ЗАПИСАНО ВЪВ ВРЕМЕТО
Автор: Сенада Смаич, Босна и Херцеговина
Твърде малко е един век за рязане на паразити,
за трансформацията на ножа с издълбаните инициали.
Твърде малко е времето за обединяване на клонове, ...

Няма
Няма нежност.
Няма лесно. Слава.
Няма стихове.
Сърце не дава... ...

Греша - следователно живея.
Не бях другар и не ме назначиха за господин.
Единственото лошо на утрешния ден е, че идва.
Пешата ми кутия включва вече само задна скорост.
Закръглих осемдесет лазарника. ...

КУПЕТО, В КОЕТО ТИ НЕ ВЛЕЗЕ
На гара Каспичан не те видях.
Пустееха пероните на Мездра.
Започва да ме друса вече страх.
И ти ли от живота ми изчезна? ...

Зимата подари снежна усмивка
на лицата, на всички деца.
Скри земята под своята вълшебна завивка
и им подаде своята бяла, мека ръка.
Те я хванаха, яхнаха луди шейни, ...

Очите му изгаряха нощите ѝ. Там, в сънищата, присъстваше единствено той. Само тогава докосваше косите му, а телата им се притискаха в танца на любовта. Кожата му блестеше под лунната светлина. Сега отново бе пред нея- перфектен и недостижим. Морето галеше тялото, което тя изгаряше да докосне. Капчиц ...

Здравей Красавица омайна!
Блестяща в светлини небесни,
В червена топлина безкрайна
Биеща се в гърдит' ми тесни.
Здравей о Ти Девойка скъпа! ...

Имат ли свободен ден
мама с татко и мен
винаги на село се връщат
в милата бащина къща.
Планината утихва в здрача, ...

ГЛАВА ШЕСТА
СТРЕЛЯТ ПО ВЕЗИ
Европа
Швейцария
Зескенвил ...

Пред поредната спирала на отминалото време
ще пътуваме, товари взели, безвремие, неверие.
Всеки в нас поема една последна глътка въздух
с въздишка ще я пази да и вдъхне ново измерение!
С игривите закачки, на танцуващите крачки ...

О, СОЛЕ МИО!
… когато бях шейсет и шестгодишен – и остарях година след това,
и още помня – римите си пишех със стръкчета от лятната трева,
слънца рисувах с жълти тебешири в алеите на ледения парк
и надах се, че Бог не ще отсвири и мен подир поредния инфаркт, ...

Тя, душата, все ще чака...
В един цвят напролет,
с едно щурче във мрака...
И устни, дето не говорят.
Все ще търси... ...

Красотата за утре са моите мисли.
Добрината ли? Тя е въже за през брод.
Ако мога да почна, ще почна начисто
за идеите висши на моят народ.
Не на тия, които се борят за слава, ...

И показа си зъбите белите,
тази зима и с вой закъснял
на парченца разкъса неделите,
леден вятър навред е развял,
знамената на бяло безсилие, ...

Говори ми и не спирай,
приказка ми разкажи!
Грешно ти не ме разбирай,
в моя свят ме намери!
Говори ми, ще те слушам ...

С хаджилък модерен
пречиствал си бил милиардерът
съвестта:
прелитал попътно над
„Светите места“.

Във гората си летях спокойно,
а пред мене женска ярко свети.
Бе различна, пареща и знойна.
Тоз хормон да бъде триж проклети.
И обзет от страст необуздана, ...

След дълги седем години корабът най-сетне достигна целта, към която се беше устремил, но не по волята на създателите си, нито на пътниците. Звездата на Барнард беше червено джудже в съзвездието Змиеносец на около шест светлинни години от Слънцето. Около нея обикаляше мразовита планета от вида суперз ...

В САМОТНО-СИВА ТИШИНА
В живота си прежалих не една!...
И нея скоро ще прежаля, зная,
и пак в самотно-сива тишина
безспир потъвайки, ще чакам края... ...

ПОДАРЯВАМ ТИ СВОЕТО МИНАЛО
… но аз ще се завърна в някой век, неотбелязан в миналите ери –
един внезапен спомен за човек, случаен прошляк с името Валери,
ще ме познаеш – с вехтото сетре и с бирата на Седмата ми пейка,
и стихче ще ти пейна в горно ре, преди от този свят да си офейкам, ...

Тя не подозира, че е влюбена
Тя не подозира, че е влюбена –
разрoшва облаците с ангелско перо;
празнува всяко утро като чудо,
отпива слънце и дарява рождество. ...

Седем дена, седем нощи,
реши Дрина... да попости.
Скри сланината дълбоко
и бурканите с месото,
всичките луканки и суджуци ...

САЩ
Сторм сити
Преди един месец и два дни
6,50 ч.
Кано Матели пристигна след тричасов полет. ...

Нежно гали тя ноща,
мрака избледнява.
Появява се звезда подир звезда
всичко "светло" става.
Толкоз ярка и красива, ...

Господин Балкански
На тебе бай Алеко пиша моите слова
и за твоя герой Ганьо от твоята творба.
Сега вече всички българи сме в Еропата,
но остана си при много хора ганьовщината! ...

Чета, мълча... Чета, мълча и накрая ми писва, решавайки да напиша това нещо, което не е и есе.
Ужасен съм или по-скоро отвратен съм, защото в държавата и дори в този сайт бродят едни борци "за Правда и за Свобода". Втори Ботев, Левски и Бенковски.
Ама на езика ми е, колко от тях са бивши комсомолски ...

Юнак лежи и пъшка
в младост и сила мъжка
на родителска издръжка,
на социална поддръжка,
на телк-пенсийна излъжка. ...

При тази тъй свирепа сеч-
все по-ясно виждам надалеч!
За какво да се вглеждам назад?
Светът тогава за мен беше млад...
Къде го оня тих и зелен пейзаж: ...

ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
... и къде ли се скри? –
може би вдън гори
отлетя ми щастливата пролет? –
от брезите сега ...

Обича да се предизвиква,
недоузрялата ми тиква,
сред делника – на думи скъп,
че май е хвърлен моят пъп,
в обсерваторията, гдето ...

ЧОВЕЧЕ, ПОСЕДНИ В ПОКОЯ
Свидливо, слънцето мъждука в ръбата облачна пролука,
и пряспа сняг – досущ перука, белее върху дол и рът,
от вкочанясалите клони шишарки катеричка рони
къде отиваш? – кой те гони? – невям се свърши твоят път? – ...

Бели пеперуди, люпят се в небето.
Толкова красиви,
искам да ги хвана с моите ръчички, да ги уловя и в хербарий да ги закача.
За да имам лятос спомен за летежа,
с който ме въртяхте в вашите рояци. ...