Душа за продам имам
и на пазара аз отивам.
Там шатра ще опъна
и цена ще ù поискам.
Тя с пари се не купува, ...

Не струва, господа, главата ми -
колкото кратуната на мутра.
Ни колкото полукълбата
на елитна проститутка...
Не струвам - колкото поддръжката ...

ХИМН НА ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ
О, нека днес възпеем със поклон
на здравето храбрите воини,
които се борят със болест и стон,
та ние да бъдем спокойни! ...

(А) Познатото е обективното, т. е. рефлектното.
(Б) Трансценденталният субект е:
- най-общото (сетното) условие за обективност (рефлексия);
- и е непознаваем;
- и е не повече, отколкото насъщно да важи. ...

СБОГУВАНЕ
Не бързайте!
Не си отивам още.
И нямам бърза работа отвъд.
Добре се храня, спя спокойно нощем – ...

ЛЪЖА И ИСТИНА
Не знам какво видя ти в мене,
не знам какво видях в тебе аз.
Но факт е, че тъй бързо и без време
разпалихме такава страст. ...

Днес смъмрих ветровете и вълните
да те намерят там - на край света,
да те докоснат и отворят ти очите
за пролетната красота...
Подканих птиците да ти попеят, ...

Да бягам - като лунен мирис,
като канелен прах,
като разнежен люляк...
Но чужда съм... Кръжа в немилост,
в кристал от мрак, ...

Пълнолуние.
Есенни листа в здрача.
Ято прилепи.

Р Е А Л Н О С Т Т А И Н И Е
Откакто свят светува, медицината никога не е стигала по-ниско ниво на морал и хуманизъм, както днес. Далеч съм от мисълта, че няма лекари, които все още лекуват със състрадание и човеколюбие, като „лекари без граници”, например, но като цяло медицината и фармацията са се ...

Посветено на Н. и М.
Тя пиеше от чашата си бавно
и стискаше билет в ръка.
Със него беше я поканил
мъжът от вчерашния бал. ...

Предмет и същност на правната информатика е създаването и обработването на информация, съобразена с правните норми и юридическите актове. По този начин се гарантира достоверността и качеството на информацията, структурирана по съответен нормативен еталон.
Във виртуалната среда има различни варианти ...

Сезони е всичко около нас.
Сезони дори наричаме сърцето си.
В един миг е пролет,
цветята разцъфват,
всичко се събужда. ...

В градината на моята душа
засаждах скъпи спомени.
И молих се за топъл дъжд в нощта
с мелодии отколешни.
И рукна тъй внезапно, изведнъж, ...

Песента е от тазгодишното издание на Фестивала за сатирична и хумористична песен "Златният кос" и е по мой текст. Музика Борис Карадимчев, изп. Славчо Пеев

Липсваш ми, липсваш ми -
искам да извикам.
Искам те сега, веднага.
С прегръдка гореща ме стопли
и като торнадо в танц любовен ...

Търся жената любима:
искам Паскал да разбира,
искам да харна е, здрава,
искам да пише на Джава.
Искам РАМ-та да е много, ...

ИМАШ ЛИ КУРАЖ?
Животът ми е пареща пустиня,
всеки оазис в нея е мираж,
но ако тебе някъде те има,
при мен да дойдеш имаш ли кураж? ...

Издигнала кубето позлатено,
с кръст, насочен към небето,
стои над улици и къщи
църквата, величествена и смълчана
в свойта красота. ...

През нощта преваля. Прочисти и охлади въздуха и земята. Утрото беше идеално за тренировка. Нана се захвана да прегледа машината. Предстоеше й нещо като представяне. Досмеша я. Знаеше, че ще им даде важен урок - да не подценяват жените Вече по-спокойно мислеше и за състезанието. Всичко в нея беше при ...

1.
Вали.
Градът разтваря пъстрия си чадър
и ни обгръща във прегръдка топла.
Усмивките ни дъхтят на хризантеми. ...

Две гъделички по цвички
хрупат мерак романтичен
и си шавуркат с очички,
върху тумбака ми личен...
Гъделка сладко се врътка, ...

Поредна цигара. Студ - и отвътре, и отвън. Онова нещо е там. Какво е - не знам. Но е там. И се обажда. Дори като че ли има повече сила от преди. Или може би се лъжа - може би аз съм отслабнала. Умореното ми тяло се поддава под тежестта на това нещо. Душата ми и всичко в мен крещи. Но устата ми мълчи ...

"За среща с Бога няма как да закъснееш"
Вл. Висоцки
Бях точна, колкото можах.
И лутах се в полята заснежени,
посоката белееше едва, ...

-Време беше!- усмихна се Тяната и стана от земята.- Това са пазителите. Здравейте, момчета, това са моите приятели! Не ги наранявайте.- пред вратата застанаха монаси с насочено оръжие. Един поглед бе достатъчен, за да разберат, че Стоян бе докоснал жезъла и поради някаква причина , Той ги е пощадил. ...

Нощта отпусна уморени мигли
и градът потъна в тишина.
Загадъчно прозорците премигват,
зад завеси, скрили лудостта…
Ти докосваш лицето ми бледо, ...

Островът
Купчинка пръст,
натрупана в морето.
Бронирана с отвесните скали.
Единствената суша ...

поскърцва снегът
в преспите край бордюра
от слънце огрян
---
проблясват остри ...

Когато обичаш
Когато обичаш, си като светло сияние,
златистият блясък в очите гори.
Като влюбена сянка,
любимият образ след тебе върви. ...

Обещах си да забравя,
обещах си да не страдам...
смей се, дишай, усмихни се,
нищо, че не ти допада
да се луташ без посока, ...

И днес закъснях. Докато отлеем втория калъп, пристигна и доставката на новото
количество гипс. Бързах, но закъснях. И когато си тръгнах, слънцето вече беше
слезнало толкова ниско, че приличаше на нещо голямо и узряло. С усещане за теб в сърцето си и букет диви цветя бързам да се прибера у дома. Прес ...

Представих, си че пиша стих,
в който пише за човек, който
пише стих,
за човек, който
пише стих, ...

Аз исках само желязо да върна
и вървях, и вървях, и вървях,
мечтаех за миг да те зърна,
дали полудях?!
Защото виждах миражи, ...

Гушни ме, моя малка сеньорита,
в обятията си топли, кестеняви
и помни, че мойте мисли те обичат,
облечени в пространство от лилаво!...
И дишай тежко, може би екстазно, ...

Нататък не успях да продължа.
Нататък и един приятел няма.
Без удара му - колко да тежа?!
И как да съм до истина голяма?!
Признавам си - навярно съм лаик ...