Приспивна песен
„...Афганистанка беше убита, защото родила за трети път момиченце. 30-годишната Сторай била удушена от съпруга си и от свекърва си, разгневени, че тя за трети път родила женска рожба....
В-к „Нова Дума“, Мадрид, 02.0212-08.02.12
Песничка ще ти пея
тук- далечна, но близка! ...

И е бяло, до болка е бяло.
Как прилича на детство, на снежен човек.
Там, във времето, дето е спряло
и оглежда навярно безкрайно за теб.
И е тихо, до болка е тихо. ...

Род от Родопа
Слиза Родопа по везана риза
към тракийската равнина...
Моето село е мънисто свещенно
в накита златен на гордата ú глава. ...

Като крехка стъкленица
пазя те в моите ръце.
Ще успея ли да те спася?
От забежки и лъжи.
Не знам, това ли е любовта. ...

Животът ни пълен е с дребни душици,
които със радост подлагат ни крак;
забиват в сърцата ни думи-камшици,
ехидно усмихват се: "Преметнах те пак!"
Щастливи са само, когато те видят ...

Изгорени устни...
откъснат смях, похабени мечти...
илюзии в шепа прах!...
Сънувах любов или беше измама?...
Нощта е красива, но в черна премяна... ...

Ако срещнете добър човек в България -
застреляйте го, за да не се мъчи...
Стефан Цанев
Ако срещнете свестен поет -
обявете го просто за луд!... ...

Ти беше като природно явление,
наричам те "моето спасение".
Заразна е стихията ти от любов
и някак чуваш поредния ми зов.
Като слънцето даряваш топлина, ...

Понякога кръстосват ме стрели
от бойните изкуства, просълзени!
Понякога кристално ме боли,
но кой ли не болят го думи гневни!?
Понякога в огньове се горях ...

Бог: Що повика ме бе, смотан?
Адам: Аз съм мъничко самотен!
Бог: Искаш нек`во компаньонче?
Адам: Да е сладичко миньонче.
Бог: Да е някакво сияйно? ...

Горещ и слънчев си като летен ден,
за теб мечтая в този зимен миг студен,
снежно по лицето ми се пръска
всяка ласка, допир и целувка.
Попарва кожата ми мисълта, ...

Лунен воал е бялата дантела в лицето ти
Облечена си в треви сякаш родили се в теб
Цветът в устата ти
е плод от Рая и вино греховно за мен
в нозете ти, прелестна... ...

Веднага след края на вечерята в скъпия ресторант на хотела, той плати на келнера с благороден жест и се изправи. Беше пъргав, енергичен мъж, вече почти белокос, но необичайно красив, с добре поддържано тяло, което сякаш отказваше да се скрие под скъпия, строг костюм. Тя също отмести стола назад и го ...

Исках да кажа колко те обичам,
с думи и с дела да ти покажа.
Исках себе си на теб да вричам,
но нямах смелост да го кажа.
Исках да разбереш чувствата в сърцето, ...

ФЕЙСБУК
Стените ти са прашни от одумване
и клюките, превзели всеки стон.
Ръцете ми са празни на сбогуване,
празнота горчи след тебе в моя дом. ...

Прекрасен зимен ден
Уютно слънце чело гали.
Какъв прекрасен зимен ден!
Сърцето детско в мен запали
и аз оставам в негов плен. ...

Любов ли търсиш? Не търси я.
Тя сама ще те намери.
Тя е зла и черна орисия.
Бягай, щом очи във тебе впери!
Неужилен още от скръбта ú, ...

Зимни мисли
Гледам през прозореца
как дъждът неспирно вали...
под мен e погрознялата улица
с хаотично спрени коли. ...

Знам, че отново ще си мой...
Очите му като морето бяха, оглеждах се в тях и виждах отражението си, плътните му устни, оставяха отрова по мойте... Ръцете, с които ме галеше, горяха, оставяха следи...
Думите тежки вървяха в главата ми като на лента... Болеше силно, мечтите отлетяха заедно с надеждите. ...

