След младостта
Кога си тръгна, младост? Не усетих
как в живите ми весели очи
пося тъга и хиляди несрети,
застави ти смехът им да мълчи? ...

Сонетно различен,
в рубаи разпилян.
Баладо-епичен -
недовършен роман.
Вийон и Еразъм, ...

Днеска Цачева е моята муза.
Тя е кат Горгоната Медуза.
Първо беше комунистка,
после стана герберистка.
Зле е тя с ума си. ...

Понякога седя и си мисля,
не мога ли да съм щастлива, не трябва ли...
Сама докосвам тишината.
Ще си изгоря цялата поезия,
нека нищо от мен не остане... ...

Влюбено момче през есента
откъсна златен кленов лист,
нежно то докосна го с уста,
гали го със погледа лъчист.
Дълго шепна пламенни слова, ...

Играх си...

Кой си ти?
Може би си...
Прозрачния и непредвидимия,
като буря лятна,
трудно укротимия. ...

Приятел. Какво е да имаш такъв до себе си - истински и честен ?
Колко много се изписа за предателите, които отваряха дупки в сърцата ни. Колко много се говореше за хората, които пуснаха ръката, която ги вдигна от земята. Колко много свикнаха да казват и повярваха, че няма приятелство. То съществува, ...

– Пий до дъно!... Отново наливай!
Още... Още... Защо ти е лед?!
Пий го чисто! Наздраве!... Не спирай!
Я не ми се излагай, брат'чед!
– Де да знаех, че бил си роднина! ...

Единачна
до стипчивост съм
(сиамеца ми го отцепиха
... отдавна).
Понякога се влюбвам ...

В последния си стих те приютих.
За малко, колкото да се постопля.
Крилете, със които те достигах,
смалиха се, а и изгасна огънят.
Не искам да запаля друг, ...

Ще ме обичаш ли, когато почернея
и светлината се засели в чужда нива,
а птиците във мене онемеят?
Ще си до мен ли? Или ще си идеш,
когато ще съм се разнищила ...

ПРАЗНА ГЛАВА
Опитвам се да вкарам нещо в нея,
да заработи като нов двигател,
да ме накара да творя, да пея -
нали съм ужким някакъв писател... ...

В памет на дядо
Отлисти пожълтели страници споменът...
Дядо и баба! Те са крилете на скъпоценна птица. Те са и гнездото, приютило детството ми. Те са и полета на птицата. Те са и благодатния чернозем на Добруджа, и златеещите пшенични ниви, и небето ми... лазурното, и топлите лъчи на щастието, и вси ...

Обичах те...
Обичах те, а ти забрави,
загърби нашите щастливи дни,
обичах те, а ти ме изостави
с очи препълнени със сълзи. ...

/в памет на Калина Ковачева/
Клюмва, съсухря се в безотрадно униние
отмалялото село излющено,
приласкавало някога в скута си
моето детство бъбриво, ...

Потръпваща в очакване свенливо,
с звезди в небето бляскаше нощта,
когато всичко пак ще е красиво
и пак ще дишат в заедност сърца.
С воал ще ги прегръща в тъмнината, ...

Ходя сам по таз земя,
търся себе си сред много други,
виждам погледи безброй,
но душите вече са им чужди.
Лицето мое детството открива, ...

(моля публикуващия редактор да не поправя думите с грешно сложена буква "й")
Посвещавам тази вездесъща творба на моя колега Филип и всички останали, които са запознати със сюжета.
Нявга родил се войник от стомана
с огън в гърдите и смелост голяма.
Лава течала във всяка му вена - ...

В магията на коледната нощ
безплътна сянка светъл шепот рони,
небето сипе празничен разкош
и посребрява ледените клони.
От ъгъла се носи глас познат - ...

Зад тъмния прозорец пойни птици
вълнуваха среднощния покой.
Аз флегматично, с дремещи зеници
преглеждах сънен новия „Плейбой”.
И шепнех тихо: „Полунощна фейо, ...

САЙТ ЗА ЗАПОЗНАНСТВА
(ЕДНА ИСТОРИЯ С ДОБЪР КРАЙ)
Във мъничко прозорче се побирам
със нови име, възраст, личност,
за час във живия живот умирам, ...

Доспехите настрана хвърли
и мене силно прегърни,
сабята си остави
и леко ме целуни!
Липсваше ми толкоз дни и нощи, ...

Беше благороден елен,
но стана ледник - студен.
Алкохолна бучка, вместо сърце,
и ледът - коктейлът е за тебе.
Нямаш вече в душата блян, ...

rGMO
Харесах момиче,
което не споделяше
моите, да ги наречем
впечатления. ...

Тоя грях и мене ми тежи.
Пиша. Но причините къде са?
Да купиш книга – то си е пари.
Пък и рискуваш да не ти хареса.
За мойте - само молив и тефтер. ...

Като две мастилени
петна,
очите ти попивам
с душевната си
тъкан... ...

Глупаво, глупаво, глупаво.
Беше май. Около 24-ти. След по-малко от 10 дни заминавах за Щатите. Исках един безгрижен уикенд на морето с приятелки. Тичахме след хвърчилото, събирахме мидички, излежавахме се голи... всичко, което може да се нарече свобода на духа и тялото. Беше чудесно. Запалихме огън. ...

Реката все тече и към морето тича,
на бърз препускащ влак реката ми прилича.
Годините и дните също тъй изтичат
като реки, води обратно не повличат.
През бързеи ни влачат, във скали ни блъскат, ...

Като снаряд се забива болката ми
в съзнанието ми и става на прах,
оплитам се в мрежи от канап
и се приспивам във безвремие,
мигрената е светът ми днес ...

Благодаря
От хиляди години
не бях така щастлива.
Благодаря ти, Боже,
за дните ми красиви! ...

Виждам, че си легнал...
и започвам да шептя.
Mинах покрай теб, завих те.
И те погледах малко, ей така.
Мъничко де, иначе не може... ...

Не искам да поглеждам
очите ти
и погледа си свеждам.
Препълнени с лъжите ми,
а празни ми изглеждат. ...

Изви се пъстра есенна дъга,
целуна моя праг и стана пристан,
до който спря най-земната звезда...
Взриви се в пурпур... И света пречисти.
Тя ми дари единствен път до теб. ...

На плажа всеки ден ще идвам,
теб ще те намирам там,
с усмивка ти ще ме посрещаш
и целувка ще ми пращаш.
Морето отстрани ни гледа ...

Снежинка прекрасна, изящна и нежна,
с душа на гореща и лъчиста звезда.
Макар и толкова крехка с красота безбрежна,
танцува с вятъра и създава топлина.
Снежинка единствена, чиста и неповторима, ...

Нехранимайко с нож ме плаши,
а аверът му апаш джоба ми тараши.
Ей, да му се не види на живота,
хората убиват и за скъсана банкнота.
Ама така е, който крал-крал, ...

Каквото е било, е скрито
в забравен спомен за вина.
Останали са ти очите,
но в ореол от тлъстина.
Това отпуснато коремче ...

Поддържай крехката ми същност
във нощите, загърнати с печал,
крепи ме, за да не се разпръсна
като старинен пясъчен бокал.
Дай сили тялото ми натежало ...