Day 10: Memories - Ден десети: Спомени
[Best Friend] It's been 10 days
It shouldn't last this long
The doctors' mystified
Nothing's physically wrong... ...

Една звездна вечер в Океана
на Силвана
С облаци от залез Вятърът направи
към нощта предверие и през него сам
първите звезди да пръсне не забрави, ...

Свещта догаря. Птичи крясък
се гмурва с мислите в нощта.
Един бял лист, уви, прашасал.
Две чаши, не с ром... С тишина.
И няма болка. Просто мракът, ...

Спортистката Лиса
Тренировката завърши -
Лиса си отива.
И след нея всички гледат -
колко е красива! ...

Memento mori*
Gaudeamus igitur
iuvenes dum sumus…**
Когато се опиваме от музиката
на искрящото във чашите ни вино- ...

Сякаш тази нощ венча Земята –
прати ѝ оброчно пълнолуние…
С ветрове поиска ѝ ръката,
тях калеса като стари кумове.
Както обичаят повелява, ...

ИЗМАМНИ ФИРМИ И ТРАФИКЪТ НА ХОРА
Ние, българите, живущи в една от най-бедните страни на Европейския съюз, сме най-уязвими на измами, трафик на хора и бяло робство. Понеже много интелигентни българки и българи остават без работа, пък и някой работят за жълти стотинки при лоши условия на труд, решават ...

Любов! – до гроб ще те наричам,
че ти си дяволски красива.
В любов на друга ли се вричам –
ще виждам теб у всяка Дива.
И аз ще стана твоя спомен, ...

И падна мрак злокобно ням!
Мъгли обвиха синкавата нощ...
Гневът, безмилостно голям,
заби се в мене като нож...
В очите ми се впиваха чертите ...

Метла тя имаше в ръката
и можеше със нея да лети.
Макар че зъби нямаше в устата,
тя сбираше пак хорските очи.
Лицето ú не беше младо, ...

Когато силата потъне зад хоризонта на духа ти и реалността те измъчва - заспиваш. Затваряш очи за миг отмора и потъваш в съня... сънят, който те отвежда далеч от същата тази тягостна реалност, от която бягаш с всяко премигване, с всяка открадната илюзия...
Когато празнотата запълва деня ти, започваш ...

Ако можех да избирам,
щях да бъда риба
и да си играя с морските вълни.
Щях да плувам кротко в язовира
и да лудувам в планинските реки. ...

НАПРОЛЕТ
Зима. Студено. Небето беше покрито с големи сиви облаци, през които дневната светлина едва-едва си проправяше път. Бял пухкав сняг полетя към земята. Падаше бавно и безшумно, като прегръщаше всичко по пътя си: полето, къщите, хората. Вятърът, този зимен разбойник, се бе скатал някъде и снеж ...

Какво липсва на младите хора? Нищо... абсолютно нищо. Но дали това е положителна тенденция в нашето развитие или ни превръща в лежерни същества, неспособни да положат някакво усилие?
За съжаление, осъзнах, че принадлежа към едно общество, където огромна част от младежите са се превърнали в хора без ...

(посветено)
„... подарявам си душата...”
Стайо Гарноев
Душа ми подариха, ей така –
по случай, по усещане, по право. ...

1.
Имам нужди, нямам сили,
имам очи, а си служа с думи,
с думи, недостатъчно силни
сред силните шумове! ...

Село като село. Лехи с пипер и лук.
Баирите нагънати околовръст.
Коларски път, геран дълбок под клонест бук.
Мирише на сено и разорана пръст.
Събувам си обущата и крача бос. ...

На всички, които обичат изобразителното изкуство
Изкуството за теб е свято,
любов към него съхрани!
Хляб е насъщен за душата,
пред нас открива висини. ...

Все бързаш, тичаш - няма как,
с живота трябва да си в крак.
И мъчиш се с работа да преуспееш,
но все повече затъваш – кражби като не владееш.
Възпитан си добре, с университетско образование, ...

"Език мой,
враг мой !"
Езикът, който учехме като хлапета,
опорочен днес от "млади интелекти",
използват безогледно и не само в „нета” ...

Е, аз ще тръгвам, че ми стана тежко
и смятам някъде да си поплача,
каквото и да кажа, ще е грешка,
едва ли ще размекне в теб палача.
И няма смисъл чувствата да мерим, ...

Разговор с Детето
Кристално езеро в мъгли обвито.
Едно дете сред тях е скрито.
Поглед - бистър и дълбок
като планинския поток - ...

Две кафяви очи
ме гледат широко отворени.
Тези красиви очи
не съм ги виждал затворени.
Парфюмът нежен усещам го пак. ...