“Страхувай се, душа, от всякакво величие”
Константинос КАВАФИС, “Мартенски иди”
Когато изкачиш върха висок,
над теб са само небесата звездни.
Но и пред трона на самия Бог ...

10.
Мария Хосе и Фелипе
–Колко съм щастлива!- сгуши се в него Мария Хосе.-Връщане назад няма, а си го мислех, признавам. Скъпи!!!
–Къде си мислила да се връщаш, при Емилио ли?-притисна я Фелипе.-Нали щях да те намеря, миличко! От мен не можеш да избягаш! Мари, нека задгърбим всичко и да се радваме н ...

"Обещания, тежки като присъда"
Вървях по бяла лунна пътека,
с развята от вятъра влюбен коса!
За миг ме съзря, тръпно застина -
сякаш... веднага ме позна, ...

Стани богат, стани богат !
Опитвам се, но не успявам !
НЕ СЪМ ДОСТАТЪЧНО РОГАТ...
Сън Чаровен, Сън наяве...
Ода за хазарта. ...

Искам утре да те видя,
да не отделяш очи от мен.
Там, някъде помежду ни -
на времето да сме в плен.
В очите ти да погледна - ...

Разрушаване на Море от НЕ-вода и несъществуващи врати. Изгубване на частица от себе си
Вървя по улица (голяма). Околовръстно шосе с четири ленти. От лявата страна на пътя има гора. Отдясно също има растения, но няма гора като че ли. Пътят има завой наляво. Вървя, но не сам. С мен е баба ми. Говорим ...

Мъртва сянка се прокрадна,
снощи от съня ми излетя.
И пред мен рисува силуети –
минали проекции на съвестта.
До завесата отляво ...

Дъждът е нежен, слънцето прохладно.
Облаците като гости идват и отиват.
Земята всяка капчица изпива жадно,
свежи кълнове навсякъде пробиват.
Зелен килим на пътя си постлала. ...

Тъй както капките в капчука,
дълбаят ямички в пръстта,
тъй както кукувичка кука,
когато дойде пролетта,
тъй както изворче бълбука, ...

Целувката
Целуваш ме, това е чудо,
но вика страшният въпрос:
„Нали и Юда е целунал,
преди да предаде, Христос?..” ...

Все вали…И вали. И танцува небето,
запокитено в стрък избуяла тъга…
Този дъжд май прокуди пролетта,
там, където,
някой буден сънува полудяла трева… ...

Великден в пътя тука ме застигна
(но май за някой – повече велик)
и в тази нощ аз няма и да мигна
в градчето малко с новия си лик.
На вис се стрелкат светнали хотели – ...

Payphone
I'm at a payphone trying to call home
All of my change I've spent on you
Where are the times gone baby
It's all wrong, we're at the place we made for two ...

♥Тя
{1}
Винаги съм била от тези момичета,
които крият лицата си.
Толкова уплашена да кажа на света, ...

Два остри камъка
Два остри камъка брашно не мелят.
(народна мъдрост)
Два остри камъка са единици
с особени математични свойства- ...

Somebody That I Used To Know
(feat. Kimbra)
Now and then I think of when we were together
Like when you said you felt so happy you could die
Told myself that you were right for me ...

Ricky was a young boy, he had a heart of stone.
Lived 9 to 5 and he worked his fingers to the bone.
Just barely out of school, came from the edge of town.
Fought like a switchblade so no one could take him down no.
He had no money, noo, no good at home. ...

Нямам време да живея
(Текст - Милен Фармер)
Има часове, в които
мъглата се разсейва,
болката застива. ...

Heinz Kalau ERFAHRNG
Leb wohl,
mein Kopf ist wirr,
mein Leib ist ausgebrannt.
Nun weiss ich Schmerzen, ...

Днес си отиде Мадлен Кожухарова ( ). Последните 20 години от живота си тя беше посветила на стиховете - някои от които са публикувани и тук, както и в 4 стихосбирки. На 12 януари тя навърши 93 години.
Нека всички, които я познаваха или харесваха стиховете и си спомним за нея...
Внук Александър

Още от преди да се родя родината ми е воювала със съседните страни. Така е и до днес. Всички мъже в града, в който живеех, бяха или военни, или се готвеха да станат такива. На жените не им бе позволено да влизат в армията. Тяхно задължение бе да задоволят нуждите на армията, като работят в завода за ...

Две сенки, притаени във нощта,
на лунното безмълвие в покоя,
докосват се с души и със тела,
и шепот тих долита - "пак съм твоя"...
Два спомена сега се връщат пак, ...

Вечната жена
Пред теб стои сега, богиня съща.
Не моли, не говори, не докосва.
У нея властва сила всемогъща,
с очи като мъниста омагьосва. ...

Нещо грачи пред вратата,
май е гарга, но не знам.
Вятър духа, сякаш от земята,
на кръв мирише – пълна смрад.
Портата от бяла е червена, ...

Дъждът спря изведнъж и аз, кълна се, почти чух как градът отдъхва. Излязох на терасата, мъгла попиваше мокрите улици и натежаваше със солени капки, готова да експлодира от тъга по мъглявата си меланхолична съдба. Първите звукове след бурята - едно кап, кап, кап недалеч от мен, грациозните стъпки на ...

Искам някой ден да се смиря
и да съм спокойна като скука,
като мишка смело да се свра
в дрехи на една човешка кукла.
Да се зъбя срещу всеки луд, ...