Когато си единствено по Муза
отдала се на творчески процес,
и вдъхновена си от липсата на секс,
ако пристигна даже и без роза,
без бял жребец и рицарски такъми, ...

Усмихваш се. Душата се променя.
Сърцето се изчиства от тъга.
Излиза на паянтовата сцена
паянтовата дама – любовта.
Познатите мъже я придружават. ...

И З Л И Ш Н И
Суверенът е конгломератна компактност,
средната интелигентност актуалността определя на вота,
корупцията отпада от самосебе си, като вероятност,
ако цифровизацията на технологиите завладее всичките квоти. ...

В нашата България има крепост една,
крепост българска, на българщината!
Тя пази буквите наши от някога,
запазила е и за българите историята!
Един Човек, не българин, създаде това, ...

“ Казах ти “Довиждане!”, а май трябваше да е “Сбогом!”. Но това е правилното решение. Ти нямаш нужда от мен. Всъщност никога не си имал. Аз бях тази, която отчаяно се нуждаеше да се грижи за някого. За да я уважава, обича, боготвори…
Но вече не. Стига толкова самозаблуди! Аз бях онова, което ти очак ...

Ах ти родино
с твойтешумове и цвтове
Ти пробуди радостта в моето сърце
от мъка и тъга громна
в душата ми ...

Под слънцето на този ден
стопи се лятото и тръгна,
като бездомен реквием
от есенни вълни прегърнат.
Угасна залезът, потъна - ...

Тя беше дизайнер с постижения и самочувствие. Той - визуален спец на свободна практика. Запознаха се на форум за иновативни инициативи.През кафе - паузите се заговориха.Стана непринудено. Тя имаше приятна външност, излъчваща интелект, примесен фино с дозирана едновременно топлина и студенина. Това м ...

Ако се разровим, за да разберем същината на нещата, рискуваме да пропаднем в бездната. Това отбелязва и Лев Толстой в трактата си "За живота" - може би най-великото произведение, написано от човек. Безусловно предназначението ни е да сме нечия жертва, но по-добре е преждевременно да не узнаваме за т ...

Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...

В МУЗЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ САДИЗЪМ
Не знам в коя поредна възраст влизам.
Но – сякаш, че живея в мръсен виц.
В Музея на човешкия садизъм –
Треблинка, Освиенцим и Аушвиц. ...

Морето – утре, днес и вчера
и в изгрева ще те намеря,
и по вълните ще пътувам
до там, където те жадувам,
в най-вътрешното настояще, ...

Потъмняха къпините
като кръгли очета на дяволи,
изпревариха гроздето и отбиха
безкрая от пътя,
а след първия облак, ...

Губя се в мислите
и тъгата си.
Изчезвам, бавно,
по малко на глътки.
Един ден ще съм- ...

Пътуващата група от ездачи, каруци и една каляска бе навлязла, вече много навътре в дивите джунгли. Директна слънчева светлина едвам се прокрадваше на места около тях, заради гъстата растителност и огромните дървета. Имаше и лека мъгла заради изпаряващата се от земята влага, а въздухът беше тежък и ...

Скитникът арменец 67
Фериботът на “Viking line” наближава пристанището на Хелзинки. То е разположено на брега на Финския залив в Балтийско море. Скоро ще акостираме и това интересно и приятно пътуване ще свърши.
На кораба цари голямо оживление, стотиците членове на екипажа се готвят за края на това ...

Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...

Аз съм
Аз съм книгите, що чета,
в светове безброй летя.
Аз съм цветята в градината на село,
с рози, маргаритки, нарциси, зюмбюли. ...

НА ГРОБА НА ЛЮБИМАТА
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Късна есен, монотонен дъжд и гнили мисли… Колко
боли да се каже „сбогом” – немея пред твоя позлатен гроб.
Коя ли магическа любов сече ума? Боли, боли ...

МИШЛЕТА ВЪВ СВЕТОВНАТА МАЗА
Понеже иде край на дните летни
и вехне в двора старата бреза,
изглежда, снощи някакъв несретник
заселил се е в моята маза, ...

Казвай, казвай, времето тече,
август за кой път превалява,
влюбен ли си още в мен, момче
или всичко само е забава?
Често във живота е така: ...

„Звездите сигурно са полудели“
щом мъчат се над Африка
да заблестят
без в небето българско въобще
да са изгрели.

По-лятно морско се подрежда,
най-лятно морско ме обича,
морето в мен твори надежда,
вълните вътре са, потичат,
мигът се разширява плавно ...

В паралелен свят живее
моята добра душа.
Ту обича, ту се смее
в свят, изпълнен с красота.
Ходи ти на гости често, ...

Ежедневки 90
1. Маскирах се, като бойлер... и открих топлата вода...
2. Останах без нерви... но не спирам да се нервирам...
3. Имам възможност... но нямам способности...
4. Не съм идиот... но покривам всичките изисквания за такъв... ...

Н И Щ О Н О В О П О Д С Л Ъ Н Ц Е Т О
Ежедневно ни галопиращо подминават
безброй варианти за стоп в промените на климата,
от ден на ден положението все по-тежко става,
на въглеродния отпечатък извисява се кривата. ...

Според мен на всичките тия джендър щуротии е тая - просто да се говори по темата.
Антирекламата също е реклама - може да е негативно, може да има скандали - ама ето говори се! Вкарват темата като цяло в главите на хората, опитват да поставят под въпрос кое е нормално и кое не е :)
За мен няма как вс ...

Стоя пред теб.Пред мен мълчиш.
Подобно степ гореща са твоите очи.
Стоя и вече знам,няма да се явиш!
Белият храм на съня ми не е фетиш,
който отвежда в чувствени страни... ...

Реже сурово животът – съдбовно,
ужасно, без отказ, до изнемога,
без жал дълбоко надолу и още…
С времето – орис безкрайно жестока,
рано чезнат сърца, толкоз обични… ...

СЪЛЗА ОТ ОБЛАК, КОЙТО СИ ОТИВА
Приижда есента и с дни мъгливи,
брега загръща, сипея му стърже.
При мен от пътя никой не отбива
и сивотата ме пленява бърже. ...

АВГУСТ НА ХЪЛМА
... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,
сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,
в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,
казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! – ...

Аз крайречна върба съм, от тези, които не плачат,
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда. ...

ДВА ВЕКА НЕЖНОСТ
… и – обладан от зверска суета, в която не намирам капка смисъл,
понякога сам себе си чета – какво, кога, пък и защо? – съм писал,
и кой съм бил из думите добри – и в римите? – безмълвни Ниагари,
нима натрупах слава, власт, пари? – във своите стиховищни хамбари, ...

МОРЕТО, КОЕТО ПЕЕ
Автор: Васил Тоциновски, Република Северна Македония
Дните на есента ходят по асфалта
и дъждът тихо умира
с еднаквите дни, които минаха, ...