В шести клас през 1954 г. ми купиха акордеон. Мечтаех за пиано, но поради ред причини това не стана. Акордеонът беше нещото, с което се занимавах упорито самостоятелно, защото в Т. тогава нямаше учител и музикална школа. Научих се да свиря по слух песни и мелодии, популярни за времето си. Можех да и ...

Ангелина пови квасеничета. Полите ú прошумоляха. Закачиха с крайчеца си бузестите лалета и синеоките зюмбюли. Чичо ú Йордан Топала закуцука след нея.
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...

Баба Велика си седеше кротко под старата ябълка до оградата. Имаше видимост към улицата и не пропускаше кой от къде идва и къде отива. От време на време – когато не беше на ясно, високо и откровено питаше. Получаваше отговор, който я успокояваше. Или не получаваше. Това вече не я тревожеше. Майското ...

Душа разкъсана без глас крещи,
зове щастие, докоснато едва.
Заслепени с мрак пресъхнали очи
взират се, жадуват изгрева.
Бледнее вече в спомен плах ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛА МАМО!
Дванайсет години
се грижиш за мен,
неуморно работиш
ти ден след ден. ...

Думите ни
Думите се бракосъчетават,
въпреки че няма празници,
нищо че студът е минус десет,
думите ни свързват с чара си. ...

Ах, как да бъда милостив,
как да продължавам да съм хрисим;
животът към мен не беше жалостив,
но пак от волята му съм зависим.
В какво да вярвам не остана, ...

Там, край пътища, чезнещи в кишата,
бели преспи затрупват недавното
и земята студена, въздишаща
под мъглите, застелили равното!
Побелели от сняг са могилите, ...

Момичето с пъстрите Очи
Очи родени от Мечти
Мечти нашепнати от Устни
Устни докоснати в Целувка
Целувка върху нежни Ходила ...

Не пресичай магистралата
Спри се в своя непомерен бяг.
Никой не пресича магистрала.
Нито чака посред лято сняг,
нито вижда в правата – спирала. ...

И като лудите ще си говориш сам
всяка вечер пред скучния екран.
С чаша във ръка ще давиш срам
през живота, някога живян.
Но не ще удавиш този срам, ...

Нали не плачеш, Зайче хищно,
Сърничке на петна пантерени,
Птиче в клопка на писана хитра -
а и самата Тя.
Бисери отрони в пусто време, ...

Уроци по сценично майсторство
Антракт
......................................................................
Ще сгрееш ли вода за да направиш чай
за думите, които ни събират и разделят? ...

Какво да направя, че двама сте всъщност
в сърцето ми някак побрани....
Въртя се във луда, тревожна окръжност,
населена с всякакви драми....
Виновно се кая, след туй се заричам ...

Сутрин, когато тръгна за училище, вървя по бял килим. Като слизам по баира надолу, над мен валят малки, бели, блестящи, скъпоценни камъчета - снежинките. Около мен кръжат сиви птички и когато кацнат, оставят с крачетата си следи като стрелички и кръстчета. Небето е порцеланово бяло. Поляните са отру ...

Не знам дали ме гледаш
или просто си там.
Ходиш бавно и ме следваш,
хайде, ела насам.
Не зная аз дали докосваш мене ...

Не знае
лодката
покой.
Тя тръгва,
стига ...

Що е то? (из "Правилата опознай")
В студ и зной на пост е пак –
над колите все стърчи.
Денем ли е, или мрак,
светка с трите си очи. ...

Паунови пера
Родих се.
И живея на земята.
В спестовна книжка
трупам свойте дни. ...

Нощта бавно разстилаше своята черна пелерина, с която обгръщаше крехките рамена на Лидия. Тя седеше в едно кресло в тъмната стая и беше вперила очакващ поглед към вратата. Имаше чувството, че стои така цяла вечност, а всъщност бяха изминали само десет минути.
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...