кротки, от нас животът литва яко дим. ...

А опълченците, много от тях довчера, абсолютно непознати хора, събрани по волята на съдбата,
или на самия Господ Бог, им беше пределно ясно, че вече няма никакво значение, дали ще
оцелеят. Най-важното бе, да спрат пред прохода турците, да не минат тоя връх.
Иначе всичко свършваше!
И тогава стана хек ...

Тиха, топла зима
вън така блести,
вярно вятър има,
значи ще лети.
Значи ще доплува ...

„…“
Многоточие, скрито в кавички,
и свиреп въпросителен знак,
и тиренце, делящо на срички
едносричната думичка „сняг“. ...

Какъвто и да ни изпрати лек
(та белким дръпнем напред)
евросъюзната аптека,
все в обратен го вземаме ред,
разчели „орално“ като „анално“.

Детето влезе в двор с цветя и къща
голяма и със слънчева веранда.
Развеселено бе, сияйно всъщност,
и каза, че за тортата е гладно.
– Почакай, не започвай ти от края! – ...

ВНИМАНИЕ: Разказът съдържа графични сцени и не е подходящ за лица под 18г.!
Ако нямате навършено пълнолетие, този разказ не е за вас и го пропуснете!
– Ох, няма го! Отиде ми душата! Отиде ми душичката-а-а! – срути се вдовицата Ганка на покритата с каменни плочи пътека към портика и не можа да се вди ...

Нова година, ново начало?
Как мислиш? Така ли ще е?
Със старите мисли във старото тяло,
с умореното, вече, сърце...
Дали е възможно промяна да има ...

(сВалка стайл)
Мисли за Вивка
той под завивка –
да я навие
да я завие. ...

​​​​​​Вчера, днес и утре в този обичаен ред,
редим частичките на пъзела цветен.
С Любов, магия и Божия искра най напред,
започва всеки пъзел на живота чудесен.
За всяко утре си има безброй готови частици, ...

Възможна ли е обичта, когато от безразличие обзет си?
Въпрос на чест или на слава са,
пироните забити във нозете?
Грехът си просиш, ако любов по милост даваш.
Любов ли е - от студ изтляваш в огъня на чуждите вини? ...

Ето, идваме на света,
раждаме се от светлина.
Нежен пламък, проблясващ в светлина.
И поемаме дъх за първи път.
После идва плач...и сълзи по бузите ни текат. ...

Целува ми се с теб
на пейката пред блока,
на стълбите във входа
и в асансьора, когато спрял е тока.
Целува ми се с теб ...

Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...
Докосваше тя с обич хората. ...

На този свят пристигнах нежелана.
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала, ...

ВНЕЗАПНИЯТ МЪЖ
... бос – по лунната пътека, цял живот вървя към теб,
искам гривата ти мека да развихря! – вятър в степ,
твоите прекрасни рокли! – вейнал пак нашир и длъж,
във прегръдките ти кротки да съм твой внезапен мъж, ...

Бистра и Цветан напоследък често разговаряха за кандидатстването. В междучасията и когато се засечаха след училище. Тя копнееше да стане актриса, той – лекар. Кандидатстването беше темата, която ги свързваше, иначе не бяха близки приятели – движеха се в различни компании.
Щяха да положат съвсем разл ...

„Пред чужди
очѝ
не плачѝ!“ -
неспирно
небето ...

Аз съм просто една жена,
Малка като песъчинка.
Вечно търсеща,
Но благодарна.
Смирена, но горда, ...

Кольо Живака беше родом някъде от Филибелийските села . Тия , дето граничеха с Чирпанските
възвишения , в полите на Средна гора . Току под връх Братан .
Баща му , як навъсен планинец , цял живот тичаше подир козите и овцете по чукарите.
Ама имаше една мечта , барем един от тримата синковци да изучи ...

НОЩ НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... бях се смъкнал на Гезмето за следобеден алай,
и, погледнат общо взето, сякаш бях в домашен Рай,
Варна дремеше, и – мокър, лъсна кметският паваж,
а във барчето Джо Кокър трупаше пресипнал стаж, ...

Човешка грешка и бамбук - расте оградата напук.
Като в човешки отношения - усеща се алергия.
Снежинка бяла пада в калта - превръща се в грам вода.
Водата прави чудеса дори попаднала в скала.
Тъгата в старата година остави - радост прегърни. ...

Бягай, птиче... Не разбираш...
Тук сме вълци и ръмжим.
Красотата ни убива...
Добрините – ги горим.
Ти си чисто да отлиташ. ...

снимка: https://ibb.co/vYxQ1Qj
Когато светът – такъв, какъвто го познаваме – свърши, и оцеляването на човешката раса опира до отрезвяваща, бетонна реалност, заровена под земята, човек не може да не се зачуди колко дълго може да трае един мир и какво означава да бъдеш свободен.
За добра научна фантас ...

Ежедневки 140
1. Маскирах се, като балатум... и ме опънаха на пода...
2. Дяволът е жена... знам го, защото ми е тъща...
3. Лягам винаги гол до жената... дори да не е и моята...
4. За Коледа подарих на жената точилка... а в Новогодишната вечер тя ме сурвака с нея... ...

Не можеш ти от чувство да избягаш
Не можеш и да се преструваш
Когато тук сърцето заповядва
обичаш..Не се мъчиш да хитруваш
Защото то е тъй и няма начин ...

Снимка: https://ibb.co/Vxqhgv4
Казват, че който пристъпи в Немите земи, го считат за изгубен. Мисля, че са прави. На това място нищо не съществува дълго време в постоянната си форма. Сухите ветрове брулят черните дюни и отвяват пътеката, по която дойдохме. Пясъците поглъщат всичко. Гребените им пиле ...