Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
393.3K резултата
В очакване
Събуждах се сутрин с мисълта за теб,
търсих те сред онези капки роса.
Взирах се в пътя и гледах само напред,
в очакване да те срещна там по света.
Телефона да звънне вечер го чаках, ...
Някога дядо Найдо беше кротко момче, което раснеше смирено в пасторалната атмосфера на своето семейство. Играеше на воля по поляните на родното си село Шума, помагаше в отглеждането на домашните животни и в градината. Семейството му беше бедно, но задружно и силно православно. Майка му - баба Нуша, ...
Пак сутрин, а бях сигурен, че няма да я има вече. Тежкото усещане на въздуха, остротата на твоите лъчи, слънце. Всичко пак се движи и двете ми ръце изтриват безкомпромисно съня от очите ми.
Пак сутрин, а нощта бе толкова вечна и сама. Тръгвам пак към бездната… живот. Живот сред нас - хората. Всички ...
Размисли за любовта
Неясен звук прониза тишината,
но туй шумът е, знам, от моето дишане.
Напомня ми за теб, за самотата,
за болката от силното обичане. ...
A mis amigos На приятелите
Yo siempre mis palabras he seguido. Цял живот по думите си ходя.
Andando, navegando y volando. По вода, по суша и по въздух.
Pero se han parado ya mis guías. Ала нещо спряха да ме водят.
Hoy sus zapatos se están atando. Сигурно обувките си връзват? ...
Сърце, ти нямаш право да говориш,
по дяволите, замълчи поне веднъж!
Нима забрави, че до вчера хората
безмилостно обръщаха ти гръб?
А аз след теб парчетата събирам ...
Сърцето ми изтича след теб
Но ти страдаш, обич моя!
Недей! Това не ни е за първи път...
И за последен не ни е, нали?
Мълчиш. А на мен ми се иска да... ...
О, смелост, защо те нямам аз, защо,
туй, което искам аз да сторя,
желания, мечти, които искам аз да сбъдна,
думи, които искам аз да изрека,
остават само в моето сърце, ...
Този град – изоставено старо военно стрелбище,
оглуша след последната птича въздишка и стон.
Затова ли животът на мушка ме взе. Ето вижте:
всеки ден се оказа нахалост изстрелян патрон.
И жената, която последно обичах - изчезна. ...
Когато ме поискаш, ще изгрея
във всички чудни багри на дъгата.
Деня ти с цветове ще завладея
и ще се слея с теб и светлината.
Ще ме усещаш тихо как пулсирам ...
От очите си вадя греди и проглеждам от болка,
но избичва отново денят нови - с мойте вини,
Господ кара в небето съдбовната бърза триколка
и откъсва узрели за обич пламтящи звезди.
В шепа стискам мечта, всеки миг от лъчи да разлисти, ...
Не съм суеверна. Не ходя по врачки и екстрасенси, не търся контакти с отвъдното.
Но има нещо, в чиято достоверност съм се убедила от съвсем млада възраст, и това са зодиакалните знаци. Интересът ми бе провокиран от моя приятелка, голям спец в тази област, откакто я помня. Естествено, не приех веднаг ...
Дългата нощ на Кенида I - Когато се събудиш, преди да правиш друго, е разумно да провериш кой си
Не бих казал, че обичам тишината. Когато е тихо, винаги се чува брумът - онова иначе недоловимо, но постоянно боботене на застиналата реалност. Ала този гръм, дето прекъсна най-сладкия ми сън, изтръгна ума ми и ме остави сам с клетото тяло.
А то - тялото - пречеше. Защото без ум всяка плът, кост, ст ...
Високата печка, боядисана със бронзова боя, трещеше в ъгъла на класната стая от сложените сухи дърва. Кюнците се бяха зачервили от топлината. Учителката, седнала на дървения стол с кафява тапицерия, бе мушнала студените си длани в ръкавите на плетената меланжирана фанела. Косите, също като цвета на ...
Нямам право на твойте ръце,
дето носят знака на твоята клетва,
но мечтая да хванат моите две,
да усетя, за тебе че аз съм потребна.
Нямам право на твойте очи, ...
„Артистът в пазвата си крие авлига...”
Г. Велчовски
Затварям поредния лист без сюжет –
телевизия, жега, бира и мръсни чинии,
безвкусна цигара, един незавършен куплет, ...
Sheryl Crow - If It Makes You Happy
I’ve been long, a long way from here
I put on a poncho and played for mosquitoes
And drank 'till I was thirsty again
We went searching, through thrift store jungles ...
1
В стаята беше приятно сумрачно, време само за сън, при положение, че навън и без това валеше. Явно Боряна беше на същото мнение, защото все още се намираше в леглото, въпреки че часът отиваше към дванайсет на обяд. Беше крайно време да става, ако не искаше да проспи деня. Към дванайсет и петнайсет ...
Моите думи за теб не са от значение,
моите думи "сън са" - казваш ми,
съвсем спокойно, без да помислиш,
че ще ме нараниш.
Затварям очи, премълчавам, ...