Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да зат ...

Не е онази, която разсича като с остър нож.
Нито онази, която барабани в раната,
или коварно ни стиска за гърлото.
Винаги е бодежът в жлъчката от камъка, наслоен през годините
и превръща в цвете любимо ...

Зад гърба ми, не крещят полицаи...
Aвери ми махат, за сбогом –
кой доживотно ще търка там нари...
На път съм - за гдето съм родом.
Топи се по пътя калния сняг – ...

Вече месец съм вкъщи
защото прокурор се намръщи
че поръченията не му изпълнявам
бунтар против ангария го раздавам
Няма причина да спират ...

Дай ми падаща звезда,
времето стегни в юзда
и кажи кой е чул хора на русалките по мрак,
сцепил дяволския крак
и кой порой ще вдъхне на ума покой. ...

Затишие приседна ми (по царски) във гърдите
в едно купе на две междинни гари.
А бях потеглила (безпаметно) съвсем наникъде –
размиха ми очите старите дувари.
Засипа ме (отвсякъде) болежка на парцали ...

Купувач на забранени неща,
купувач на нова истинска мечта,
поредното клише или книга с откъсната страница.
Аз не искам това, давам всяка цена,
намери ми ключалка за моята душа, ...

Ръцете ти – загрубели
от тежки менци и от жътва.
Ръцете ти – отмалели
да палят свещи и се кръстят.
Ръцете ти знаят сърпа, ...

Тук дошъл си на театър –
сресван от сценичен вятър,
от прожектор – заслепен.
Паднал ничком, Бога молиш
за една достойна роля ...

Б о л и...
Болеше, когато си тръгна,
дори "сбогом'' не каза в нощта.
Отиде си и не се върна,
знам, че далеч си сега. ...

Калейдоскоп
Вишните свенливо разпиляват
нежния си цвят по черна пръст.
Отдавна чашката с чай е празна,
а катаната раздава мъст. ...

От пъпката на роза се роди
любов невиждана и от преди,
от сърцето капчица се отдели,
за двама не престава да гори.
Тяхната любов не ще догаря ...

Всяка вечер с радост се прибирам и за тях като дете примирам.
Те не знаят, че ги чака сеч, аз пък имам си двупръстов меч.
В кухнята настава страшна гонка! (Те не знаят, че съм шампионка.)
И навред парчетата хвърчат. (Те си мислят, че ще загорчат!)
Ала аз обичам и горчиви, не държа да има директиви. ...

Бяла зима - прелестно-студена.
Отдалече идват снегове.
Няма, няма нищичко зелено.
Само силни смели ветрове.
Декемврийска утрин побеляла. ...

Какво да сторя утре със крилете ти,
когато ги свалиш и тръгнеш пеш?
Най-чаканите принцове са лебеди.
Но искаш ли ги, трябва да дадеш
от дните си, от нощите, от себе си, ...

Какво е да загубиш накого?
Това е чуството, когато си спомняш за всичко, което е било преди. Сещаш се за старите спомени, изпълнени с усмивки от любимия човек или приятел. Усмихваш се за миг, после и за два, но след втория всичко се връща към сегашното, "лишено от тези спомени''.
Да загубиш някого е ...

Последвай желанията си! Те са онази смесица между страст и първичност! Изживей ги, защото живота се живее, не се чака, а времето минава! Не съжалявай, че не си опитал! Не се страхувай да се влюбиш.
Позволи ми да потъна в очите ти като в нощно, тъмно небе, изпълнено с милиони звезди. Нека те целуна к ...

Говоря със сърцето си,
а то, горкото, плаче.
Боли го от измислици
и от лъжи.
Страдалци мними, ...

Някога, но не сега...
Радвам се за теб. Наистина.
Макар в сърцето да горчи
онази болка, твърде истинска,
попила в моите очи. ...

- О, Ийори! - каза Пух.
- О, Пух! - каза Ийори.
Помълчаха малко.
- Извинявай, Ийори... - каза Пух.
Ийори въздъхна. ...

Влюбеност
... на теб
Съседката отключи нетърпеливо вратата
и влезе в своята обзаведена пещера
- при съдовете, мъжа с кучето и децата – ...

Душата ми е светло-тъмна -
като полукълбата на Земята...
Пътеката ми стръмна е -
ще тръгнеш ли със мене?...
Ще си запалим огън ...

ПИТАНКИ - ИТАНКИ
Пишат му писма децата
за какво мечтаят.
Много стихчета и песни
те за него знаят. ...

Аз просто имах нужда да те има -
прости, че трябваше да те измисля.
И днес навън е страшна, люта зима,
и пак на снежен ангел дадох името ти...
Запомних ти ръцете топли, нежни, ...

По пътя
събирам разпятия
разцепени от неискрени
псалми.
Тук там ...

Очите отворени обливат се със сълзи,
поглеждат към сърцето тъжно и питат се къде ли си сега.
Ръцете, свикнали да те прегръщат,
протягат се безсилно, но дали...
Устните, очакващи целувка страстна, ...

Сънувам те сред бяла тишина,
под сенките на облачета бели!
Достигнах ли до края на света?!
Навред около мен мъгли се стелят!
А казваха, че тука не вали, ...

Убий ме, за да спра да те обичам
Убий ме, за да спра да те обичам
или дай смисъл на живота ми без теб,
вдъхни ми сили и без теб да дишам,
и да вървя по своя път сама напред! ...

Заливат ни реклами и заявки
в предпразничната смешна суета
и хората се щурат като мравки
в очакване на края на света.
Не вярвам, че животът ще престане – ...

ВИДЯХ Я...
Видях я. Дрипава, уморена, бавно влачи краката си, от време на време спира да си почине. Присяда в края на пейката в парка, отрупана с омърлушен завчерашен сняг.
Замислена е. Леден вятър брулва провисналите ú бузи, тя присвива примирено очи и тишината се изпълва с дълбоката ú въздишка. До ...

2012!
За някои - краят на света,
за други - начало на нещо!…
За трети - година като всяка друга
и поредното въртене на стрелките… ...

Не бях добра през цялата година,
капризна бях и даже малко зла,
не исках в огледалото да видя
блестящите очи на Любовта.
Отварях бездни, стъпвах все накриво, ...

За Интернета
Осмислям дните се с лаптопа...
Но днес съм с вързани ръце.
Усещам, моята "дъска" че хлопа...
Сърдит съм аз като дете. ...

Вики опита още няколко пъти да се свърже с Алекс, но телефонът ú все още беше изключен. Тя реши, че трябва да я потърси. Беше към 17:00 часа, вече започваше да се стъмва. Вики обиколи целия град, но никъде не успя да намери приятелката си. Чувстваше се ужасно, но повече се притесняваше как се чувств ...

Все някога
.................................................
все някога ще изтърва небесните юзди
и кончето ще трябва да намери нов стопанин
в кутията на спомена ще избледняват дни ...

Вали, вали, вали.....
Ноември пак целува
студените скали.
Той сякаш се сбогува,
пищейки като жерав, ...

Вървях по ледени пътеки
и търсех в нищото надежда.
Подслон душата да намери,
пред нечие огнище да се стопля.
Но виелици пътеките пресичат, ...